ALICANTE 2019/4 Toyo Ito

оставих това за накрая не само защото физически се случи в края на пътешествието ни из топлите хълмове на Испания, но и защото около него има някакво пророческо deja vu.

за тази сграда няма пост в Arch Daily; дали е имало и е изтрит – няма как да знам; намерихме я по-скоро случайно, отколкото като резултат на целенасоченото ни проучване какво има да се види в района; през цялото време си мисля за Бузлуджа

та

сградката всъшност е много компактна, да не кажа малка, но поради разположението си в резервата на розовото езеро – се забелязва отдалече

странното вретеновидно тяло е стъпило върху бетонови ботури, които може би е трябвало да останат зарити под земята в последствие; сега стърчат безформено

след полу-обиколка докъдето може – минаваме отдолу и някак влизаме в единия

на едно местенце в обшивката има дупка, така че се напъхваме отгоре

над главите ни увисва феноменална плоча с разпънки отдолу, която се рее надсред обшивката; това място никога не е било предназначено някой да го вижда, въпреки това архитектурните ни душици са притихнали от щастие.

плочицата е отделена на достатъчните петдесетина сантиметра от обшивката от страни, че да се промушим отгоре

където ни очаква най-неочакваната конструкция в цялата си прелест

за мащаб

и на обратно

конструкцията е горяла на едно място, а на две други напречните дървени ребра липсват и това вече е довело до деформации; въпреки това фактът, че стои, е неочакван

в човешкия ум има емпирични правила за „носене“, макар и несъзнателни; когато нещо видимо ги нарушава – умът ни винаги е запленен; вярно е, че архитектите прекарват целия си живот в опити да победят гравитацията; това се дължи точно на желанието ни да скрием начина, по който сградата стои, да я накараме да „левитира“, за да предизвикаме точно тази реакция на изненада от привидна физическа невъзможност.

тук привидността е просто правилно разпределяне на опън и натиск, макар и на ръба на възможното.

а ние сме в истински възторг

край

ALICANTE 2019/3

24-25.10.2019

след като приключваме офицялната програма с още една фабрика за керамика – като едни порядъчни архитекти – помъкваме любезните ни домакини по архитектурни забележителности; те, разбира се, са разположени леееко в страни от традиционните ни маршрути – разбирайте, в порядъчна отдалеченост от местата за Tapas и Cerveza (с това в никакъв случай не искам да омаловажа нито тапаса, нито сервесата!)

за да е преживяването по-забавно, единия ни rent-a-car  се оказва с паднал акумулатор, така че още сутринта на първата бензиностанция се сдобиваме с комплект кабели и към края на престоя ни вече сме специализирани в операцията по палене муцуна в муцуна до степен Пламен да се усмихва като порядъчен шеф на питстоп от Формула 1

в операцията се включват и дамите, къде е равенството между половете иначе 😉

(този кадър върви с паникьосан мъжки глас „чакай, чакай“ докато двете щипки заплашително се приближават една към друга… ;))

въпреки така подло поставените от съдбата пречки – скоро се озоваваме до първата набелязана точка – новичка музикална зала в покрайнините; на пръв поглед всичко изглежда леееко скучно и обичайно при захождането към нея

навираме си муцунките през вратата и търпението и тъпите ни ухилени физиономии скоро са възнаградени с идването на шефката, която ни пуска да се разходим вътре

влизаме през средното ниво на амфитеатъра

пресичаме по диагонал залата и излизаме в най-неочакваните фоаета ЗАД залата

тая ритмично пресечена гледка си има причина и вече ни е предизвикала да обиколим на излизане; бързаме да се покатерим по стълбата

където ни очакват най-неочаквано кадрираните гледки към морето по цялата дължина на фойето

морето направо разлива вълни вътре

няма по-забавно от това да пътуваш със себеподобни луди – този кадър е нещо от сорта на „виж този детайл“, който, разбира се, не вълнува никой друг освен нас, лудите 😉
(но е важна част от търсеното преживяване на нормалните, макар и незабележима за тях)

запътени към така предизвикателния заден двор на залата (заден двор?!!?! залите нямат задни дворове! е, тази има)

тази зала не просто има заден двор – там тя е приютила една разплискана вълна под покрива си…

зелената поляна се ползваше целенасочено от група младежи, които притеснихме с подскачането си наоколо.

доволни продължаваме към следващата си точка – разширение на музикално училище; сградката се оказва буквално срещу кариерата на Crema Marfil

и представлява плътно кубче, облечено в най-неочаквания матерял… дъгоцветна керамична плочка; вътре не можахме да влезем, но и само отвън си заслужаваше

архитектурната намеса беше поплъзнала и по старата сграда със същия финес, какъвто тази глупава плочица е успяла да създаде в новата.

🙂

престоят ни върви към края си, но сме предвидили още мъъъничко време за последната точка в списъка, която беше и най-…. спорна? преценете сами

мястото се намира на брега на Розовото Езеро на Torrevieja, на юг от Аликанте; езерото е с много висока соленост и е известно с лековитата си кал и факта, че регулярно приютява стотици Розови фламинго (?!??!!!)

покрай езерото е бил планиран парк с разни културни забележителности, първата от които се каним да посетим; за съжаление много рано в развитието на проекта парите са секнали и сградата не просто е останала само една, но и така и не е довършена, а строежът е оставен на произвола на стихиите и homo sapiens.

проектът е на Toyo Ito, но и това не е помогнало.

следва…

ALICANTE 2019/2

23.10.2019

днешният ден е посветен на другата, значително по-стара и мащабна дейност на LEVANTINA – добива и обработката на естествен камък.

LEVANTINA притежават концесията за разработката на най-голямата към момента открита каменодобивна за варовик; рудникът се намира на час път навътре в континентална Испания и е източник на т.нар. Crema Marfil; ако като нас никога не сте чували въпросното име на конкретния варовик – не се притеснявайте много – точно този е Световно известен; мината се разработва от около 50 години, но няма да има за още толкова 😉

съоръжението е колосално с дължина над километър и текуща височина от 400 м.

… »

ALICANTE 2019/1

това е историята на едно пътуване до Аликанте, откраднато във време, когато няма време

някак в средата на най-активната лудница след летните отпуски, когато целокупния български инвестиционен потенциал се е засилил активно да проектира, инвестира и строи – се вмъкнаха едни 4 дни, изпълнени с топлото слънце на южна Испания, смях, плочки и малко архитектурни забалежителности.

Благодарим искрено на милите хора от Вента, които стоят зад това откраднато време, организацията му и най-вече за това, че са толкова мили, че не можахме да им откажем.

… 21-22.10.2019

… »

NZ 2016/17 – 05 Fox

2016.12.27

ставаме в дъжд; повсеместен, мъглив и мистичен

… »

NZ 2016/17 – 04 Franz Josеf

2016.12.26

„добро утро“ след първо спане на палатка:

… »

NZ 2016/17 – 03 Takaka

2016.12.25

вечерта успявам да резервирам места на фериботчето между двата острова, така че днес прелитаме рано сутринта през столицата Wellington и се натоварваме на големия кит, който ще ни пренесе оттатък (нищо, че е коледа – всичко работи…)

… »

NZ 2016/17 – 01,02 hills

2016.12.21

мислехме си, че знаем къде е Нова Зеландия – дълбока заблуда!

Нова Зеландия е много, ама много далече; единственото по-далечно място от нея с отправна точка милата ни татковина са Великденските острови, но ние за сега нямаме планове да стигнем до тях (e, засега…)

накратко – островите се намират точно на обратната точка на кълбото, разликата в часовите пояси е 11 часа; стигането до тях отнема 2 дни, поне 3 полета и над 24 часа летателно време, което, както и да го гледаш, тотално разбърква всякакви видове цикадни ритми и някак кардинално разделя преживяването там от останалия живот – дори само заради времето, прекарано в самолети и международни летища:

„празно“ време, време на пауза.

2016.12.23

та след една такава пауза от два дни и половина кацаме в Оукланд

… »

JAPAN 2015 – 04 Tokyo

2015.10.05, 10, 11 Tokyo

архитектурата е пряко отражение на обществото.

не само че директно може да се съди за особеностите на едно общество по нея, но могат да бъдат проследени и тенденциите в неговото развитие като се проследи развитието на архитектурата назад в миналото; а тя остава, за щастие, и каквото и да говорят историците – тя е видимо и неоспоримо доказателство.

това да си архитект просто ти дава инструментите, с които да четеш по нея… хаха, и това го казва човек, който винаги е недолюбвал историята и историческите дисциплини!

разходката ни в Токио не можеше да не включи и няколко световноизвестни примера на архитектурата в Япония – известни с грандиозността си проекти, които в същото време – бидейки с обществена функция – няма как да избягат от необходимостта за създаване на обществено пространство…; първият се намира до сами цетралната гара на Токио – Tokyo International Forum

… »

JAPAN 2015 – 03 Tokyo

2015.10.05, 10, 11 Tokyo

понеже съм зачепкала темата архитектура в Япония – ще продължа с малко кадри от няколко различни дни из Токио.

Токио, естествено, е мегаполис; и в никакъв случай не е Япония.

но някъде между безкрайното жужене на човешки крачета по улиците и колосалната плетеница от влакове, която го оформя и задържа в едно цяло като скелет на гигантска полегнала годзила – се намират същите противоречия и странности, които европейското око не може да подмине и да отдаде на грандиозността му.

спирка 1 – Ginza

е най-старата и най-престижна търговска част на града, където любителите на луксозно пазаруване няма да бъдат разочаровани; тук, както и в следващото място, което ще посетим, са се разположили ВСИЧКИ големи марки, коя от коя по-атрактивни, коя от коя с по-запомняща се сграда, проектирана от архитектурно светило.

Токио е каталог на съвременната световна архитектурна гилдия – буквално; надпреварата във визията на магазините не е особено японска черта, а е по-скоро продиктувана от колосалното стълпотворение на потенциални клиенти на квадратен метър – или на квадратен милиметър, ако трябва да сме точни;

33 000 000 човешки съдби са съсредоточени в района Токио – Йокохама – или иначе казано на територията на София-област.

Toyo Ito – Mikimoto

… »