ALICANTE 2019/4 Toyo Ito

оставих това за накрая не само защото физически се случи в края на пътешествието ни из топлите хълмове на Испания, но и защото около него има някакво пророческо deja vu.

за тази сграда няма пост в Arch Daily; дали е имало и е изтрит – няма как да знам; намерихме я по-скоро случайно, отколкото като резултат на целенасоченото ни проучване какво има да се види в района; през цялото време си мисля за Бузлуджа

та

сградката всъшност е много компактна, да не кажа малка, но поради разположението си в резервата на розовото езеро – се забелязва отдалече

странното вретеновидно тяло е стъпило върху бетонови ботури, които може би е трябвало да останат зарити под земята в последствие; сега стърчат безформено

след полу-обиколка докъдето може – минаваме отдолу и някак влизаме в единия

на едно местенце в обшивката има дупка, така че се напъхваме отгоре

над главите ни увисва феноменална плоча с разпънки отдолу, която се рее надсред обшивката; това място никога не е било предназначено някой да го вижда, въпреки това архитектурните ни душици са притихнали от щастие.

плочицата е отделена на достатъчните петдесетина сантиметра от обшивката от страни, че да се промушим отгоре

където ни очаква най-неочакваната конструкция в цялата си прелест

за мащаб

и на обратно

конструкцията е горяла на едно място, а на две други напречните дървени ребра липсват и това вече е довело до деформации; въпреки това фактът, че стои, е неочакван

в човешкия ум има емпирични правила за „носене“, макар и несъзнателни; когато нещо видимо ги нарушава – умът ни винаги е запленен; вярно е, че архитектите прекарват целия си живот в опити да победят гравитацията; това се дължи точно на желанието ни да скрием начина, по който сградата стои, да я накараме да „левитира“, за да предизвикаме точно тази реакция на изненада от привидна физическа невъзможност.

тук привидността е просто правилно разпределяне на опън и натиск, макар и на ръба на възможното.

а ние сме в истински възторг

край

ALICANTE 2019/3

24-25.10.2019

след като приключваме офицялната програма с още една фабрика за керамика – като едни порядъчни архитекти – помъкваме любезните ни домакини по архитектурни забележителности; те, разбира се, са разположени леееко в страни от традиционните ни маршрути – разбирайте, в порядъчна отдалеченост от местата за Tapas и Cerveza (с това в никакъв случай не искам да омаловажа нито тапаса, нито сервесата!)

за да е преживяването по-забавно, единия ни rent-a-car  се оказва с паднал акумулатор, така че още сутринта на първата бензиностанция се сдобиваме с комплект кабели и към края на престоя ни вече сме специализирани в операцията по палене муцуна в муцуна до степен Пламен да се усмихва като порядъчен шеф на питстоп от Формула 1

в операцията се включват и дамите, къде е равенството между половете иначе 😉

(този кадър върви с паникьосан мъжки глас „чакай, чакай“ докато двете щипки заплашително се приближават една към друга… ;))

въпреки така подло поставените от съдбата пречки – скоро се озоваваме до първата набелязана точка – новичка музикална зала в покрайнините; на пръв поглед всичко изглежда леееко скучно и обичайно при захождането към нея

навираме си муцунките през вратата и търпението и тъпите ни ухилени физиономии скоро са възнаградени с идването на шефката, която ни пуска да се разходим вътре

влизаме през средното ниво на амфитеатъра

пресичаме по диагонал залата и излизаме в най-неочакваните фоаета ЗАД залата

тая ритмично пресечена гледка си има причина и вече ни е предизвикала да обиколим на излизане; бързаме да се покатерим по стълбата

където ни очакват най-неочаквано кадрираните гледки към морето по цялата дължина на фойето

морето направо разлива вълни вътре

няма по-забавно от това да пътуваш със себеподобни луди – този кадър е нещо от сорта на „виж този детайл“, който, разбира се, не вълнува никой друг освен нас, лудите 😉
(но е важна част от търсеното преживяване на нормалните, макар и незабележима за тях)

запътени към така предизвикателния заден двор на залата (заден двор?!!?! залите нямат задни дворове! е, тази има)

тази зала не просто има заден двор – там тя е приютила една разплискана вълна под покрива си…

зелената поляна се ползваше целенасочено от група младежи, които притеснихме с подскачането си наоколо.

доволни продължаваме към следващата си точка – разширение на музикално училище; сградката се оказва буквално срещу кариерата на Crema Marfil

и представлява плътно кубче, облечено в най-неочаквания матерял… дъгоцветна керамична плочка; вътре не можахме да влезем, но и само отвън си заслужаваше

архитектурната намеса беше поплъзнала и по старата сграда със същия финес, какъвто тази глупава плочица е успяла да създаде в новата.

🙂

престоят ни върви към края си, но сме предвидили още мъъъничко време за последната точка в списъка, която беше и най-…. спорна? преценете сами

мястото се намира на брега на Розовото Езеро на Torrevieja, на юг от Аликанте; езерото е с много висока соленост и е известно с лековитата си кал и факта, че регулярно приютява стотици Розови фламинго (?!??!!!)

покрай езерото е бил планиран парк с разни културни забележителности, първата от които се каним да посетим; за съжаление много рано в развитието на проекта парите са секнали и сградата не просто е останала само една, но и така и не е довършена, а строежът е оставен на произвола на стихиите и homo sapiens.

проектът е на Toyo Ito, но и това не е помогнало.

следва…

ALICANTE 2019/2

23.10.2019

днешният ден е посветен на другата, значително по-стара и мащабна дейност на LEVANTINA – добива и обработката на естествен камък.

LEVANTINA притежават концесията за разработката на най-голямата към момента открита каменодобивна за варовик; рудникът се намира на час път навътре в континентална Испания и е източник на т.нар. Crema Marfil; ако като нас никога не сте чували въпросното име на конкретния варовик – не се притеснявайте много – точно този е Световно известен; мината се разработва от около 50 години, но няма да има за още толкова 😉

съоръжението е колосално с дължина над километър и текуща височина от 400 м.

… »

ALICANTE 2019/1

това е историята на едно пътуване до Аликанте, откраднато във време, когато няма време

някак в средата на най-активната лудница след летните отпуски, когато целокупния български инвестиционен потенциал се е засилил активно да проектира, инвестира и строи – се вмъкнаха едни 4 дни, изпълнени с топлото слънце на южна Испания, смях, плочки и малко архитектурни забалежителности.

Благодарим искрено на милите хора от Вента, които стоят зад това откраднато време, организацията му и най-вече за това, че са толкова мили, че не можахме да им откажем.

… 21-22.10.2019

… »

за CV-тата и още нещо

от много време се каня да напиша тоя пост и все отлагам с оправданието, че не остава време

мрежата е пълна с находчиви съвети към днешните 25 годишни как да напишем правилното CV, как да се държим на интервюто за работа, как да познаем читава ли е компанията, в която кандидатстваме, кога да напуснем и по какви причини ТРЯБВА да напуснем…

и няма нито един съвет, нито дори помен от такъв, как да бъдем продуктивни и полезни, как да преодоляваме трудности, от къде да почерпим сила да бъдем постоянни; изобщо – нито един съвет как да създаваме. … »

NZ 2016/17 – 05 Fox

2016.12.27

ставаме в дъжд; повсеместен, мъглив и мистичен

… »

NZ 2016/17 – 04 Franz Josеf

2016.12.26

„добро утро“ след първо спане на палатка:

… »

NZ 2016/17 – 03 Takaka

2016.12.25

вечерта успявам да резервирам места на фериботчето между двата острова, така че днес прелитаме рано сутринта през столицата Wellington и се натоварваме на големия кит, който ще ни пренесе оттатък (нищо, че е коледа – всичко работи…)

… »

NZ 2016/17 – 01,02 hills

2016.12.21

мислехме си, че знаем къде е Нова Зеландия – дълбока заблуда!

Нова Зеландия е много, ама много далече; единственото по-далечно място от нея с отправна точка милата ни татковина са Великденските острови, но ние за сега нямаме планове да стигнем до тях (e, засега…)

накратко – островите се намират точно на обратната точка на кълбото, разликата в часовите пояси е 11 часа; стигането до тях отнема 2 дни, поне 3 полета и над 24 часа летателно време, което, както и да го гледаш, тотално разбърква всякакви видове цикадни ритми и някак кардинално разделя преживяването там от останалия живот – дори само заради времето, прекарано в самолети и международни летища:

„празно“ време, време на пауза.

2016.12.23

та след една такава пауза от два дни и половина кацаме в Оукланд

… »

как си избрахме нов колега, 5

08.11.2016

в духа на добрите ни традиции, макар и неочаквано скоро след последната ни офанзива,

за нас е удоволствие да Ви представим

работите на кандидатите, желаещи да станат част от екипа ни, които получихме през изминалите 10 дни.

Когато пролетта организирахме подобен конкурс, бяхме с нагласа, че вероятно ще се разрастнем с един, евентуално с двама души; кандидатурите бяха на изключително високо ниво и задачата за избора ни се оказа неочаквано трудна – обичайно имаме един, двама неоспорими фаворити, а в случая се оказахме в ситуация да имаме повече от 4 души, които бихме искали да станат наши колеги.

и така нарастнахме не с един-двама, а с 4, макар и неочаквано и непредвидено – и четиримата колеги толкова ни впечатлиха, че не искахме да се откажем от нито един от тях.

и не съжаляваме нито на йота за избора си, надяваме се те също 🙂

сега ситуацията беше малко по-различна

и така, първо статистиката:

получени кандидатури за 3 седмици активност на обявата – 58, от които 5 без портфолио, съответно гледани 53 души.

поканени на интервю, на база представено портфолио – 22 души

от тях няколко ни се обадиха, че вече са започнали работа, един не дойде, няколко отказаха.

в крайна сметка ще Ви покажем работите на 11 души, 8 жени и 3 мъже.

задачката, която дадохме:

„В рамките на дадения имот да се проектира еднофамилна жилищна сграда за семейство на около 50-годишна възраст. Децата са големи и не живеят с родителите си.

Изрични изисквания на клиента:

– двоен гараж;

– гледка към града;

– кабинет, който да се ползва и като гостна стая.

Всички останали параметри да се решат от проектанта.“

задачката е измислена, но е на реална ситуация

ако сте попадали на предишните ни подобни начинания – имаме едно важно изискване към кандидатите – да решат задачката в рамките на един лист А3, на ръка… сигурно ще ви се стори отживелица, но ние някак вярваме, че архитектурата не се създава на компютър…. той замества чертожната дъска, но не може да „мисли“ вместо архитекта – така че задачката ни винаги е имала за цел да провокира у кандидатите да ни демонстрират как мислят, как подхождат към задачката, как… са архитекти; не чертожници, не визуализатори, не изпълнители; архитекти.

ето и решенията на тази малка архитектурна закачка, в случаен ред (абе хич не е случаен, подредени са landscape, после portait 😉 – няма случайни работи всъщност) :

нас ни предстои дълго и сложно обсъждане, при което, освен че класираме задачите (анонимно, с гласуване), разглеждаме и всичко останало, което кандидатът е демонстрирал пред нас – опит, умения, портфолио, заявена лична нагласа… колкото трудно е било на кандидатите с разработването на къщичката (а се надяваме да не е било … ) – дважди по-труден е нашият избор.

докато се кумим и маем, обаче, оставяме отворена темата за коментари на получените решения, анализ, критика…. до сега никога никой не е пожелавал да направим анализ на работите, но може пък сега да има смелчаци…

и, разбира се, бихме искали да благодарим искрено на всички, участвали в начинанието ни, било то реално или само мислено – скъпи колеги, архитекти и архитектчовци – знайте, че сте благословени с най-хубава професия! това да я изживявате пълноценно и удовлетворяващо зависи само от вас и вашата нагласа; желаем на всички Ви работа, която да Ви вдъхновява и да провокира най-доброто у Вас!

за финал отново ще цитирам думите на един мил човек:

“В такива начинания няма губещи – всички печелят, някои – приятелство, други – познание, трети – работа”

успех!

17.11.2016

бихме искали да изразим огромната си признателност за проявения интерес и положените усилия във връзка с проведения от нас конкурс за архитект в нашия колектив.

За да бъдем максимално полезни, ето резултата при вътрешното ни журиране само на къщите – анонимният ни вот изстреля къщи 16 и 41 много пред останалите, съответно с по 33 и 26 точки, като къщата на трета позиция събра едва 8, на четвърта – 7, а останалите – по една-две точки.

Изборът ни беше труден и се основава не само на представената работа, но и впечатленията ни от интервюто, опита и уменията на кандидатите.
Оценяваме високо показания ентусиазъм и осъзнаваме огромната отговорност, която носим при избора си. След вътрешното ни обсъждане крайния ни избор е, както следва:

1 – авторът на къща 41
2 – авторите на къщи 33 и 57
3 – авторът на къща 16

Уважаеми колеги, бихме желали да пожелаем на всички Ви, независимо от горните резултати, да опазите този ентусиазъм и любов към професията ни в целия професионален път, който Ви предстои! Бъдете вдъхновени творци и никога не си пестете усилията – резултатът от работата Ви остава много след вас…