cityscapers' blog

Има ли място малката къща в претъпканата градска среда?! Има ли потребителска група за  малка къща насред градския площад?! Как да се създава среда, а не да се отнема?… И още куп такива въпроси, които дори поставят под съмнение възможността за създаване на малка градска, сглобяема къща, която дори добавя обществена стойност в презастроения организъм. Все пак повечето въпроси си имат поне един отговор.

Именно архитектурният конкурс Prefab20/20 отправя това предизвикателство. Отговорите са над 200 проекта, а верните са сведени до 23 проекта.

Победителите са MOBIUS ARCHITECTS от Полша и тяхната къща Ecomobi.

Ecomobi се появява, за да освежи и оживи градските покриви.

Проектът победител представлява къща по учебник. Стегната къщичка, в която всичко се случва правилно – една функция се заменя с друга, вдигат се капаци, местят се стълби, деца играят. Използвани са леки материали, много изолация и дори има собствена градина. Модулната система също е плюс и дава възможност тази малка кутийка да приюти много щастливи семейства. Съмнително е удобството на абсолютната обобщеност в пространството. Липсва възможност за сепариране на различните функции.

Неизбежно възниква и въпросът само праволинейно следване на установени правила и норми ли е нужно, за да се създаде градска къща. Сглобяемото леко строителство е отдавна познато със своите предимства и недостатъци. Предизвикателстото е не в откриването на нова система или в измисляне на перфектната функция, а как да приобщим подобен тип проекти в града, да намерим подходящите места и правилната целева група и как градът и обществото да спечелят от подобен тип проекти.

Така продължаваме надолу по стълбицата на избраните, за да търсим КЪЩАТА.

Първият подгласник идва от Канада, Blackwell Architecture. Предлагат хубавичък проект, който дори е раздвижен и бяга от традиционния облик кутийка . Има мисъл и на тема разнообразност във функцията и дори възможност, за разрастване на семейството . Но преди да се решите да вземето тази къща, спомнете си дали имате свободен парцел, за да поставите вашето ново бижу там и да му осигурите подходящи условия за съществуване.

И ето го третото място: плаващата къща от Англия на Daniel Preusse, Bo Joon и Mathew Fajkus. Инспирирани от родната си действителност, те предлагат „пътуващ“ дом. Интересна визия, която отива на градската среда. Предлагат и възможност за променлив облик, тъй като двете главни фасади са изградени от множество стъклени аквариуми. Едни са обърнати към интериора и служат за полици, а останалите се пълнят с почва и растителност от съответната държава. Жалко е, че тази хубава яхта ще стои дълго време закотвена на пристъна.

Останалите проекти, които журито е отличило като Honorable Mentions или Shortlisted Entries, могат да се разделят в няколко основни направления.

Ясно изразена е тенденцията, новата къща да обитава покривите на всевъзможни сгради. Остава въпросът как се случва това – механично надграждаме покривът на сградата с бунгала или го облагородяваме и превръщаме в пълноценно обитаемо пространство. Всички тези проекти дават своя отговор и поглед върху ситуацията. Повече или по-малко успяват да озеленят,пречистят и преработят градския организъм.

Оценката все пак е субективна

Странно е, че сред избраните проекти се появява една единствена къща, която предлага минимална стъпка и развиване на цялата функция поне едно ниво над традиционното социално градско пространство. Решение в тази насока дълго време занимава и нас , но решихме, че е твърде традиционно и би хрумнало и на други. Любопитно е кога да спрем търсенето и да изберем печелившата идея!? Иначе самата Urban tree house, предлага традиционни удобства, развива идея за сепариране на пространството и все пак разделяне на дневното обитаване, работата и почивката, което повишава и качеството на живот, защото къщата е за постоянно обитаване, а не каравана или бунгало за няколко месечна почивка.

Силата на част от решенията е в желанието за влитане на новият обект в градската среда, изпълването му и с допълнителна и различна от жилищната функция. Как да накараме къщата да изчезне или да се възприема като нещо естествено на своето място.

Канадската идея за къща в живия плет е особено пленителна. Би могла напълно да се впише в околната среда, изолирана е, създава интимитет на обитаване, подходяща е за различни климатични условия.

Другите търсения са на тема паркиране, имаме ли нужда от паркоместа и може ли да застроим и откритите паркинги. Всичко е възможно, но друг е въпросът това разумно решение ли е!

Във векът на новите технологии няма как да не се получат решения тип „роботизирана къща“. Всевъзможни механизми за разпъване на къщата, така че да добавят пространство, да заменят местата на отделните зони, да създават комфорт. Всичките са много идейни, но им липсва среда или поне не са показани в такава. Така остава под съмнение пригодността им за позициониране в сериозно обременен град. Какво ново и хубаво носят те за града и обитателите му, защото преди всичко архитектът трябва да създава среда за пълноценно и комфортно обитавне.

Като при всеки въпрос се появяват и нетрадиционни, малко абсурдни…даже алогични отговори.

Спонтанни къщи, пеещи къщи, светлина, красота…това е краят

Освен че зорко следим световното архитектурно творчество, интеръст ни към конкурса е силно личен…и ние /Cityscape architects/ участвахме. Затова и като послепис оставям Prifit – това е нашият отговор на нестандартната идея за миниатюрна къща в градска среда…доста от нас обмислят възможността да притежават нещо подобно.

За повече информация посетете ето това местенце.