ALICANTE 2019/4 Toyo Ito
Posted: ноември 9th, 2019 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: architecture, around the world, trips and notes | Tags: Alicante, Pink Lake, Torrevieja, Toyo Ito | No Comments »оставих това за накрая не само защото физически се случи в края на пътешествието ни из топлите хълмове на Испания, но и защото около него има някакво пророческо deja vu.
за тази сграда няма пост в Arch Daily; дали е имало и е изтрит – няма как да знам; намерихме я по-скоро случайно, отколкото като резултат на целенасоченото ни проучване какво има да се види в района; през цялото време си мисля за Бузлуджа
та
сградката всъшност е много компактна, да не кажа малка, но поради разположението си в резервата на розовото езеро – се забелязва отдалече
странното вретеновидно тяло е стъпило върху бетонови ботури, които може би е трябвало да останат зарити под земята в последствие; сега стърчат безформено
след полу-обиколка докъдето може – минаваме отдолу и някак влизаме в единия
на едно местенце в обшивката има дупка, така че се напъхваме отгоре
над главите ни увисва феноменална плоча с разпънки отдолу, която се рее надсред обшивката; това място никога не е било предназначено някой да го вижда, въпреки това архитектурните ни душици са притихнали от щастие.
плочицата е отделена на достатъчните петдесетина сантиметра от обшивката от страни, че да се промушим отгоре
където ни очаква най-неочакваната конструкция в цялата си прелест
за мащаб
и на обратно
конструкцията е горяла на едно място, а на две други напречните дървени ребра липсват и това вече е довело до деформации; въпреки това фактът, че стои, е неочакван
в човешкия ум има емпирични правила за „носене“, макар и несъзнателни; когато нещо видимо ги нарушава – умът ни винаги е запленен; вярно е, че архитектите прекарват целия си живот в опити да победят гравитацията; това се дължи точно на желанието ни да скрием начина, по който сградата стои, да я накараме да „левитира“, за да предизвикаме точно тази реакция на изненада от привидна физическа невъзможност.
тук привидността е просто правилно разпределяне на опън и натиск, макар и на ръба на възможното.
а ние сме в истински възторг
край
