Norway 2014 – 05 Lofoten

24.08.2014 Lofoten

Николай е станал значително преди мен, кафето е топло в кафеварката, а гледката – както може да предположите – умопомрачителна; не стига това, ми излизайки от „бунгалото“ се озовавам в компанията на тези три разкошни пернати създания:

следва затвърждаване на искрената ми любов и интерес към пернатите, а тези три конкретно нямаха абсолютно нищо против близостта на обектива ми

… »

Norway 2014 – 04 Lofoten

23.08.2014 Lofoten

на закуска можем да се насладим на околността, в цялата й прелест

… »

Norway 2014 – 03 Andoya&Langoya

22.08.2014 Andøya&Langøya

доволно отпочинали, на сутринта се отправяме през планините отново към Gryllefjord

… »

Norway 2014 – 02 Senja

21.08.2014 Senja

доволно събуждане на отбивчица на остров Kvaløya

спретваме си бърз тур до селцето, което обиколихме снощи по тъмно, да не би да сме пропуснали нещо…

селцето се казва Sommarøy и, както може би подсказва името му, е статистически едно от най-топлите места в района 🙂

… »

Norway 2014 – 01 Tromso

 20.08.2014 Tromso

това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)

Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.

сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.

та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:

Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);

… »

ArchAUSTRIA 01

ми – ето ни и нас, отново на път.

за разнообразие този път съвсем целенасочено сме решили да упражним доброто старо „с деца на баня“, да се натоварим 8 архитектове в бус (един брой), по-конкретно този

и да се оставим в ръцете на придружаващия и развозващ ни НЕархитект (отново един брой)  в следващите 3500 км – до Тирола и обратно, през затънтените пътчета на Австрия в търсене на малко популярната съвременна архитектура…

09.10.2013

… »

RGB

click on the photo and enjoy…

1002 – an ancient desert

трябва да видим Пустинята

не защото тя е стихията тук, тя е същинското сърце на Обединените Арабски Емирства, не защото е люлката, майката, родния дом; дори не защото в пустиня не сме били.

трябва да видим Пустинята, защото е Истинска.

… »

1002 – a modern city

още през първия ден установихме, че това да се разхождаш пеша в 1002-рата приказка на Шехеразада е нещо абсолютно нечувано; толкова нечувано, че дори няма тротоари… опитахме де.

за да видим Дубай и за да има Някакви снимки от него изобщо, се наложи да наемем кола от хотела, която да ни разведе наоколо, на зей-разходка; спиране няма – няма къде, така че всички снимки са правени от предната седалка, в движение.

тази би била много приятна, ако не беше случайно заснета при преминаването ни през сложен транспортен възел на връщане от едната палма:

след което внимателно изрязана и обработена на фотошоп; или иначе казано – твърде хубаво, за да е истина! в Дубай такива гледки няма; реалността изглежда така:

… »

1002 – Burj Khalifa

Шехеразада на 21 век или 1002-рата приказка…

съкращението ОАЕ вероятно ще ви накара да се замислите – това пък къде беше?… някъде, където вадят петрол?!  затваряте очи и ако не е имало причина наскоро да разглеждате картата на света в подробности точно в този негостоприемен край на кълбото – вероятността да изкарате повече от 3 по география не е голяма.

средата на месец май, в 6 сутринта първите ни стъпки извън климатизираните обеми на летището в Дубай удрят дробчетата ни с над 80% влажност и 35 градуса… това си е трудно за дишане и през идните дни няма да стане по-леко, ама никак.

Дубай е толкова сюрреалистичен, че през цялото време си мисля за Шехеразада… с онази присъща на всяка приказка липса на достоверност, сякаш – да, историята може и да е истинска, но мястото не е, в един нормален свят, в 21 век, такова място не може да съществува, то е престъпно, неистинско, измислено, неоправдано, изобщо – сюрреалистично, картина на Дали, с присъщите му преувеличения и изкривявания на действителността.

В Дубай ни довежда двудневна конференция на тема имоти, строителство и инвестиции, на която по неведоми пътища сме поканени и ние. По между другото сме решени и да разгледаме този край на света, така или иначе никога не бихме дошли тук доброволно, не и по собствен избор. На кълбото съществуват къде-къде по-интересни и приятни за очите (и дробовете) места… Първото място, което сме решени да посетим, още в деня на пристигането ни, разбира се е най-високата сграда в света –

Burj Khalifa. 828м.

тя е и най-умело рекламираната сграда в света – дори да нямате нищо общо с архитектурата, сте гледали поне едно от филмчетата по Discovery или посрещането на поредната нова година в светлинно фонтанно шоу… демек – не само знаете името на сградата, къде тя се намира, но дори може да сте запомнили, че се е забила в земната атмосфера на почти километър от изходната кота 0.00. а случайно да сте чували името на архитекта?!?!???!!!!.

нареждам програмата така, че да сме горе точно по залез – демек в 7 вечерта; площадката за туристи се намира едва на сто трийсет и някой си етаж, което е не много над средата на височината й; купуваме си ВИП-билети, гордо преминаваме по специално отделения за целта коридор покрай огромните опашки от хора, охраната спира всички останали, за да преминем ние и след впечатляващо кратко возене в единия от двата асансьора, предназначени само за тази цел – излизаме на около 500м. над плоския хоризонт.

а навън слънцето тамън е залязло

… »