трябва да видим Пустинята
не защото тя е стихията тук, тя е същинското сърце на Обединените Арабски Емирства, не защото е люлката, майката, родния дом; дори не защото в пустиня не сме били.
трябва да видим Пустинята, защото е Истинска.
още през първия ден установихме, че това да се разхождаш пеша в 1002-рата приказка на Шехеразада е нещо абсолютно нечувано; толкова нечувано, че дори няма тротоари… опитахме де.
за да видим Дубай и за да има Някакви снимки от него изобщо, се наложи да наемем кола от хотела, която да ни разведе наоколо, на зей-разходка; спиране няма – няма къде, така че всички снимки са правени от предната седалка, в движение.
тази би била много приятна, ако не беше случайно заснета при преминаването ни през сложен транспортен възел на връщане от едната палма:
след което внимателно изрязана и обработена на фотошоп; или иначе казано – твърде хубаво, за да е истина! в Дубай такива гледки няма; реалността изглежда така:
Шехеразада на 21 век или 1002-рата приказка…
съкращението ОАЕ вероятно ще ви накара да се замислите – това пък къде беше?… някъде, където вадят петрол?! затваряте очи и ако не е имало причина наскоро да разглеждате картата на света в подробности точно в този негостоприемен край на кълбото – вероятността да изкарате повече от 3 по география не е голяма.
средата на месец май, в 6 сутринта първите ни стъпки извън климатизираните обеми на летището в Дубай удрят дробчетата ни с над 80% влажност и 35 градуса… това си е трудно за дишане и през идните дни няма да стане по-леко, ама никак.
Дубай е толкова сюрреалистичен, че през цялото време си мисля за Шехеразада… с онази присъща на всяка приказка липса на достоверност, сякаш – да, историята може и да е истинска, но мястото не е, в един нормален свят, в 21 век, такова място не може да съществува, то е престъпно, неистинско, измислено, неоправдано, изобщо – сюрреалистично, картина на Дали, с присъщите му преувеличения и изкривявания на действителността.
В Дубай ни довежда двудневна конференция на тема имоти, строителство и инвестиции, на която по неведоми пътища сме поканени и ние. По между другото сме решени и да разгледаме този край на света, така или иначе никога не бихме дошли тук доброволно, не и по собствен избор. На кълбото съществуват къде-къде по-интересни и приятни за очите (и дробовете) места… Първото място, което сме решени да посетим, още в деня на пристигането ни, разбира се е най-високата сграда в света –
Burj Khalifa. 828м.
тя е и най-умело рекламираната сграда в света – дори да нямате нищо общо с архитектурата, сте гледали поне едно от филмчетата по Discovery или посрещането на поредната нова година в светлинно фонтанно шоу… демек – не само знаете името на сградата, къде тя се намира, но дори може да сте запомнили, че се е забила в земната атмосфера на почти километър от изходната кота 0.00. а случайно да сте чували името на архитекта?!?!???!!!!.
нареждам програмата така, че да сме горе точно по залез – демек в 7 вечерта; площадката за туристи се намира едва на сто трийсет и някой си етаж, което е не много над средата на височината й; купуваме си ВИП-билети, гордо преминаваме по специално отделения за целта коридор покрай огромните опашки от хора, охраната спира всички останали, за да преминем ние и след впечатляващо кратко возене в единия от двата асансьора, предназначени само за тази цел – излизаме на около 500м. над плоския хоризонт.
а навън слънцето тамън е залязло
