Greenergy Consulting

Greenergy Consulting искат да се срещнат с нас и да ни разкажат за дейността на организацията. От името им личи, че се занимават с енергоефективност. Разработват иновативен софтуер Eco-ray за изчисляване енергоефективността на сградата.Това е първото им и единствено сериозно медийно присъствие

http://mytech.bg/t_novini/15158/Stock+Podium

Жерка, какво мислиш по въпроса? Аз ти бях споменала за тях още преди заминаването ти северните страни.

И нещо ново от Заха (поне за мен беше ново)

http://www.facebook.com/ext/share.php?sid=103467639940&h=7V5AI&u=uaI-R&ref=nf

Една фасадка, ако не сте я виждали :)

http://www.facebook.com/ext/share.php?sid=124661870972&h=Mx0X7&u=5NOt1&ref=mf

day 11 – 13.07.09

тръгнали сме си от хубавото хотелче, но аз не мога да мирясам, че чак толкова нямат ново строителство… предишната вечер пуснах google earth, огледах главните канали (а вече знаем, че новите хубави работи ги правят все около вода) и набелязвам едно-две места… всъшност в града има жилищна криза – явно новото строителство е недостатъчно, но като чух цените – от около 4000 EUR/кв.м., не виждам как би могло да има много повече… това дори за тях е скъпо, пък и имат политика, почти недопускаща някой да печели от рентиерство

ето първото място:

това, което се вижда още в строеж, вече беше готово:

пред мен има колосална стълбиада през две нива, която води към вътрешната градинка

застрояването не е сключено, както се вижда на планчето горе, но изглежда така и създава усещане, сякаш е така

мммда…

следващото място е доста по-голям район и, макар че е доста близичко до първото на карта, всъшност директна връзка няма… тоест, до това, първото кварталче, води път, който не отива никъде другъде

преди картинките – още малко инфо

жилищата им са на малки общности, като притежателят не притежава точното жилище, а е по-скоро обособена част от общото – заедно с двора, общите части и т.н. ; необитаване на притежаваното от теб жилище НЕ се допуска, можеш да го отдадеш под наем само при уважителни причини – които са следване на друго място, лечение някъде другъде или казарма, като за целта трябва да получиш изричното одобрение на местния съвет; повече от 1 жилище всъшност не можеш да притежаваш (освен ако не си толкова надобрял, че да си купиш някое от 300 000-ите островчета и да си спретнеш къщичка там)

за поддръжка собственикът на двуспален апартамент плаща около 300 евра месечно

и получава почти нулева престъпност, спокойствие и ето това

едва ли партерите се продават трудно…

особено тези, които гледат към каналчето

а и не само

разположените в дъговидната част (а така, кой не е разгледал градоустройствената схемка сега!…)

вътрешните дворчета

мостовете

и градината покрай вътрешния канал

известно време се чудих какво е странната стъклена сграда сред тая бяла мазилкова архитектура (не че е лоша) – банка, кафене, магазин… оказа се:

има си и камбанарийка дажесградите никък не са еднотипни, както може би изглежда; има остъклени атриуми

забавни балкончета

фотоволтаици по фасадите

рисувани парапети

и дори леко разточителни решения с изцяло дървени фасади и мъничко черно… като в Дания

от близо черното е

и всичко това е построено ето така

заглеждам се по-отблизо… я!!! сглобяемо панелно строителство! дори това, видимо с обществено предназначение, зад обещаващата фасадка крие нещо, неприлично напомнящо на “Университетска система УС незнамкойсиномер” ….

в архитектурния музей от вчера пишеше, че едва до преди някакви си там двайсетина години ВСИЧКИ жилищни къщи в Швеция са били каталожни – отиваш на изложението за къщи, влизаш в първата – малка, втората – миииии…., не!, третата – твърде остъклена.. и така, докато не стигнеш твойта;

не мисля, че са пестили от проектиране тогава….

появило се е чак понятие – шведски функционализъм (имаше и някаква думичка от сорта на семпъл, строг, изчистен, лепната към това… )

следващата ни дестинация ще убие въпросния окончателно

потегляме към единствената архитектурна забележителност, която съм набелязала още от София

K:fem

(двете точки са си символ от азбуката, но не разбрах какво произнасят)

малко квартално молче… няма нужда от коментари…

само ще отбележа, че паркинг няма! сградата е начало на малка търговска част на квартала и паркинга е в партера и сутерена на блок през улица – безплатен за 2 часа.

фасада

главен вход

нагоре по ескалаторите

стълбата

атриумът

нагоре

горе

по ескалаторите – и обратно долу (има два за качване и един за слизане)

изход от другата страна към останалите магазини

мъничко таван от вида масов

и мъничко от вида спецялен

май останах с увиснало чене…

след като съм задоволила доволно архитектурния си глад, потегляме към пристанището, за да се опитаме да хванем някоя промоция “последен момент” на големите фериботи за Хелзинки; грешка!; има свободни само ултра лукс кабини на скромната цена (с отстъпка) от седемстотин и нещо евро, в едната посока…. пътува 15 часа и опцията да спим седнали дори не я обсъждаме; кралят е мъртъв, да живее краля – или, с други думи – здравей слънчев Копенхаген!

ми, пълним волвото, опитваме се да се оттървем от последните ни останали шведски крони и потегляме.

16.30 ч.

очакват ни 600 км. сред ей таз плоска шир

шведите му викат на това “хълмисто”

минаваме покрай вътрешното море на Швеция (огромно езеро, но на картата изглежда почти колкото Азовско море)

едно познато име (това било населено място)

и пак “хълмист” хоризонт

ГПС-то се опита да ни прекара през ферибота Helsingor – Helsinborg, та, малко преди да пристигнем, се оказа, че имаме още стотина километра до Малмьо…

23 ч.

Копенхаген

почти като в къщи

в стария ни хотел вече не се пуши… евросъюз

ние сме твърде уморени за каквото и да е

следва – постЪТ за любимия ми Копенхаген и, разбира се, за BIG

day 11 – 13.07.09 – hotel

за него – хотела - има отделна секция, защото има огромна заслуга в това Стокхолм да ни хареса

а може би и заради историята, която се оказа че има …, но тя сякаш е просто част от очарованието му

сградата е построена 1937 г, съвместявайки уникална комбинация от функции – хотел, кино-салон, ресторант, апартаменти и сладканица.

в момента всичко това все още съществува и функционира благодарение на факта, че преди известно време нейн собственик става г-н Benny Andersson, единият от двамата някогашни поп-идоли от АББА;

младежът я ремонтира из основи, не без вкус и помощ от известни разбирачи в областта; крайния резултат е запазен дух от трийсетте и четиридесетте години на 20 век, без това да подразни жадното ми за семплост и модернизъм око… ; преценете сами

само част от стаите имат балкони - наличието на тераса е разликата между обикновена и лукс стая, но “луксът” си струваше – всъшност прекарвахме повечето време на балкона…

местата за изчакване до рецепцията

лобито

подхода и кулоарите към киното, които сега са бар и вечер са невероятно оживено място

хотелски коридор

светещото нещо в долния край на вратата е номера на стаята

приятен елемент от стаята

на обратно

по време на нашия престой се провеждаше международен турнир по … петанка! за шведите името на играта е Bloom (дано не бъркам) и е много популярна; основното игрово поле се намираше на отсрещния тротоар, а всички играчи бяха отседнали около нас…. и мястото кипеше от живот до късно след полунощ; ето как изглежда тротоара след края на турнира и прибирането на подвижната дървена трибуна:

за по-любопитните - сайта на хотела

следва – day 11 – 13.07.09

day 10 – 12.07.09

престоят ни в Стокхолм продължава с една слънчева неделя, която сме решили да посветим на музеи

тук музеите работят в събота и неделя, на пълни обороти; почивните дни са в понеделник, вторник или сряда, но различно за различните места; а музеи има изумително много…

качваме се на ниско корабче, което ни развозва из основния залив, като спира на основните туристически точки, слизаш, разглеждаш, на всеки 15 минути идва следващото корабче… хълмистия терен около залива прави така, че почти от всяко място виждаш мачтите на разни ветроходи, “паркирани” в залива

ветроходите са на почит, определено

потегляме, а това се вижда около нас

има атмосфера

стокхолм, освен на хълмовете и по каналите, е разположен и на т.нар. стокхолмски архирпелаг, който наброявал 300 000 острова (!!!); имат определение за остров – явно случайно изпадналите скални образувания, подаващи се от морето, когато са по-малки от 3 метра, не се броят за остров.. прилична част от населението живее из архипелага или поне има вила някъде там; по-заможните особено (иначе всъшност не им личи, че са заможни); имало и острови с пътища из тях, и малки корабчета, които са част от линиите на градския транспорт; ей на как изглежда

ние сме си избрали музей, в който смятаме да влезем, един-единствен (имам милост, нали…); ето го отдалече:

това е Vasa – шведски боен кораб, изваден от дъното на залива преди около 45 години; Vasa е потънал в деня на първото си пускане на вода преди, хммм, почти 400 години; за протокола – няма нищо общо с викингите… (къде ли не ги търсих – помен няма…)

пред входа на музея

влизаме и почти се удряме в него

от снимките малко трудно се разбира колко е голямо това туловище… около него се въртят 5 етажа, при това височки по около 5 метра – като за музей; ииии, мачтите са само до първата линия, което е около 1/3 от оригиналната им дължина…

в експозицията има забавни неща, като макети на процеса на ваденето: (отгоре)

(отдолу) :

екипировката на авангарда, прокарал въжетата (това вече е подвиг):

обикаляме наоколо

нос

палуба

откъм дупето (сигурно си има някое страшно завъртяно име, ма де спах, когато учехме за корабна архитектура, незнам….):

all of it

габаритите са малко зашеметяващи, поне за 1630

има и забавно макетче, в 1:10, че да успееш да го възприемеш цялото някак си (онази част, която гази във водата, я няма на макета)

тръгваме си леко зашеметени от мащабите на тогавашна Швеция (която по онова време е вече нация с крал, за разлика от Норвегия)

следващата спирка е Moderna Museet, в който е и архитектурния център, но снимането е забранено, пък и нямаше особено много за снимане…. след кратка обиколка сядаме в кафето и компания ни правят около трийсетина от ей тези другари

такива хубавци видях на големи ята и на други места в града, така че явно са от постоянните жители

тръгваме си от островите с музейчета и музейченца, решаваме, че за Скансен нямаме сили (възстановка в реален мащаб на шведско поселище от преди 200 години, населено с хора, занаяти и всякакви други любопитства),  и покрай Grand Hotel се натъкваме на приготовления за пристигане на някаква важна особа – беше пълно с такива:

шведите много им треперят…. всъшност, май навсякъде по света хората имат респект от полицията – освен в бг

следващите кадри са специално за феновете на уникалната шведска комедия Coops:

самият Бени, в цялата му прелест

а ето така изглеждат хората, които им треперят:

шведите и норвежците са като две отделни раси чак… нищо общо; а шведката не случайно има име у нас (за хубост става въпрос, вие не знам какво си помислихте….)

но шведът е друго нещо; на въпроса къде са викингите получих следния отговор – мииии, викингите отслабнаха, направиха си кола маска и станаха метросексуални… онези, които се минали леко в страни от тази мода – са женени за филипинки! тук-там и за филипинци, в краен случай за китайци или корейци.

качваме се отново на корабчето

тази мъничка ветроходна яхтичка е просто една от многото

има и по-големи

и още по-големи:

градът е основна дестинация за всякакви видове морски туризъм, в залива постоянно се виждат поне няколко такива лодчици, има дори морска гара – слизаш, спиш ден-два в един от многото хотели в центъра, междувременно корабът е почистен и презареден с tax-free алкохол и е отворил обятия да те приюти обратно… може и обратно – качваш се привечер на някой – я за Хелзинки, я за Талин, след час той е навлязъл в международни води и алкохолната фиеста започва… откъртваш се тотално и ден по-късно, без да си слизал от кораба изобщо, си обратно в къщи….

шведите са алкохолици; норвежците също; финландците също; руснаците – не е нужно да споменавам… ако в момента нощта едва настъпва към 1 и в 3 сутринта се развиделява, януари месец слънцето едва се показва ниско на южния хоризонт за около час-два; шест месеца зима; половин нация постоянно на антидепресанти (не се шегувам)… предполагам, че без този социализъм, който са си устроили, тук всъшност човешки поселения в друга форма няма как да изтраят дълго.

и всичко това, в компанията на Емил от Льонеберя, Нилс Холгерсон и Пипи Дългото чорапче… ето я и нея, на 15 (луничките и рижата коса са същите..)

следва - day 11 – 13.07.09 – hotel1

day 09 – 11.07.09

Много ми се искаше да събера разказа за Стокхолм в един пост, ама май няма да стане, така че карам наред

тръгваме почти безцелно из града

Северната Венеция му казват, до колкото съм чувала

почти неусетно се озоваваме на един малък остров, в средата между основните два канала, който всъшност е най-старата част на града – мястото има звучното име Gamla Stan

само до преди стотина години тези спретнати улички са тънели в нечистотии и е имало сложени големи камъни, които са се подавали отгоре, че да има на какво да стъпи човек, без да се омаже до ушите, притичвайки до съседката ….

сега, всичко отвътре е щателно обновено и сградите се обитават като жилища от по-заможни хора; да им имам заможността – къде си паркират поршетата, не знам…

някои са доста тесни и в тях атмосферата е приятна…

по-широчките са се превърнали в туристическа атракция – сергии, магазинчета за сувенири, улични музиканти – пълна програма

докато се опитваме да се измъкнем от една такава:

прави ли ви впечатление цветът на главичките? както разбирам по-късно, пепеляво руси хора тук всъшност почти няма…

всички деца са пепеляво руси, но на възраст 15-16, колкото са девойките на горната снимка, косите им са потъмнели до нормален тон на русото, какъвто си имаме и ние в Бг… Обаче! този цвята на косата бил “нищо не казващ” (цитирам), затова всъшност всички дами в Швеция се изрусявали!!!!! да живеят перхидролките!

всъшност жените тук нямат нищо общо с братска Норвегия… хубави и поддържани (е, не колкото датчанките в Копенхаген)… може би, защото подобна гледка не е рядко явление

по-късно ще се срещнем с мой съученик, който живее тук от края на следването, така че всичкото инфо, всъшност, е получено от него и негова приятелка (тя ме светна за русото)….

майчинството в Швеция трае 1 година; но може да е и бащинство; или да се редуват; не можело така майката да окупира всичкото време, та много татковци изявявали желание да вземат бащинство, за да могат да се “bond”-нат с детето си; грижата за детето се смята за привилегия… не са само приказки това – срещнахме страшно много такива татковци, всъшност…

излизаме от Gamla Stan и попадаме сред някакъв странен стил тип … нео-модерна архитектура от 60-те години:

историята на това място, така както ми я разказаха:

преди 60-70 години в центъра на Стокхолм имало хълм с изключително бедни, порутени и нехигиенични постройки; градът решил да ги премахне и на тяхно място да построи светлото бъдеще (на снимката); конкурс, както си му е реда; спечелил – проекти – започваме… всичко е супер, само дето част от плана (и изпълнението) било да се бутнат не само старите постройки, но и хълма… (?!?!?!!!????)

не разбрах защо е трябвало намесата да е толкова свирепа, но там хълм нямаше, а тогавашния модернизъм сега изглежда малко тъжно – особено като продължава 4-5 пресечки

остатъка от деня е прекаран в жадно попиване на тази и още известно количество подобни истории от местните ни домакини на по бира (или 5-6)

утре ще ги оставим да си починат от нас и ще обиколим …

следва – day 10 – 12.07.09

day 08 – 10.07.09

потегляме от хотела към едно тайно място (ще видите след малко)

минаваме отново покрай ледената пързалка:

отблизо съоръжението изглежда ужасно зле , даже не ми се ще да поствам снимките … за някакви си там петнайсетина години (олимпиадата е била 94, ако не греша) амортизацията на сградата е ужасяваща…

те обаче си строят други спортни площадки, като този стадион

стигаме до брега на езерото, паркираме доволно на безплатен обществен паркинг (рядкост, наистина) и потегляме по крайбрежна алейка към дестинацията; къщите покрай алейката имат огради .. първите, които виждам тук

ръми леко и непрестанно, но хората, с които се разминаваме, сякаш не забелязват; явно не Берген е най-дъждовния град;на  някои от къщите се виждаха ремонтни работи и аз не пропуснах да се информирам

след около километър пеш стигаме

след входа стои ей таз девойка

която ни праща в “плевнята” отзад, да си купим билетчета (не се шегувам, думата, която използва е barn); замъкваме се ние към въпросната плевня:

която се оказва музей… на Sverre Fehn

кратко лирическо отклонение но въпроса:

Sverre Fehn e починал февруари месец тази година

наградата Прицкер е получил през 1997

мястото, на което сме, всъшност се нарича Hedmark Cathedral Museum и е построен 1979

персонала на музея е облечен тематично:

каменните стени изглеждат странно

вътре ме очакват още изненади под формата на мощни бетонни площадки и втори нива

подмотваме се напред-назад из музея между някои доста любопитни експонати като тези шейни

или дамските седла

дървения покрив стъпва странно извън стените на места

друга галерия

случаен послед през свода

и това е 79 година…

в края на галерията стигаме до това

време е да излезем и навън, защото почти е престанало да ръми – към вътрешния двор на плевнята

самата плевня

в двора освен старинни камънаци има и такива неща

връщаме се към стъклената къщичка

а вътре вече има друго девойче

малко след като младежа, на когото текущо обръща внимание, си тръгна, девойчето запя.

това не мога да ви го предам на снимка, за съжаление

дали тя пееше толкова хубаво или акустиката на този стъклен похлупак беше невероятна – не знам, но усещането беше страхотно.

а девойчето се оказа разговорливо, след като спря да пее

освен заучената историческата приказка за мястото, която явно беше длъжна да си разкаже (само за инфо – нещото е католическа катедрала от 13 век, разрушена от шведите 2 века по-късно и зарязана, след навлизането на протестантството, след което забравена за 4 столетия, до днешни дни), успяхме да измъкнем от нея друга забавна история:

след откопаването и разкриването на останките от катедралата се установило, че камъните се разрушават от влагата; музеят вече бил построен; направили конкурс за съоръжение, с което да я защитят; избрали победител; местните, разбира се, надигнали вой срещу модернистичната стъклена сграда; но конкурсът бил спечелен; и нищо; повече от десет години властите се подмотвали и не започвали да строят; една местна дама, женена за богат американец и живееща в щатите, завещала на общината симпатичната сума от 1 милион долара за построяването на сградата; при следното условие – да ги усвоят до 4 години; нямали избор; строежът излязъл 10 милиона; местните продължавали да роптаят срещу сградата.

сега, 10 години по-късно, в сградата редовно се правят концерти (заради уникалната акустика и поради факта, че сградата зимата се отоплява до поне 2-3 градуса над нулата постоянно), сватби, кръщенки и всякакви други обществени прояви; хората в района много си я обичат….

уникалната акустика вътре е side-effect, не е била нито търсена, нито очаквана…

на носещите ферми отзад не са окачени лампи, а отоплителните тела

малко детайлчета

последен поглед

и потегляме към Стокхолм

скоро пейзажа става абсолютно равнинен

обработваемите плодородни земи са в Швеция

пътищата, обаче, не са по-различни и се придвижваме със скоростта на охлюв… на магистралата, която се появява, когато наближаваме Стокхолм, ограничението е 110; всички го спазват (?!?!!!); полиция или патрулки няма никъде.

след около 600 км скука стигаме Стокхолм

10 хотела – всичките пълни! и скъпи…

случайно попадаме на един, където има свободни стаи, при това се пуши! (Швеция, за разлика от Норвегия, е Евросъюз, и ако при норвежците почти навсякъде в хотелите имаше опция за пушачи, а на терасите на бунгалата – пепелници, тук не е баш…)

оказва се, че хотелът ни не е никак случаен, но за това утре

следва -  day 09 – 11.07.09

day 07 – 09.07.09

потегляме от хотелчето в Molde

което всъшност се намира на един доста широк фиорд, разположен близичко до океана, Moldefjord

облаците леко се разнасят, показва се слънце и успявам малко поне да снимам колко зелено е всъшност всичко наоколо (не че до сега не беше, но нали ви споменах за бога на дъжда..)

всъшност, повечето от тези поляни са трева (или евентуално някаква тревна култура), която се коси и напоява постоянно; овцете са трудни за изхранване през дългата поне шест месеца зима

савсем скоро стигаме океана

по крайбрежието върви път с гръмкото име The Atlantic Highway

мостче

от върха на мостчето

замириса на море, най-сетне

щом излязохме от зоната на фирдите – започнаха да се появяват мостове – иначе, ако трябва под фиорда ще прокопаят тунел, но няма да развалят пейзажа и гледката с мост или друг тип видима човешка намеса…

поемаме убедително на югоизток, като за целта трябва да прекосим планините, простиращи се по протежението на цялата държава от юг на север; там, където планината окончателно свършва от изток, започва Швеция

поемаме по ей този път, многозначително

предполага се, че трябва да минем през национален парк, Rondane.

сега като гледам снимките ми се струва много приятно, но помня, че, докато пътувахме, ми изглеждаше скучно; след обиталищата на Один всичко изглежда скучно… по пътя срещаме ей такива странни неща

скоро навлизаме и в националния парк; нещо да ви се струва нередно?:

бялото по билото на планината отсреща не е оголен камък (тук камъните са черни, най-много – сиви)

гледката е леко парадоксална, все едно бялата зима никога не си отива от тия краища

ето какво е всъшност

отбивка

мястото се оказва окупирано от майки с деца; ядем местно “лакомство” от козе сирене (нито е бяло, нито е сирене, ама айде); и двамата трудно го преглътнахме…

само не разбирам как може от толкова красиви деца да израстват такива крокодили

няколко километра по-натам – следваща площадка

хубаво, че имат обществени проекти тия хора, че иначе архитектите им да са си погинали направо при това жилищно строителство

личеше си, че формата на площадката е изцяло получена от желанието да се заобиколят и опазят всички дървета…

пътят ни продължава да се изкачва и скоро отново сме отново над 1000 м.

след 550 км, изминати за някакви си единадесет часа, и средна скорост на придвижване – колосалните 50 км в час, стигаме Lillehammer

и бързичко продължаваме към Hamar; всъшност Lillehammer е доста малко насалено място и по-голямата част от съоръженията за олимпиадата не са тук; мога само да предположа, че някъде наоколо са били пистите..

в Hamar, по тъмно профучаваме покрай ледената пързалка

утре ще разгледаме

следва – day 08 – 10.07.09

day 06 – 08.07.09

на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:

и след кратко разсъждение – потегляме на обратно

целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното:

населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това:

мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя:

средна възраст на групата – около 12…

така изглежда мото-дестинацията от далече

от близо

всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия:

виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни?

това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.

на самата стълба е почти невъзможно да се спре, затова снимките са малко… но има филмче

ето го и мостчето от близо

на върха, откъдето водата стремглаво лумва надолу, има и паркинг, и будки за сувенири (?!?!???), и това:

(на всички снимки ръката ми е отгоре на обектива, защото бясно вали през цялото време; не зная как стана тоя номер, ама Богът на дъжда явно е карал някъде по нашето трасе)

нещо криво са направили сметката за тая площадка, от нея не се виждаше всъшност нищо, никаква част от пътя или долината надолу…

по-натам, в покоите на Один

зелената вода

и белите му коси, небрежно разпуснати по мощните плещи

долината оттатък, приютила моето малко архитектурно съкровище:

стигаме и до него

този път изглеждаше сякаш наоколо има хора

аз все пак влязох в едното за още малко откраднати кадри

намирам Knut (и без това се прокрадвам да снимам в имота на горкия човечец, не ми се обърна езика да го помоля да снимам и него… не че тук имотите са обозначени де, но все пак)

първия симпатичен норвежец, към 55 годишен;

щастливо отговарящ на всичките ми въпроси;

видимо открит, всъшност.

ГМ – защо това е първата модерна архитектура от Осло насам?

Кнут – ми…(усмихва се с ирония в очите)…. Норвегия е млада нация (?!????), още не сме излязли от романтичния си период; но пък сме много добри в това да копираме старата си архитектура.

разговорът с този човек кънтя в главата ми през следващите няколко дена; както и образите от бунгалата – по-скоро липсата на архитектура, отколкото наличието на такава;  както се изрази Ники – дзен.

всъшност се оказа, че хотелът не е завършен и респективно – още не работи; next time …

мисля, че тука някъде ни дойде over – сякаш Кнут ни свали на земята, внесе контраста, той и всичко около него (не говоря за архитектурата, а за причината тя да се появи такава) изигра роля на лъчът светлина, който да ни накара да осъзнаем, че досега е било мрак

все още разсъждавам по въпроса кое точно не ни понесе -

дали почти социалистическия строй в държавата, липсата на конкуренция и ужасяващите резултати от това (немити чаши в хотел, еднакви цени и еднакви безвкусни манджи по къмпингите, ignorance и тесногръдие) и невъзможно подредените дворове без огради, окосените ливади и свободно пасящите се сами овце, колосалното количество тунели, пътища, обществени места, изпънати под конец,

дали абсурдните крайности като наградата Мис на Snohetta и античните им дървени къщи, изглеждащи и строени както преди 150 години,

дали факта, че видимо хората са равни – социално и финансово, или поне не се виждат опознаваеми признаци на бедност, но няма и никакви признаци на заможност, а в същото време точно тези, равните, тия, на които им стига за всичко, тия, при които не видяхме нито един полицай, не изглеждат особено доволни и щастливи, всъшност не изглеждат никакви, по-скоро просто се носят по течението; все едно някой е сложил пръчка в колелата на нацията в малките мащаби, а в същото време в големия мащаб всичко се движи прекрасно, работи, машината е идеално смазана – вади петрол, изнася елекричество, строи Операта в Осло…,

дали невероятно красивата природа, която те оставя с голяма кървяща рана на тръгване – любовна рана, като от раздяла с единствената, голямата ти любов, и неочаквано грозноватите хора – нито големи, нито руси, нито добре сложени, нито добре облечени

…. (още нямам отговор)

решаваме, че няма да продължим на север

забождаме пръстче в един малко по-голям град, където ще намерим евентуално хотел с интернет и потегляме; по пътя – strawberry fields forever…

и

слизаме към ръкавите на Storfjorden

обикаляме го по разни пътчета и пътечки, макар че след вчерашните красоти ни се струва скучен; но ни е последен

последен поглед назад

мястото, където ще спим, се казва Molde

утре поемаме по дългия път на югоизток, през Lillehammer към Stockholm.

следва – day 07 – 09.07.09