Posted: юли 11th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
what ends (or begins) in Lom is road 55
we head west, not expecting anything special until we reach our next destination: Geiranger fjord


somewhere around here, in these very mountains, you start believing in Odin and Thor

it seems the locals believe too, judging by their desire to be as close as possible to them



for the record:

you simply have to step on your toes in order to touch the sky


the valley ahead of us


we go down

and all the time the mountain keeps on shedding tears such as these:

we get to a road exit with an observation platform

looking down from behind the railing

and straight ahead

this is Geiranger fjord and I never realized we had reached it already
in all tour guides and websites it comes up right under the “most beautiful” category… judge for yourselves


the road that we are going to drive on can be seen on the opposite side

the sun is “setting”, as much as this is possible here, so we hurry on again…. we have a hotel marked on our track on the other side and after spending the last two days in bungalows and without internet access, we really want to sleep at a nicer place; there is another platform for taking in the view at the top of the road on the other side; I run there quickly



this is where we have come from



it is 21:40 and we need to catch a ferry from the other side… I run back to the car 🙁 and after a few meters up, the road starts descending lightly; to Nordfjord



guess what this is:

with some zoom (it is great I took this lens along!)

once upon a time the goats were illustrated exactly that way in the big, Russian encyclopedias (which would collect dust on your parents’ shelves until some curious youngster decided to peek in)… and the cliff is almost a vertical one
right on time for the ferry

we cross to the other side and we rush off in search of the hotel… it is not close by at all, the damn thing!
after a few rounds of going up and down, we get to this at 23:30:

all of the following pictures, including this one, are taken with the ISO at 1000… there is a big old house in front of it with a renovated dining-room, a breakfast zone, etc. … everything is open and the lights are on but there is nobody inside
we spend a few minutes going forth and back, hoping that the owner will come home; after a smoke I decide that I will approach the bungalows while shouting out “hello” and “anyone?” all the time

I push the door handle – the door is unlocked

damn…


in one of the bungalows, we find an unmade bed with sheets and a note, pressed down under a stone, on the table, which says: Knut, _:::?+”?+”+??/_”/” (two or three lines in Norwegian)
I am so dazzled by this atmosphere that I try to convince Niki that we can make ourselves at home and simply leave a note and money in the large house… (this is often the way they do it here) but there are no sheets and since we are sissies, we are not quite used to bringing along our own 🙁 I loiter around the property for about fifteen more minutes and I agree to leave with deep sorrow, a ton of sighs and at least a dozen of sad looks back… we still have to find a place a to sleep

well, since Niki seemed to like it… well, love it as well… I am not the only architectural sucker here
we drive for about an hour before we accidentally come upon a camping spot with a note including a phone number and a sign “any time” hanging on the reception-desk; we make the call; a talkative, unattractive (like all Norwegians) auntie appears out of the blue in 2 minutes, she gives us disposable sheets (!!!!!???!! Why didn’t I have these an hour ago???!?) and we fall asleep almost immediately; it is almost 2 past midnight.
coming up next – day 06 – 08.07.09 .
Posted: юли 11th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:

и след кратко разсъждение – потегляме на обратно
целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност 🙂 но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното:





населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това:

мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя:

средна възраст на групата – около 12… 🙂
така изглежда мото-дестинацията от далече

от близо

всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия:

виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни?
това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.


на самата стълба е почти невъзможно да се спре, затова снимките са малко… но има филмче

ето го и мостчето от близо

на върха, откъдето водата стремглаво лумва надолу, има и паркинг, и будки за сувенири (?!?!???), и това:

(на всички снимки ръката ми е отгоре на обектива, защото бясно вали през цялото време; не зная как стана тоя номер, ама Богът на дъжда явно е карал някъде по нашето трасе)

нещо криво са направили сметката за тая площадка, от нея не се виждаше всъшност нищо, никаква част от пътя или долината надолу…
по-натам, в покоите на Один

зелената вода

и белите му коси, небрежно разпуснати по мощните плещи

долината оттатък, приютила моето малко архитектурно съкровище:

стигаме и до него


този път изглеждаше сякаш наоколо има хора
аз все пак влязох в едното за още малко откраднати кадри





намирам Knut (и без това се прокрадвам да снимам в имота на горкия човечец, не ми се обърна езика да го помоля да снимам и него… не че тук имотите са обозначени де, но все пак)
първия симпатичен норвежец, към 55 годишен;
щастливо отговарящ на всичките ми въпроси;
видимо открит, всъшност.
ГМ – защо това е първата модерна архитектура от Осло насам?
Кнут – ми…(усмихва се с ирония в очите)…. Норвегия е млада нация (?!????), още не сме излязли от романтичния си период; но пък сме много добри в това да копираме старата си архитектура.
разговорът с този човек кънтя в главата ми през следващите няколко дена; както и образите от бунгалата – по-скоро липсата на архитектура, отколкото наличието на такава; както се изрази Ники – дзен.
всъшност се оказа, че хотелът не е завършен и респективно – още не работи; next time …
мисля, че тука някъде ни дойде over – сякаш Кнут ни свали на земята, внесе контраста, той и всичко около него (не говоря за архитектурата, а за причината тя да се появи такава) изигра роля на лъчът светлина, който да ни накара да осъзнаем, че досега е било мрак
все още разсъждавам по въпроса кое точно не ни понесе –
дали почти социалистическия строй в държавата, липсата на конкуренция и ужасяващите резултати от това (немити чаши в хотел, еднакви цени и еднакви безвкусни манджи по къмпингите, ignorance и тесногръдие) и невъзможно подредените дворове без огради, окосените ливади и свободно пасящите се сами овце, колосалното количество тунели, пътища, обществени места, изпънати под конец,
дали абсурдните крайности като наградата Мис на Snohetta и античните им дървени къщи, изглеждащи и строени както преди 150 години,
дали факта, че видимо хората са равни – социално и финансово, или поне не се виждат опознаваеми признаци на бедност, но няма и никакви признаци на заможност, а в същото време точно тези, равните, тия, на които им стига за всичко, тия, при които не видяхме нито един полицай, не изглеждат особено доволни и щастливи, всъшност не изглеждат никакви, по-скоро просто се носят по течението; все едно някой е сложил пръчка в колелата на нацията в малките мащаби, а в същото време в големия мащаб всичко се движи прекрасно, работи, машината е идеално смазана – вади петрол, изнася елекричество, строи Операта в Осло…,
дали невероятно красивата природа, която те оставя с голяма кървяща рана на тръгване – любовна рана, като от раздяла с единствената, голямата ти любов, и неочаквано грозноватите хора – нито големи, нито руси, нито добре сложени, нито добре облечени
…. (още нямам отговор)
решаваме, че няма да продължим на север
забождаме пръстче в един малко по-голям град, където ще намерим евентуално хотел с интернет и потегляме; по пътя – strawberry fields forever…

и

слизаме към ръкавите на Storfjorden



обикаляме го по разни пътчета и пътечки, макар че след вчерашните красоти ни се струва скучен; но ни е последен


последен поглед назад

мястото, където ще спим, се казва Molde
утре поемаме по дългия път на югоизток, през Lillehammer към Stockholm.
следва – day 07 – 09.07.09
Posted: юли 11th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
в Lom свършва (или започва…) път 55
потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… :


някъде тука, в тези планини, започваш да вярваш в Один и в Тор

явно и те вярват, съдейки по желанието им да бъдат колкото се може по-близо до тях



за протокола:

само трябва да се повдигнеш лекичко на пръсти, за да докоснеш небето


долината пред нас


слизаме

планината през цялото време рони ей такива сълзи покрай нас:

стигаме до отбивка с площадка за набюдение

от парапета надолу

и напред

това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах
по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като „най-красивия“… преценете сами


отсреща се вижда пътя, по който ще продължим

слънцето „залязва“, доколкото то е способно на такова нещо тук, така че – ние отново бързаме нататък…. имаме хотел, отбелязан на трасето от другата страна, а след две поредни вечери в бунгала и без нет много ни се иска да спим на човешко място; на върха на пътчето оттатък, обаче, също има площадка за наблюдение; притичвам набързо



ето от къде сме дошли



часът е 21.40, а от другата страна трябва да хванем ферибот … хуквам обратно към колата 🙁 след още малко изкачване пътят започва плавно да се спуска; към Nordfjord



познайте какво е това:

с малко zoom (добре, че взех този обектив!)

едно време, в големите руски енциклопедии (които се отварят само от малките любопитни дечурлига, иначе просто прашасват в библиотеката на мама и татко) козлетата ги рисуваха точно така… а скалата е почти отвесна
тамън на време за ферито

пресичаме оттатък и хукваме да търсим хотелчето… никак не е близко, пущината!
след няколко лутанки напред-назад в 23.30 стигаме до ето това:

тази и всички следващи снимки са правени на светлочувствителност 1000… отпред има голяма къща, стара, с видимо реновирана трапезария, зона за закуски и други подобни… всичко е отворено, светят лампи, но няма никой
подмотваме се малко напред назад, с идеята, че собственика ще се появи; след цигара време решавам, че ще се приближа към бунгалата, през цялото преме подвиквайки hello и anyone?

натискам дръжката – вратата е отворена

баси…


в едно бунгало заварвам неоправено легло с чаршафи и бележка на масичката, затисната с камък, която започва с Knut, _:::?+“?+“+??/_“/“ (два-три реда на норвежки)
толкова съм зашеметена от усещането, че започвам да навивам Ники да се самонастаним и да оставим бележка и пари в голямата къща…(тук това не е като да не е практика) само дето няма чаршафи, а ние като едни глезльовци не сме особено научени да си носим 🙁 помотвам се из имотчето още петнайсетина минути и с наистина голямо прискърбие, много въздишки и поне няколко тъжни погледа, хвърлени на обратно, се съгласявам да продължим натам…. все пак трябва да се спи някъде

абе, след като и на Ники му допадна…. много…. не съм аз само архитектурен балама
караме близо час, преди да попаднем случайно на къмпинг с бележка с телефон и надпис any time на будката-рецепция; звъним; разговорлива грозновата (като всички норвежци) лелка цъфва след точно 2 минути, продава ни чаршафи за еднократна употреба (!!!!!???!! защо ги нямах преди час тия неща???!?) и почти веднага се трупясваме; часът е близо 2 след полунощ.
следва –
Posted: юли 11th, 2009 | Author: admin | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците:

снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:

мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме

това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна

същинския музей следва:

нещото не е никак ново, всъшност
проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст
човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?!
ето още малко снимки:
вход


от терасата отгоре




по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво…
не е като да не си личи в сградата

гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала…
експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея…
връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм)



отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…
Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:
сградката е музей.. отново
продължаваме към същественото

като по чудо имаме и слънце (което почти няма да ни се случи повече в Норвегия)

с колите – до паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….

защо водата е плътно зелена…? който е слушкал в училище, знае 🙂 ледът яде каменната основа, върху която е легнал – при това „ядене“ ледът се стопява и гледчера постоянно тече отдолу, отнасяйки микроскопични песъчинки от гранитната основа със себе си:

милинките норвежци произвеждат ток от постоянния воден отток; живи да ги ожалиш!


раздават пикели и котки (това не е като пиксели и мишки, нали) и правят guided tours нагоре по него, ама ние нали вечно бързаме и тръгваме на обратно; преди това, през протестите на Ники, си наливам вода в едно шише, предвидливо пъхнато в раницата; изглежда абсолютно прозрачна в малки количества;
по-хубава вода не съм пила …
на обратно:


езерата, пълнещи се от гледчерите, също са зелени
другите се пълнят от ето такива нещо:

а хората си живеят отдолу
и ловят риба





ето срещу това ядохме…

мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни
пътят отново тръгва на горе




познайте за какво са колците


това в долния десен ъгъл на ГПС-то е надморска височина




пътят ни скоро ще свърши в населено място със забавното име Lom
следва – day 05 – 07.07.09 – part 2