wait
wait

day 05 – 07.07.09 – part 2

Posted: юли 11th, 2009 | Author: | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »

what ends (or begins) in Lom is road 55

we head west, not expecting anything special until we reach our next destination: Geiranger fjord

DSC_3961

DSC_3993

somewhere around here, in these very mountains, you start believing in Odin and Thor

DSC_3999

it seems the locals believe too, judging by their desire to be as close as possible to them

DSC_4005

DSC_4013

DSC_4026

for the record:

DSC_4031

you simply have to step on your toes in order to touch the sky

DSC_4047

DSC_4078

the valley ahead of us

DSC_4064

DSC_4095

we go down

DSC_4118

and all the time the mountain keeps on shedding tears such as these:

DSC_4104

we get to a road exit with an observation platform

DSC_4150

looking down from behind the railing

DSC_4152

and straight ahead

DSC_4157

this is Geiranger fjord and I never realized we had reached it already

in all tour guides and websites it comes up right under the “most beautiful” category… judge for yourselves

DSC_4172

DSC_4183

the road that we are going to drive on can be seen on the opposite side

DSC_4181

the sun is “setting”, as much as this is possible here, so we hurry on again…. we have a hotel marked on our track on the other side and after spending the last two days in bungalows and without internet access, we really want to sleep at a nicer place; there is another platform for taking in the view at the top of the road on the other side; I run there quickly

DSC_4237

DSC_4199

DSC_4208

this is where we have come from

DSC_4201

DSC_4223

DSC_4237

it is 21:40 and we need to catch a ferry from the other side… I run back to the car 🙁 and after a few meters up, the road starts descending lightly; to Nordfjord

DSC_4247

DSC_4260

DSC_4276

guess what this is:

DSC_4307

with some zoom (it is great I took this lens along!)

DSC_4312

once upon a time the goats were illustrated exactly that way in the big, Russian encyclopedias (which would collect dust on your parents’ shelves until some curious youngster decided to peek in)… and the cliff is almost a vertical one

right on time for the ferry

DSC_4319

we cross to the other side and we rush off in search of the hotel… it is not close by at all, the damn thing!

after a few rounds of going up and down, we get to this at 23:30:

DSC_4321

all of the following pictures, including this one, are taken with the ISO at 1000… there is a big old house in front of it with a renovated dining-room, a breakfast zone, etc. … everything is open and the lights are on but there is nobody inside

we spend a few minutes going forth and back, hoping that the owner will come home; after a smoke I decide that I will approach the bungalows while shouting out “hello” and “anyone?” all the time

DSC_4323

I push the door handle – the door is unlocked

DSC_4332

damn…

DSC_4334

DSC_4336

in one of the bungalows, we find an unmade bed with sheets and a note, pressed down under a stone, on the table, which says: Knut, _:::?+”?+”+??/_”/” (two or three lines in Norwegian)

I am so dazzled by this atmosphere that I try to convince Niki that we can make ourselves at home and simply leave a note and money in the large house… (this is often the way they do it here) but there are no sheets and since we are sissies, we are not quite used to bringing along our own 🙁 I loiter around the property for about fifteen more minutes and I agree to leave with deep sorrow, a ton of sighs and at least a dozen of sad looks back… we still have to find a place a to sleep

DSC_4338

well, since Niki seemed to like it… well, love it as well… I am not the only architectural sucker here

we drive for about an hour before we accidentally come upon a camping spot with a note including a phone number and a sign “any time” hanging on the reception-desk; we make the call; a talkative, unattractive (like all Norwegians) auntie appears out of the blue in 2 minutes, she gives us disposable sheets (!!!!!???!! Why didn’t I have these an hour ago???!?) and we fall asleep almost immediately; it is almost 2 past midnight.

coming up next – day 06 – 08.07.09 .


day 06 – 08.07.09

Posted: юли 11th, 2009 | Author: | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »

на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:

DSC_4349

и след кратко разсъждение – потегляме на обратно

целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност 🙂 но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното:

DSC_4355

DSC_4390

DSC_4407

DSC_4412

DSC_4432

населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това:

DSC_4439

мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя:

DSC_4454

средна възраст на групата – около 12… 🙂

така изглежда мото-дестинацията от далече

DSC_4466

от близо

DSC_4475

всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия:

DSC_4480

виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни?

това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.

DSC_4486

DSC_4491

на самата стълба е почти невъзможно да се спре, затова снимките са малко… но има филмче

DSC_4499

ето го и мостчето от близо

DSC_4504

на върха, откъдето водата стремглаво лумва надолу, има и паркинг, и будки за сувенири (?!?!???), и това:

DSC_4527

(на всички снимки ръката ми е отгоре на обектива, защото бясно вали през цялото време; не зная как стана тоя номер, ама Богът на дъжда явно е карал някъде по нашето трасе)

DSC_4514

нещо криво са направили сметката за тая площадка, от нея не се виждаше всъшност нищо, никаква част от пътя или долината надолу…

по-натам, в покоите на Один

DSC_4564

зелената вода

DSC_4590

и белите му коси, небрежно разпуснати по мощните плещи

DSC_4598

долината оттатък, приютила моето малко архитектурно съкровище:

DSC_4612

стигаме и до него

DSC_4619

DSC_4620

този път изглеждаше сякаш наоколо има хора

аз все пак влязох в едното за още малко откраднати кадри

DSC_4622

DSC_4624

DSC_4625

DSC_4631

DSC_4633

намирам Knut (и без това се прокрадвам да снимам в имота на горкия човечец, не ми се обърна езика да го помоля да снимам и него… не че тук имотите са обозначени де, но все пак)

първия симпатичен норвежец, към 55 годишен;

щастливо отговарящ на всичките ми въпроси;

видимо открит, всъшност.

ГМ – защо това е първата модерна архитектура от Осло насам?

Кнут – ми…(усмихва се с ирония в очите)…. Норвегия е млада нация (?!????), още не сме излязли от романтичния си период; но пък сме много добри в това да копираме старата си архитектура.

разговорът с този човек кънтя в главата ми през следващите няколко дена; както и образите от бунгалата – по-скоро липсата на архитектура, отколкото наличието на такава;  както се изрази Ники – дзен.

всъшност се оказа, че хотелът не е завършен и респективно – още не работи; next time …

мисля, че тука някъде ни дойде over – сякаш Кнут ни свали на земята, внесе контраста, той и всичко около него (не говоря за архитектурата, а за причината тя да се появи такава) изигра роля на лъчът светлина, който да ни накара да осъзнаем, че досега е било мрак

все още разсъждавам по въпроса кое точно не ни понесе –

дали почти социалистическия строй в държавата, липсата на конкуренция и ужасяващите резултати от това (немити чаши в хотел, еднакви цени и еднакви безвкусни манджи по къмпингите, ignorance и тесногръдие) и невъзможно подредените дворове без огради, окосените ливади и свободно пасящите се сами овце, колосалното количество тунели, пътища, обществени места, изпънати под конец,

дали абсурдните крайности като наградата Мис на Snohetta и античните им дървени къщи, изглеждащи и строени както преди 150 години,

дали факта, че видимо хората са равни – социално и финансово, или поне не се виждат опознаваеми признаци на бедност, но няма и никакви признаци на заможност, а в същото време точно тези, равните, тия, на които им стига за всичко, тия, при които не видяхме нито един полицай, не изглеждат особено доволни и щастливи, всъшност не изглеждат никакви, по-скоро просто се носят по течението; все едно някой е сложил пръчка в колелата на нацията в малките мащаби, а в същото време в големия мащаб всичко се движи прекрасно, работи, машината е идеално смазана – вади петрол, изнася елекричество, строи Операта в Осло…,

дали невероятно красивата природа, която те оставя с голяма кървяща рана на тръгване – любовна рана, като от раздяла с единствената, голямата ти любов, и неочаквано грозноватите хора – нито големи, нито руси, нито добре сложени, нито добре облечени

…. (още нямам отговор)

решаваме, че няма да продължим на север

забождаме пръстче в един малко по-голям град, където ще намерим евентуално хотел с интернет и потегляме; по пътя – strawberry fields forever…

DSC_4637

и

DSC_4641

слизаме към ръкавите на Storfjorden

DSC_4643

DSC_4651

DSC_4715

обикаляме го по разни пътчета и пътечки, макар че след вчерашните красоти ни се струва скучен; но ни е последен

DSC_4726

DSC_4788

последен поглед назад

DSC_4796

мястото, където ще спим, се казва Molde

утре поемаме по дългия път на югоизток, през Lillehammer към Stockholm.

следва – day 07 – 09.07.09


day 05 – 07.07.09 – part 2

Posted: юли 11th, 2009 | Author: | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »

в Lom свършва (или започва…) път 55

потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… :

DSC_3961

DSC_3993

някъде тука, в тези планини, започваш да вярваш в Один и в Тор

DSC_3999

явно и те вярват, съдейки по желанието им да бъдат колкото се може по-близо до тях

DSC_4005

DSC_4013

DSC_4026

за протокола:

DSC_4031

само трябва да се повдигнеш лекичко на пръсти, за да докоснеш небето

DSC_4047

DSC_4078

долината пред нас

DSC_4064

DSC_4095

слизаме

DSC_4118

планината през цялото време рони ей такива сълзи покрай нас:

DSC_4104

стигаме до отбивка с площадка за набюдение

DSC_4150

от парапета надолу

DSC_4152

и напред

DSC_4157

това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах

по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като „най-красивия“… преценете сами

DSC_4172

DSC_4183

отсреща се вижда пътя, по който ще продължим

DSC_4181

слънцето „залязва“, доколкото то е способно на такова нещо тук, така че – ние отново бързаме нататък…. имаме хотел, отбелязан на трасето от другата страна, а след две поредни вечери в бунгала и без нет много ни се иска да спим на човешко място; на върха на пътчето оттатък, обаче, също има площадка за наблюдение; притичвам набързо

DSC_4237

DSC_4199

DSC_4208

ето от къде сме дошли

DSC_4201

DSC_4223

DSC_4237

часът е 21.40, а от другата страна трябва да хванем ферибот … хуквам обратно към колата 🙁 след още малко изкачване пътят започва плавно да се спуска; към Nordfjord

DSC_4247

DSC_4260

DSC_4276

познайте какво е това:

DSC_4307

с малко zoom (добре, че взех този обектив!)

DSC_4312

едно време, в големите руски енциклопедии (които се отварят само от малките любопитни дечурлига, иначе просто прашасват в библиотеката на мама и татко) козлетата ги рисуваха точно така… а скалата е почти отвесна

тамън на време за ферито

DSC_4319

пресичаме оттатък и хукваме да търсим хотелчето… никак не е близко, пущината!

след няколко лутанки напред-назад в 23.30 стигаме до ето това:

DSC_4321

тази и всички следващи снимки са правени на светлочувствителност 1000… отпред има голяма къща, стара, с видимо реновирана трапезария, зона за закуски и други подобни… всичко е отворено, светят лампи, но няма никой

подмотваме се малко напред назад, с идеята, че собственика ще се появи; след цигара време решавам, че ще се приближа към бунгалата, през цялото преме подвиквайки hello и anyone?

DSC_4323

натискам дръжката – вратата е отворена

DSC_4332

баси…

DSC_4334

DSC_4336

в едно бунгало заварвам неоправено легло с чаршафи и бележка на масичката, затисната с камък, която започва с Knut, _:::?+“?+“+??/_“/“ (два-три реда на норвежки)

толкова съм зашеметена от усещането, че започвам да навивам Ники да се самонастаним и да оставим бележка и пари в голямата къща…(тук това не е като да не е практика) само дето няма чаршафи, а ние като едни глезльовци не сме особено научени да си носим 🙁 помотвам се из имотчето още петнайсетина минути и с наистина голямо прискърбие, много въздишки и поне няколко тъжни погледа, хвърлени на обратно, се съгласявам да продължим натам…. все пак трябва да се спи някъде

DSC_4338

абе, след като и на Ники му допадна…. много…. не съм аз само архитектурен балама

караме близо час, преди да попаднем случайно на къмпинг с бележка с телефон и надпис any time на будката-рецепция; звъним; разговорлива грозновата (като всички норвежци) лелка цъфва след точно 2 минути, продава ни чаршафи за еднократна употреба (!!!!!???!! защо ги нямах преди час тия неща???!?) и почти веднага се трупясваме; часът е близо 2 след полунощ.

следва –


day 05 – 07.07.09 – part 1

Posted: юли 11th, 2009 | Author: | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »

ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците:

DSC_3228

снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:

DSC_3237

мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме

DSC_3242

това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна

DSC_3244

същинския музей следва:

DSC_3284

нещото не е никак ново, всъшност

проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст

човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?!

ето още малко снимки:

вход

DSC_3251

DSC_3272

от терасата отгоре

DSC_3256

DSC_3267

DSC_3269

DSC_3274

по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво…

не е като да не си личи в сградата

DSC_3247

гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала…

експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея…

връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм)

DSC_3289

DSC_3295

DSC_3307

отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…

Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:

DSC_3336сградката е музей.. отново

продължаваме към същественото

DSC_3349

като по чудо имаме и слънце (което почти няма да ни се случи повече в Норвегия)

DSC_3355

с колите – до паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….

DSC_3356

защо водата е плътно зелена…? който е слушкал в училище, знае 🙂 ледът яде каменната основа, върху която е легнал – при това „ядене“ ледът се стопява и гледчера постоянно тече отдолу, отнасяйки микроскопични песъчинки от гранитната основа със себе си:

DSC_3390

милинките норвежци произвеждат ток от постоянния воден отток; живи да ги ожалиш!

DSC_3421

DSC_3385

раздават пикели и котки (това не е като пиксели и мишки, нали) и правят guided tours нагоре по него, ама ние нали вечно бързаме и тръгваме на обратно; преди това, през протестите на Ники, си наливам вода в едно шише, предвидливо пъхнато в раницата; изглежда абсолютно прозрачна в малки количества;

по-хубава вода не съм пила …

на обратно:

DSC_3376

DSC_3447

езерата, пълнещи се от гледчерите, също са зелени

другите се пълнят от ето такива нещо:

DSC_3475

а хората си живеят отдолу

и ловят риба

DSC_3510

DSC_3545

DSC_3582

DSC_3595

DSC_3611

ето срещу това ядохме…

DSC_3631

мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни

пътят отново тръгва на горе

DSC_3666

DSC_3688

DSC_3697

DSC_3746

познайте за какво са колците

DSC_3784

DSC_3799

това в долния десен ъгъл на ГПС-то е надморска височина

DSC_3845

DSC_3832

DSC_3848

DSC_3951

пътят ни скоро ще свърши в населено място със забавното име Lom

следва – day 05 – 07.07.09 – part 2