cityscapers' blog

на сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:

и след кратко разсъждение – потегляме на обратно

целта този път не е архитектурната забележителност от снощи (макар че и покрай нея ще минем, току виж заварим Knut у дома), а нещо като мото – забележителност но да стигнем до него; първо – Isfjorden, през който претичахме снощи в тъмното:

населеното място никак не е малко, ГПС-то показва доста хотели и къмпинги, но снощи всичко беше заето… минаваме покрай това:

мммда, има туристически фестивал (??) малко по-натам по пътя:

средна възраст на групата – около 12…

така изглежда мото-дестинацията от далече

от близо

всъшност всичко се случвай заради ей таз водичка тука, неуморно дълбала скалата хилядолетия:

виждате ли мостчето в средата? а пътя от страни?

това е Стълбата на троловете или Trollsteigen – известна моторджийска дестинация; иначе казано – мотористът, изкачил стълбата (на две гуми де) е нещо по-моторист от другия, дето не я е качвал! а тук моторите са национална болест, може би повече от кемприте и караваните дори.

на самата стълба е почти невъзможно да се спре, затова снимките са малко… но има филмче

ето го и мостчето от близо

на върха, откъдето водата стремглаво лумва надолу, има и паркинг, и будки за сувенири (?!?!???), и това:

(на всички снимки ръката ми е отгоре на обектива, защото бясно вали през цялото време; не зная как стана тоя номер, ама Богът на дъжда явно е карал някъде по нашето трасе)

нещо криво са направили сметката за тая площадка, от нея не се виждаше всъшност нищо, никаква част от пътя или долината надолу…

по-натам, в покоите на Один

зелената вода

и белите му коси, небрежно разпуснати по мощните плещи

долината оттатък, приютила моето малко архитектурно съкровище:

стигаме и до него

този път изглеждаше сякаш наоколо има хора

аз все пак влязох в едното за още малко откраднати кадри

намирам Knut (и без това се прокрадвам да снимам в имота на горкия човечец, не ми се обърна езика да го помоля да снимам и него… не че тук имотите са обозначени де, но все пак)

първия симпатичен норвежец, към 55 годишен;

щастливо отговарящ на всичките ми въпроси;

видимо открит, всъшност.

ГМ – защо това е първата модерна архитектура от Осло насам?

Кнут – ми…(усмихва се с ирония в очите)…. Норвегия е млада нация (?!????), още не сме излязли от романтичния си период; но пък сме много добри в това да копираме старата си архитектура.

разговорът с този човек кънтя в главата ми през следващите няколко дена; както и образите от бунгалата – по-скоро липсата на архитектура, отколкото наличието на такава;  както се изрази Ники – дзен.

всъшност се оказа, че хотелът не е завършен и респективно – още не работи; next time …

мисля, че тука някъде ни дойде over – сякаш Кнут ни свали на земята, внесе контраста, той и всичко около него (не говоря за архитектурата, а за причината тя да се появи такава) изигра роля на лъчът светлина, който да ни накара да осъзнаем, че досега е било мрак

все още разсъждавам по въпроса кое точно не ни понесе -

дали почти социалистическия строй в държавата, липсата на конкуренция и ужасяващите резултати от това (немити чаши в хотел, еднакви цени и еднакви безвкусни манджи по къмпингите, ignorance и тесногръдие) и невъзможно подредените дворове без огради, окосените ливади и свободно пасящите се сами овце, колосалното количество тунели, пътища, обществени места, изпънати под конец,

дали абсурдните крайности като наградата Мис на Snohetta и античните им дървени къщи, изглеждащи и строени както преди 150 години,

дали факта, че видимо хората са равни – социално и финансово, или поне не се виждат опознаваеми признаци на бедност, но няма и никакви признаци на заможност, а в същото време точно тези, равните, тия, на които им стига за всичко, тия, при които не видяхме нито един полицай, не изглеждат особено доволни и щастливи, всъшност не изглеждат никакви, по-скоро просто се носят по течението; все едно някой е сложил пръчка в колелата на нацията в малките мащаби, а в същото време в големия мащаб всичко се движи прекрасно, работи, машината е идеално смазана – вади петрол, изнася елекричество, строи Операта в Осло…,

дали невероятно красивата природа, която те оставя с голяма кървяща рана на тръгване – любовна рана, като от раздяла с единствената, голямата ти любов, и неочаквано грозноватите хора – нито големи, нито руси, нито добре сложени, нито добре облечени

…. (още нямам отговор)

решаваме, че няма да продължим на север

забождаме пръстче в един малко по-голям град, където ще намерим евентуално хотел с интернет и потегляме; по пътя – strawberry fields forever…

и

слизаме към ръкавите на Storfjorden

обикаляме го по разни пътчета и пътечки, макар че след вчерашните красоти ни се струва скучен; но ни е последен

последен поглед назад

мястото, където ще спим, се казва Molde

утре поемаме по дългия път на югоизток, през Lillehammer към Stockholm.

следва – day 07 – 09.07.09

ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците:

снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:

мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме

това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна

същинския музей следва:

нещото не е никак ново, всъшност

проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст

човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?!

ето още малко снимки:

вход

от терасата отгоре

по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво…

не е като да не си личи в сградата

гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала…

експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея…

връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм)

отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…

Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:

сградката е музей.. отново

продължаваме към същественото

като по чудо имаме и слънце (което почти няма да ни се случи повече в Норвегия)

с колите – до паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….

защо водата е плътно зелена…? който е слушкал в училище, знае ледът яде каменната основа, върху която е легнал – при това „ядене“ ледът се стопява и гледчера постоянно тече отдолу, отнасяйки микроскопични песъчинки от гранитната основа със себе си:

милинките норвежци произвеждат ток от постоянния воден отток; живи да ги ожалиш!

раздават пикели и котки (това не е като пиксели и мишки, нали) и правят guided tours нагоре по него, ама ние нали вечно бързаме и тръгваме на обратно; преди това, през протестите на Ники, си наливам вода в едно шише, предвидливо пъхнато в раницата; изглежда абсолютно прозрачна в малки количества;

по-хубава вода не съм пила …

на обратно:

езерата, пълнещи се от гледчерите, също са зелени

другите се пълнят от ето такива нещо:

а хората си живеят отдолу

и ловят риба

ето срещу това ядохме…

мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни

пътят отново тръгва на горе

познайте за какво са колците

това в долния десен ъгъл на ГПС-то е надморска височина

пътят ни скоро ще свърши в населено място със забавното име Lom

следва – day 05 – 07.07.09 – part 2