Posted: юли 12th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
потегляме от хотела към едно тайно място (ще видите след малко)
минаваме отново покрай ледената пързалка:

отблизо съоръжението изглежда ужасно зле :(, даже не ми се ще да поствам снимките … за някакви си там петнайсетина години (олимпиадата е била 94, ако не греша) амортизацията на сградата е ужасяваща…
те обаче си строят други спортни площадки, като този стадион

стигаме до брега на езерото, паркираме доволно на безплатен обществен паркинг (рядкост, наистина) и потегляме по крайбрежна алейка към дестинацията; къщите покрай алейката имат огради .. първите, които виждам тук

ръми леко и непрестанно, но хората, с които се разминаваме, сякаш не забелязват; явно не Берген е най-дъждовния град;на някои от къщите се виждаха ремонтни работи и аз не пропуснах да се информирам

след около километър пеш стигаме

след входа стои ей таз девойка

която ни праща в „плевнята“ отзад, да си купим билетчета (не се шегувам, думата, която използва е barn); замъкваме се ние към въпросната плевня:

която се оказва музей… на Sverre Fehn
кратко лирическо отклонение но въпроса:
Sverre Fehn e починал февруари месец тази година
наградата Прицкер е получил през 1997
мястото, на което сме, всъшност се нарича Hedmark Cathedral Museum и е построен 1979
персонала на музея е облечен тематично:

каменните стени изглеждат странно

вътре ме очакват още изненади под формата на мощни бетонни площадки и втори нива


подмотваме се напред-назад из музея между някои доста любопитни експонати като тези шейни

или дамските седла

дървения покрив стъпва странно извън стените на места

друга галерия

случаен послед през свода



и това е 79 година…
в края на галерията стигаме до това


време е да излезем и навън, защото почти е престанало да ръми – към вътрешния двор на плевнята

самата плевня

в двора освен старинни камънаци има и такива неща


връщаме се към стъклената къщичка


а вътре вече има друго девойче

малко след като младежа, на когото текущо обръща внимание, си тръгна, девойчето запя.
това не мога да ви го предам на снимка, за съжаление
дали тя пееше толкова хубаво или акустиката на този стъклен похлупак беше невероятна – не знам, но усещането беше страхотно.
а девойчето се оказа разговорливо, след като спря да пее
освен заучената историческата приказка за мястото, която явно беше длъжна да си разкаже (само за инфо – нещото е католическа катедрала от 13 век, разрушена от шведите 2 века по-късно и зарязана, след навлизането на протестантството, след което забравена за 4 столетия, до днешни дни), успяхме да измъкнем от нея друга забавна история:
след откопаването и разкриването на останките от катедралата се установило, че камъните се разрушават от влагата; музеят вече бил построен; направили конкурс за съоръжение, с което да я защитят; избрали победител; местните, разбира се, надигнали вой срещу модернистичната стъклена сграда; но конкурсът бил спечелен; и нищо; повече от десет години властите се подмотвали и не започвали да строят; една местна дама, женена за богат американец и живееща в щатите, завещала на общината симпатичната сума от 1 милион долара за построяването на сградата; при следното условие – да ги усвоят до 4 години; нямали избор; строежът излязъл 10 милиона; местните продължавали да роптаят срещу сградата.
сега, 10 години по-късно, в сградата редовно се правят концерти (заради уникалната акустика и поради факта, че сградата зимата се отоплява до поне 2-3 градуса над нулата постоянно), сватби, кръщенки и всякакви други обществени прояви; хората в района много си я обичат….
уникалната акустика вътре е side-effect, не е била нито търсена, нито очаквана…


на носещите ферми отзад не са окачени лампи, а отоплителните тела


малко детайлчета


последен поглед

и потегляме към Стокхолм
скоро пейзажа става абсолютно равнинен

обработваемите плодородни земи са в Швеция
пътищата, обаче, не са по-различни и се придвижваме със скоростта на охлюв… на магистралата, която се появява, когато наближаваме Стокхолм, ограничението е 110; всички го спазват (?!?!!!); полиция или патрулки няма никъде.
след около 600 км скука стигаме Стокхолм

10 хотела – всичките пълни! и скъпи…
случайно попадаме на един, където има свободни стаи, при това се пуши! (Швеция, за разлика от Норвегия, е Евросъюз, и ако при норвежците почти навсякъде в хотелите имаше опция за пушачи, а на терасите на бунгалата – пепелници, тук не е баш…)
оказва се, че хотелът ни не е никак случаен, но за това утре 🙂
следва – day 09 – 11.07.09
Posted: юли 12th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
потегляме от хотелчето в Molde

което всъшност се намира на един доста широк фиорд, разположен близичко до океана, Moldefjord

облаците леко се разнасят, показва се слънце и успявам малко поне да снимам колко зелено е всъшност всичко наоколо (не че до сега не беше, но нали ви споменах за бога на дъжда..)


всъшност, повечето от тези поляни са трева (или евентуално някаква тревна култура), която се коси и напоява постоянно; овцете са трудни за изхранване през дългата поне шест месеца зима

савсем скоро стигаме океана

по крайбрежието върви път с гръмкото име The Atlantic Highway


мостче

от върха на мостчето


замириса на море, най-сетне


щом излязохме от зоната на фирдите – започнаха да се появяват мостове – иначе, ако трябва под фиорда ще прокопаят тунел, но няма да развалят пейзажа и гледката с мост или друг тип видима човешка намеса…

поемаме убедително на югоизток, като за целта трябва да прекосим планините, простиращи се по протежението на цялата държава от юг на север; там, където планината окончателно свършва от изток, започва Швеция
поемаме по ей този път, многозначително

предполага се, че трябва да минем през национален парк, Rondane.


сега като гледам снимките ми се струва много приятно, но помня, че, докато пътувахме, ми изглеждаше скучно; след обиталищата на Один всичко изглежда скучно… по пътя срещаме ей такива странни неща

скоро навлизаме и в националния парк; нещо да ви се струва нередно?:

бялото по билото на планината отсреща не е оголен камък (тук камъните са черни, най-много – сиви)



гледката е леко парадоксална, все едно бялата зима никога не си отива от тия краища
ето какво е всъшност



отбивка

мястото се оказва окупирано от майки с деца; ядем местно „лакомство“ от козе сирене (нито е бяло, нито е сирене, ама айде); и двамата трудно го преглътнахме…

само не разбирам как може от толкова красиви деца да израстват такива крокодили

няколко километра по-натам – следваща площадка

хубаво, че имат обществени проекти тия хора, че иначе архитектите им да са си погинали направо при това жилищно строителство
личеше си, че формата на площадката е изцяло получена от желанието да се заобиколят и опазят всички дървета… 🙂


пътят ни продължава да се изкачва и скоро отново сме отново над 1000 м.


след 550 км, изминати за някакви си единадесет часа, и средна скорост на придвижване – колосалните 50 км в час, стигаме Lillehammer

и бързичко продължаваме към Hamar; всъшност Lillehammer е доста малко насалено място и по-голямата част от съоръженията за олимпиадата не са тук; мога само да предположа, че някъде наоколо са били пистите..
в Hamar, по тъмно профучаваме покрай ледената пързалка

утре ще разгледаме 🙂
следва – day 08 – 10.07.09
Posted: юли 12th, 2009 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | No Comments »
we depart from our small hotel in Molde

which is, actually, located on a quite wide fjord close to the ocean – Moldefjord

the clouds give way to the sun for a while and I manage to take a picture of how green everything around really is (not that it hasn’t been green so far but I already mentioned the God of Rain..)


in fact, the majority of these meadows are covered with grass (or some kind of grass culture) which is constantly irrigated and mowed; it is hard to provide for the sheep in the long winter (at least six months)

we reach the ocean very soon

the grand name of the road going along the coastal line is The Atlantic Highway


a small bridge

taken at the highest point on the bridge


I can feel the scent of the sea, at last


bridges appeared once we left the fjord zone; otherwise, they would dig out a tunnel if they had to but they would not spoil the landscape and the view a bridge or any other form of obviously human intervention…

we go southeast with conviction and our aim is to cross the mountains covering the entire width of the country from south to north; Sweden begins where the mountain ends to the east
we take this road, ambiguously

we are supposed to pass through the Rondane Nature Park.


looking at the pictures now, it looks really pleasant but I remember that it looked boring when we were there; everything after Odin’s lands looked boring… we see these strange things along the way

soon, we a get inside the national park; notice anything strange?:

the white thing on the mountain tops ahead is not naked rock (the rocks here are black or, at least, gray)



this view is a bit of a paradox, as if winter never leaves these lands
this is what it actually is



a side road

the place turns out to be occupied by mothers with children; we eat a local “delight” made of goat cheese (it is neither white, nor is it cheese but anyway); we both found it hard to swallow…

I just don’t get it – how could these beautiful children grow to be so crock-like

a few kilometers down the road – next stop

it is wonderful that these people have public projects because their architects would have been bored to death with the local apartment buildings
it was obvious that the shape of the platform had been the result of the intention to go around and preserve all the trees there…:)


the road continues up and soon we are again at some 1,000 meters above sea level


550 km later, having travelled for some 11 hours at an average speed of the breath-taking 50 km/h, we reach Lillehammer

and we quickly continue to Hamar; Lillehammer is, actually, a really small town and the majority of the Olympic facilities are not here; I can only guess that the racing tracks were somewhere around here…
we fly by the ice skating rink when it is already dark in Hamar

we are going to look around tomorrow 🙂
следва – day 08 – 10.07.09 .