day 05 – 07.07.09 – part 2

в Lom свършва (или започва…) път 55

потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… :

някъде тука, в тези планини, започваш да вярваш в Один и в Тор

явно и те вярват, съдейки по желанието им да бъдат колкото се може по-близо до тях

за протокола:

само трябва да се повдигнеш лекичко на пръсти, за да докоснеш небето

долината пред нас

слизаме

планината през цялото време рони ей такива сълзи покрай нас:

стигаме до отбивка с площадка за набюдение

от парапета надолу

и напред

това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах

по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като “най-красивия”… преценете сами

отсреща се вижда пътя, по който ще продължим

слънцето “залязва”, доколкото то е способно на такова нещо тук, така че – ние отново бързаме нататък…. имаме хотел, отбелязан на трасето от другата страна, а след две поредни вечери в бунгала и без нет много ни се иска да спим на човешко място; на върха на пътчето оттатък, обаче, също има площадка за наблюдение; притичвам набързо

ето от къде сме дошли

часът е 21.40, а от другата страна трябва да хванем ферибот … хуквам обратно към колата след още малко изкачване пътят започва плавно да се спуска; към Nordfjord

познайте какво е това:

с малко zoom (добре, че взех този обектив!)

едно време, в големите руски енциклопедии (които се отварят само от малките любопитни дечурлига, иначе просто прашасват в библиотеката на мама и татко) козлетата ги рисуваха точно така… а скалата е почти отвесна

тамън на време за ферито

пресичаме оттатък и хукваме да търсим хотелчето… никак не е близко, пущината!

след няколко лутанки напред-назад в 23.30 стигаме до ето това:

тази и всички следващи снимки са правени на светлочувствителност 1000… отпред има голяма къща, стара, с видимо реновирана трапезария, зона за закуски и други подобни… всичко е отворено, светят лампи, но няма никой

подмотваме се малко напред назад, с идеята, че собственика ще се появи; след цигара време решавам, че ще се приближа към бунгалата, през цялото преме подвиквайки hello и anyone?

натискам дръжката – вратата е отворена

баси…

в едно бунгало заварвам неоправено легло с чаршафи и бележка на масичката, затисната с камък, която започва с Knut, _:::?+”?+”+??/_”/” (два-три реда на норвежки)

толкова съм зашеметена от усещането, че започвам да навивам Ники да се самонастаним и да оставим бележка и пари в голямата къща…(тук това не е като да не е практика) само дето няма чаршафи, а ние като едни глезльовци не сме особено научени да си носим помотвам се из имотчето още петнайсетина минути и с наистина голямо прискърбие, много въздишки и поне няколко тъжни погледа, хвърлени на обратно, се съгласявам да продължим натам…. все пак трябва да се спи някъде

абе, след като и на Ники му допадна…. много…. не съм аз само архитектурен балама

караме близо час, преди да попаднем случайно на къмпинг с бележка с телефон и надпис any time на будката-рецепция; звъним; разговорлива грозновата (като всички норвежци) лелка цъфва след точно 2 минути, продава ни чаршафи за еднократна употреба (!!!!!???!! защо ги нямах преди час тия неща???!?) и почти веднага се трупясваме; часът е близо 2 след полунощ.

следва –

day 05 – 07.07.09 – part 1

ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците:

снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:

мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме

това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна

същинския музей следва:

нещото не е никак ново, всъшност

проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст

човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?!

ето още малко снимки:

вход

от терасата отгоре

по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво…

не е като да не си личи в сградата

гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала…

експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея…

връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм)

отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…

Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:

сградката е музей.. отново

продължаваме към същественото

като по чудо имаме и слънце (което почти няма да ни се случи повече в Норвегия)

с колите – до паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….

защо водата е плътно зелена…? който е слушкал в училище, знае ледът яде каменната основа, върху която е легнал – при това “ядене” ледът се стопява и гледчера постоянно тече отдолу, отнасяйки микроскопични песъчинки от гранитната основа със себе си:

милинките норвежци произвеждат ток от постоянния воден отток; живи да ги ожалиш!

раздават пикели и котки (това не е като пиксели и мишки, нали) и правят guided tours нагоре по него, ама ние нали вечно бързаме и тръгваме на обратно; преди това, през протестите на Ники, си наливам вода в едно шише, предвидливо пъхнато в раницата; изглежда абсолютно прозрачна в малки количества;

по-хубава вода не съм пила …

на обратно:

езерата, пълнещи се от гледчерите, също са зелени

другите се пълнят от ето такива нещо:

а хората си живеят отдолу

и ловят риба

ето срещу това ядохме…

мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни

пътят отново тръгва на горе

познайте за какво са колците

това в долния десен ъгъл на ГПС-то е надморска височина

пътят ни скоро ще свърши в населено място със забавното име Lom

следва – day 05 – 07.07.09 – part 2

day 04 – 06.07.09

снощи, по никое време, хванахме последния влак с едно къмпингче; тук е пълно с такива – комбинирани къмпинги за палатки, каравани и кемпъри – определено предпочитан начин за почивка на норвежците – и, за по-претенциозните – бунгала; за протокола – хотели има малко и все много скъпи, всъшност като всичко тук;

гледка от бунгалото на сутринта към Eidfjord:

скачаме на ферибота и към Берген

по пътя, така и така минаваме покрай Hardangerfjord, гледките са такива:

след цялото това безумие от гледки, терена става малко малко по-полегат и стигаме океана; Берген е втория по големина град на Норвегия и основно рибноловно пристанище

градчето има уникална атмосфера, защото е разположено колкото на вода, толкова и на склоновете на планината отзад, та се получава приятно съчетание от Търново, стария Пловдив и, може би, Несебър;

редичката дървени сгради на пристанището е в UNESCO WORLD HERITAGE LIST от незнамсикогаси…. ако нещо в Норвегия носи духа на някогашното, необременено от века на комуникациите, развитие, е – това е:

набитото “архитектурно” око на Ники забеляза това:

зад забавната фасада открихме улички (пътечки, по-скоро…)

не е като да няма съвременно звучаща естетика в това:

или в това

малко минимализъм

докато щъкахме дочух една екскурзоводка да разказва на група втренчени японци как преди време (не разбрах кога) имало архитектурен конкурс за мястото и първопремирания предлагал всичко да се срине и на негово място … (не разбрах какво); беше много щастлива, че работата е приключила на етап конкурс…

от другата страна на залива съжителстват ей тези другари:

както и други подобни приятелчета, макар че техния живот не е особено продължителен – като на сградите отсреща – защото ти ги сервират в чинийка, прясно сварени…

за съжаление същото може да се каже и за този хубавец:

спомняте ли си овцете от вчера? явно затова се пасат сами – опасностите висят на пазара за продан

тръгваме си от Берген доволно сити и миришещи на риба и според зададения на ГПС-то курс навлизаме в поредица от тунели… 20 – 30 броя, някои дълги по няколко километра, по едно време се опитах да ги снимам – без особен резултат; мястото, към което сме се запътили, преди да прокопаят това колосално количество дупки в скалата, е било почти недостъпно от другъде, освен по вода…

името е Aurland – ей сега Мишо трябва да се сети къде отиваме! поздрави Мишак, това е за тебе:

тази снимка би трябвало да говори сама накъде продължава пътя:

най-сетне сме горе, паркирахме:

гледката:

на тази гледка имам сигурно стотина снимки… и филмче – ама като си дойда, че да има какво да ви пускам тогава …

още веднъж гледката, преди да сме тръгнали обратно към паркинга

на паркинга стои ето това:

тоалетни, ако не сте се досетили :

поглед към огледалото, в женската:

за последно

рано или късно се налага да си тръгнем

фиордът се казва Aurlandfjord и се намира на края на най-дългия фиорд в Норвегия (а може би и въобще?) – Sognefjord

продължаваме по зигзагообразния път нагоре, за някакви си десетина минути сме се изкачили на над 1000 м. надморска височина.

природата се променя за минути, все едно си на урок по география, седми клас; горе е вече такова:

температурата се досещате каква е, платото никак не е малко и преди да започнем слизането стигаме до:

окончателно смятам, че норвежците не са много с всичкия си – на всички високи плата, през които минахме, има къщички и бунгалца

не забравяйте, че е месец юли, средата на лятото, по-топло от това няма на къде да стане; а декември? тогава е и тъмно…

малко по-надолу старите ни приятели:

със слизането на долу започват водопадите

стигаме друг ръкав на Sognefjord – Laerdal (бучвичките а и е всъшност се пишат слято, като блеещото е на транскрибцията на английски – имат си такава буква хората)

в очакване на ферибота (този път хващаме последния – часът е 22.30):

ето го и него

нали сме каръци, та се налага да покараме още малко (час) преди да си намерим бунгало; спим в къщичката на баба Яга (и съдържателката така изглеждаше):

след продължително гонене с един миг16-комар, Николай го спипва, сваля го геройски и успяваме да заспим.

следва – day 05 – 07.07.09 – part 1

cry for info

ама аз хич не разбрах какво правите…

като изключим пощенската кутия – нъц, нищо…

хайде качете малко картинки от последната среща с Фантастико за 33, например (вчера, 8-ми, дето беше)

…. аре деее, много ваканционно ми става така

айде, утре като се върна от закуска ще ви чекна

day 03 – 05.07.09

потегляме от Осло по дългия път на запад към фиордите; времето окончателно се промени и слънце почти не се показа повече, поне през идните няколко дни; тук вали почти навсякъде и всъшност никъде – дъждът свършва като отрязан с нож и времето може да се промени 4-5 пъти в рамките едва на километър-два.

по пътя, разбира се, траковете на ГПС-то някак тайнствено минават покрай неща като това училище на Snohetta:

отвсякъде има ограда и .. ооо … охранители! махнахме си с момчетата, но по-близо от това не можах да се приближа;

обръщаме и продължаваме

в опита си да стигнем да друга къща на същите другари от Snohetta (байгън, а?!), се натъкваме на това:

мястото е Sandvika, а ние се промъкваме във вътрешния двор, за да поснимам; неудобно; огради няма, нито знаци – нищо, но някак си се чувствам крайно некомфортно, въоръжена с надничащия обектив и безкрайното си любопитство

малко типично норвежки бордюри..

влизаме в правия път и, след три-четири кръгчета в центъра на Sandvika, успяваме да стигнем до целта -

Cultural Center

2003, ако правилно съм разбрала, построен след конкурс, който миличките Snohetta са спечелили след като е бил подложен на обществен дебат

сградата всъшност е мъничка, но нали е пусто неделя – всичко е затворено – та аз подскачам около нея, в опитите си да я снимам поне отвън. детайл на долния ръб на еркера:

с обектив, долепен до стъклото, успявам да открадна това:

толкоз!

следваща дестинация: Larvik, рибарско пристанище

на едно кръгово на път към водата:

стигаме и до заветната цел:

Cultural Centre – The Wave на старият ни познайник Niels Torp

сградата е още в строеж и е заобиколена от строителна ограда

ммммда, това на фасадата Е prodema, промъкнах се през оградата и проверих лично!

е, така и така съм тука, отивам да проверя къде води това мостче!

п-образна структура, отворена към водата, видимо жилищна, с кафе и регулярната водна каскада в средата; единия ръкав на п-то завършва към водата с това:

(просто закачка за нашите добри приятели конструкторите)

в ляво нещо ми привлича погледа и:

не е илюзия, не е! стои на едно краченце във водата хубавицата (дали не споменах конструкторите преди малко?!) още:

от това, което се вижда през прозореца, мога да предположа, че е офис или нещо подобно, но на една от терасите имаше чичко, четящ вестник – в неделя… а дори да е имало надпис – норвежкия някак си не ми идва

фасада

отдолу под еркера

малко детайл, за успокоение на духа – това е направено от същите неща, с които работим и ние (как, по дяволите, не знам….!)

хмммм (тука се почесвам многозначително по главата)

продължаваме към планините

от такъв:

пейзажа лека полека почва да се променя към такъв:

някъде около 850 м надморска дърветата изчезват, явно дори на тях им е много студено

на хората, обаче, явно не:

на слизане е първата ни среща с основен обитател на тези земи:

милинките, мръднаха от платното едва когато се приближих към тях

от другата страна:

пътуваме към място, наречено Rjukan в община Tinn, където евентуално се намира National Park Center.. до него така и не стигнахме, но във въпросното село се натъкнахме на музей на местната архитектура:

къщичките са събрани на една полянка и явно в работен ден има музеен екскурзовод

всъшност музея е абсолютно излишен, из цялата държава са пръснати точни копия на тези неща (не смея да ги нарека къщи, защото съвременен човек в тях би могъл да се напъха само лазейки… а какво да кажем за викинг); докато оглеждам едно не ми дава мира – абе, тез хора как са се топлели? оказва се (това разбрах доста по-късно), че до преди някакви си 100 години норвежците не са познавали комина изобщо! (за което шведите и сега ги подиграват!) ако някой просто ми го беше казал и не го бях видяла с очите си – е, нямаше да повярвам…

продължаваме на там и скоро стигаме до:

изобщо не е фиорд, просто едно от хилядите езера, пълнени от стегоотток; пейзажа отново се променя в рамките едва на няколко километра:

появи се слънце

ииии, това не знам как точно да го нарека

и пак тръгнахме надолу

до първия фиорд

огрян от не-точно-залязващото слънце

и последния ферибот, който си отива, без нас на борда:

мястото е Eidfjord, населеното място Brimnes, часът – 22.45

минали сме около 600 км. със средна скорост около 65 км/час

тръгваме да търсим къде да спим

следва – day 04 – 06.07.09

day 02 – 04.07.09 – part 3

така и така осветих ден 2 на Осло – та пускам и малко снимчици от стаята в хотела (повечето снимки са правени някъде около 1 сутринта без светкавица… то се и светло):

колорита..е някак си много познат от други места

терасата:

терасите на стаите на втори етаж (осветеността е точно такава – 1ч. след полунощ) :

следва нещо необяснимо за мене – това е тавана в коридора и вратата на банята:

какво ще кажете за контакта? очаквам предложения…

както и забавно решение на душ кабината:

извитата стъклена врата е на панти към стената и всъшност се затваря към стената, когато душа не се ползва.

и всеизвестните малки бели квадратни плочки на едра фуга…

следва – day 03 – 05.07.09

day 02 – 04.07.09 – part 2

за да не си помислите, че случайно Осло е само едната опера – сега ще ви изненадам с още малко снимки от там

(за протокола – с цялото мръщене на Ники, сега ще се опитам да пресъздам каквото видяхме през изминалите дни, през които – неочаквано за мене – се оказахме откъснати от цивилизацията и, най-вече, от ИнтернетЪ)

та

Осло, както вече сте се досетили, е пристанище… както и Копенхаген, Амстердам, Ротердам… (сигурно и много други, но аз тези съм виждала за сега, нали…) и като на всеки воден град, тръгваме да търсим интересната обществена част някъде близо до водата, по протежение на брега; ето го и същинското пристанище, или каквото са позволили да остане от него за public use:

къде за атракция, къде по необходимост има такива неща:

(не че не бяха вкусни де

както и такива неща:

които всъшност се оказват обществената тоалетна.

малко отклонение по въпроса – всички обществени тоалетни, понякога в брой ЕДНА, са за инвалиди; няма отделни клетки, просто тоалетните са огромни и са оборудвани като за инвалиди; вида им не е от най-убийствените (тези, които ще ви покажа правят изключение), но пък са чисти и преоборудвани с принадлежности.

подминаваме ограмния площад и следва крайбрежна уличка с ново строителство, молове, жилища, кафенета и подобни, които ми причиняват болезнено dejavu (Вела поправи го това – не знам как се пише на френски всъшност)

разбира се – обществен площад с улички – и обществен канал с докове за лодки…

забелязахте ли статуите?

нямам идея за какво й е на тая северна държава да се пази от слънцето, но – факт; същия площад от другата страна:

продължаваме нататък, устремени към морето

малко детайл от втората фасада:

и малко детайли от настилка и “градска среда”:

и още:

най-накрая стигаме до крайбрежната част, която е пренаселена от хора – в Осло е необичайно топло (близо 30 градуса) и всичко живо е наизлязло и насядало по тревата, а по-придирчивите – по кафетата:

разходката ни продължи през по-старата част на Осло, която не блести особено много със съвременна архитектура, та ще ви я спестя

привечер, обаче, се качваме на колата и потегляме да търсим квартал Nydalen, къде би трябвало да се намира университетското градче

часът е 12 вечерта

за съжаление е средата на лятото и минава полунощ

мястото е пълно мъртвило и, разбира се, е заключено.

архитект отново е Niels Torp

на тръгване – нещо любопитно; в неосредствена близост до унивеситета стоеше тази сграда:

на пръв поглед нищо особено – но ако човек се загледа – зад стъклените фасади всъшност има еднообемно пространство, запълнено плътно с машини – прилича на ел подстанция или производствена линия, безумно нуждаеща се от слънце

следва – day 02 – 04.07.09 – part 3

Размисли и страсти на сайта на КАБ

http://www.kab.bg/a/nav/news/item/41

очаквам с нетърпение да видя какво точно е гласувано на 03.07.2009

Пощенски кутии Силвър Сити

Pecha Kucha Sofiq

Ще ходим ли на третото издание? Събитието съвсем е наближило и е време да си резервираме билети.

http://pechakuchasofia.wordpress.com/