Iberia – 15 – Alhambra

01.09.2010

за първото утро на семтември имаме предвидено културно мероприятие с мавърското име Alhambra

станали сме нечовешки рано и още в 8.00 сме се измъкнали от хотела и крачим по тесните стръмни улички нагоре

билетите за комплекса са разпродадени предварително, понякога със седмици напред; хората са определили капацитет и пускат посетителите на малки групи из комплекса, под час – преди два дни едва успяхме да резервираме места за тази сутрин, 8,30, единствените останали…

с изкачването нагоре тук-там между къщите започват да се разкриват гледки надолу, към града

утрото ни е фантастично; приятен хлад е слязъл от планината през нощта и въздухът и свеж и прозрачен; докато се лутаме из зигзазите на стръмните улички успяваме да се загубим, намираме се, закъсняваме и накрая, почти подтичвайки и без audio-гид, успяваме да се вмъкнем в Nasrid Palaces минутки преди края на времето на билетите ни; отпред вече чака групата за 9…

мястото е безкраен низ от открити и закрити пространства, от хлад и припек, от ромолене на поточета и водни огледала

всяка гледка, всеки утринен слънчев лъч, всяка перспектива е умело режисирана и подредена така, че от нея да лъха съвършенство и хармония

вниманието към детайла и украсата  е типично арабско и само местата, засегнати от намесата или неханието на владетелите на тия земи в по-късни години, не носят усърдието на мавърските каменоделци, ваятели, дърводелци и керамици

не е нужно да те бива с фотоапарата – наоколо всичко е изкусно аранжирана сцена

мистика някаква витае наоколо

(мисля, че прозорчето, което гледаше към тия куполи, също беше целенасочено поставено там…)

на места от терасите и покритити пасажи, свързващи отделните части на комплекса, се разкриваше такава панорама

не си падам особено по снимането на цветя, но тук не се сдържах

изглежда ли ви огромна? тя е! и местата, на които дъхът ти спира от поредната режисирана гледка и ти се иска просто да постоиш там за малко, са неизброими…

следва

Iberia – 14 – Lisboa, Granada

31.08.2010

преди да си тръгнем от земите на грозните малки намръщени хора, все пак успяваме да се доберем до водата за по кафе

в Бразилия се говори португалски, ако се чудите нещо… всъшност мемориалът е построен и подарен на църквата за това, че е помогнала Португалия да остане незасегната от втората световна война.

потегляме на изток; караме през хълмисти земи, покрити с ръкотворни горски насъждения докъдето ти стига погредът

първоначално мислех, че са маслини, но нещо зеленото не ми пасваше савсем; ето ги отблизо

дървото е корк, а Португалия е единственият световен износител на ценния матерял

коркът всъшност е кората на дръвчето, а то незнайно как успява да оцелее и след като му я вземат; при това многократно

датата на последното обелване е надлежно регистрирана

това, че в някакъв момент пресякохме границата, може да се познае само по цената на горивото

подминаваме Севиля на ход (да ме прощават любителите на исторически места); след целодневно каране в пустиноподобните земи на Андалусия привечер пред нас на хоризонта се извисява Сиера Невада; градът, сгушен в подножието й, е Гранада

следва

Iberia – 09 – A Coruna, Santiago, Vigo

26.08.2010

град A Coruna – името означава прозорец – е огромен пристанищен град, пълен с чужденци от корабни круизи; името си е заслужил благодарение на ето тези

които не само че са окупирали главните фасади на всички сгради към океана, но и явно са били повод за копиране през годините, защото и по-новичките фасадки имат същия надребнен прозоречен растер…

за съжаление, първото, което прави впечатление, не са близо десететажните остъклени двойни фасади на по сто години и отгоре, а колко е мръсно… не че улиците са мръсни, по-скоро всичките прозорци на тая безкрайна стъклена витрина са прашни и сякаш незабърсвани от времето на построяването им 🙁

сивичко…

все пак в централната част, успоредно на брега и почти до сами него, се намира това мини-паркче

в което имаше сцена и снощи 12-13 годишни хлапета правеха първите си музикални стъпчици зад микрофона, наблюдавани от група връстници; под парка,  под булеварда и сградите на него в продължение на пет-шест преки е разположен подземен паркинг на две нива, дълъг поне няколко километра…

следваща спирка – Santiago de Compostela

стигаме до там опаковани в пълно бойно заради оловното небе и опитите му да приреве тук-там; първата ни точка е огромно разочарование – оказва се, че е можело да посетим строежа с гид (!!!), но ние сме тук в 2.05, а достъпа е до 2.00! уффффф! сещате се – онази библиотека, огромната, дето е като прорязан хълм… УФ! УФ! УФ! (тук си ме представяте как тропам ядосано с крак, седейки на мотора…)

ето и следващото място

рядко хубаво нещо, няма нужда от думи

правата стена от дясно всъшност е направена от ето това

(празни кутийки от дискове) и зад нея има тясна ивица с утилитарна функция, обърната към улицата (не ми дадоха да снимам там, опитах); каменните грамади са към малко паркче

напълни ми душата…

по пътя на юг

град Vigo (май има нещо общо със Стоичков, но нека просветените да кажат….)

правим няколко кръгчета, но явно твърде много улици са или в ремонт, или еднопосочни; накрая спираме и тръгвам пеша към мястото; по пътя – поздрав за Росето

ето го и заветното нещо – колеж по Архитектура

разбира се, точно площадчето пред него е строителна площадка…

а ние си мислим, че измисляме колелото… (някъде из улиците на Vigo на измъкване)

още на юг

та до широкия естуар на реката, която е граница между Испания и Португалия

10 мин, товарене на ферито и off we go

добре дошли в Португалия!

следва

Iberia – 08 – Fuenta De

25.08.2010

оставяме багажа в хотела и лекички като перца поемаме още нагоре в планината към Fuenta De, където трябва да има кабинков лифт…

пълно е с испанци, излязли на разходка; кротичко си чакат на огромна опашка за билети

нареждаме се и ние, макар че такава опашка по принцип би ни отказала; след половин час чакане човекът на будката ни казва, че ще трябва да изчакаме още около 2 часа, за да се качим… споглеждаме се ужасени; няма да чакаме, макар че още щом взехме решението вече ни хвана яд…; кабинката, която е на единично въже без междинни подпори се качва някъде там горе

скалният масив е почти отвесен и е завъртян във формата на полумесец около мястото, до което ни доведе пътя; нататък може само нагоре;

наобратно, товарим багажа и поемаме по пътя, водещ извън планината, на запад

спираме за по кафе на пристанището на Aviles

пристанищната зона търпи текуща реконструкция, но най-интересното на нея още беше в строеж; достопочтеният Нимайер:

качваме се обратно на магистралата; решили сме да стигнем A Coruna

атлантическия бряг по пътя

следва

Iberia – 07 – Picos de Europа

24.08.2010

небето е оловно сиво

при тая светлина дори няма смисъл да ходим за гледаме отново Гугенхайм; нахлузваме дъждобраните и лекичко се омитаме от Билбао; пред нас има други планини 🙂

пътят ни известно време вие покрай Атлантика

но скоро свървва в ляво

времето ни е все такова – оловно, но поне не вали

черна нинджа бере капини…

нагоре – надолу…

та така целия ден

небето започна да просинява едва след като се бяхме настанили в хотела в сърцето на Picos, небезизвестния сред моторджиите Potes

оставаше да се надяваме на хубаво време утре 🙂

следва

Iberia – 06 – Bilbao

23.08.2010, част 2

малко преди Билбао се отбиваме до друг бизнес-парк

сградката е нещо като научен център за автомобилостроенето с офиси и лаборатории

и няма живо пиле – всички са в августовска отпуска… след кратко разяснение, че съм архитект една симпатична дама – охранителка ми разрешава да снимам въпреки табелките със задраскано фотоапаратче

гледката пред прозорците

ей там от ония планини дойдохме 🙂

караме още двайсетина километра и при следващото спускане пред нас се разкрива това

град Билбо е фактическия икономически и културен центърна баските

градът е бил тежко индустриализиран, на влизане минахме покрай мощна металургична структура; преди петнайсетина години започва брожение за възстановяване и рехабилитация и горе-долу тогава се случва и поръчката за бляскавата фльонга на брега на реката…

разхождаме се около него

вход от тази страна, разбира се, няма… то на това вход и не му трябва; не може да му се отрече, че благодарение на него цял свят знае за Билбао, но честно казано на живо усещането е като за дрънкулка, лъскавко, но евтино… около него и по протежение на реката са оформени публични пространства, градинки, временна открита концертна сцена и т.н., които бъкаха от живот

(хората усилено се снимаха с кученцето от цветя; музеят е точно зад него…)

докато търсехме къде да хапнем слънцето залезе и градчето светна

следва

Iberia – 06 – Vitoria Gasteiz

23.08.2010

градчето Vitoria, в което спахме, всъшност е столицата на провинцията на баските; на баски, или на euskadi, името на града е Gasteiz

снощи вална дъждец и днес денят е прекрасен, а температурите – повече от приятни; зарязваме багажа в хотела и потегляме да погледнем това онова…

първото „това“ е сграда на здравна каса, държавна спестовна каса или песионен фонд, не разбрах; абсолютно по същия начин изглеждаща сграда има и до Мадрид; за съжаление не ми разрешиха да снимам вътре, а много си струваше; не че отвън по-малко си струва, де

действието се развива в покрайнините на града и в далечината се виждат възвишенията на планините, които дефинират земята на Баските; сякаш близостта на планини, в които да се спре погледа, ни успокоява и тук определено се чувстваме значително по-добре отколкото в изпечената земя на Сарагоса.

точно в съседство е следващата ни точка – сградка към природен резерват за патици и други хвъркати

притичвам през входната част с експозицията

за да изляза тук

досещате се, че сложната плетеница е колосална конзола напред…

и под нея има езерце 🙂

малко детайли от изумителната дървено-стоманена конструкция

и фрагмент от интериора

ако си чудите какво пише на табелката – горния надпис е на еускади, или езикът на баските; всъшност езикът е факторът, който е запазил тази нация през вековете, а конкретно баския е толкова различен от всички съвременни европейски езици, че говоренето му явно създава определена нагласа за идентичност у хората; небезизвестната ЕТА всъшност е съкращение от Euskadi Ta Askatasuna, или Свобода за говорещите еускади и всъшност е образувана, когато Франко забранява езика и проявата на всякакви национални белези в региона на баските….

езикът им, всъшност, е единственият оцелял език от ранноевропейските такива, от времената преди римляните, преди латинския, преди великото преселение на народите; няма аналог в лингвистично отношение; толкова е различен, че някои правят паралели с японския….

в целия район надписите на улици, градове и всякакви други са дублирани на испански и на еускади; както се вижда – и на табелките в музеите…

потегляме обратно към хотела, като по път минаваме през античната част на градчето

всичко старо е прекрасно съхранено, реставрирано и се обитава

такива сгради има навсякъде – с дървена носеща конструкция и пълнеж от печена глина под някаква форма; на места се извисяваха на по 6 етажа с прилично голяма етажна височина…

смесването на модерно и характерно е естествено и доста повсеместно; никъде няма и помен от опити за имитация

кофи за боклук

euskal presoak – баски затворници

euskal herrira – страната на баските

напускаме Gasteiz очаровани…

преди да поемем през баските планини към Билбао се отбиваме нещо като бизнес-парк на двайсетина километра от града за да видим това

под голямата извита бяла козирка е просто паркинга за посетители

досещате ли се вече какво има вътре? (приликите със софийски лица и събития са случайни, шшшшшт!)

на запалените фенова това трябва да говори повече, отколкото на мене

за непосветените – това в дясно от флагчетата са кръвни групи

а сградата всъшност е мястото, където подготвят колите на отбора и, разбира се, всичко извън входното фоаие си е строго секретно… на мен и това ми стигаше

момчета и коли… раздялата е мъчителна 😉

потегляме през баските планини

пресичаме някакъв национален парк, пътят вие нагоре-надолу в перфектни виражи

следва

Iberia – 05 – Lleida, Zaragoza, La Rioja

22.08.2010

град Lleida е типично каталунско градче – подредено, с широки булеварди и подревнени блокчета

преди да продължим по план минаваме да погледнем набързо какви ги вършат Mecanoo толкова далече на юг

след като съм я пообиколила хубавичко отвсякъде не ни остава друго освен да наваксаме пътя от вчера до Сарагоса… магистрала, към 150 км

забиваме се направо в експото, за което има директна отбивка от магистралата

експо 2008 е било посветено на водата и разбира се е разположено на реката, която минава през града

централната приемна сграда

на площадчето е пълно мъртвило; всичко е заключено и единственото, което някак функционира е сградата на Заха, която всъшност е мост през реката, водещ към полуостровчето, на което е било експото

Ники бързо я оприличи на морско драконоподобно „нещо с люспи“

е влизам де

има охрана и нещо като странични и горни галерии, но освен основния тунел всичко останало е недостъпно

е много е фотогенична! на живо, обаче, усещането е по-скоро за нещо захабено и старо, повърхностите са неравни и леко мръсни, а бялото … хммм… ми, отдавна не е бяло.

на излизане от моста-дракон, посетителят на експо 2008 се е натъквал на ей тез три неща

които се предполага, че имат символична функция

макар че имат доста склуптурна стойност, трите кубчета бяха най-свежото нещо на напечения от слънцето площад; останалата част от експото беше оградена с ограда и видимо претърпяваше някаква строителна трансформация; винаги съм се чудела какво се случва с такива огромни инвестиционни мероприятия след като изживеят няколкото си месеца апогей….

кабинката работеше през цялото време, но хора в нея не видях

слънцето вече напича зловещо; хващаме отново магистралата, надявайки се, че въздухът ще ни охлади… поля с прегорял цвят; ако човек присвие очи, ще рече, че е пустиня; всъшност всичко са обработваеми земи, реколтата е прибрана и остатъците са прегоряли на слънцето до цвят на пясъчни дюни; температурата на въздуха е някъде над 40 градуса;  през стотина километра спираме и поливаме с вода лицата и ръцете си; когато имаме късмет – това се случва на сянка на някоя бензиностанция; пресичаме Гринуичкия меридиан и сме официално в западното полукълбо

полека на северозапад се появяват леки възвишения; земята продължава да има същия песъклив вид

провинция La Rioja, винената Мека на Испания

свърваме в страни към едно селце и дестинацията ни ни изненадва на едно завойче

познахте ли авторката? 🙂

през прозореца

много я бива в малките форми тая жена! това винено шоу-руумче имаше великолепно излъчване на напълно завършено бижу…

(с лееееко мръсни стъкла)

малко по-натам, в съседното селце, стигаме друга винарна

(винарните всъшност са навсякъде)

същинската винарна всъшност е отдолу, закопана в хълмчето под офицялната част

искрено съжалих, че е затворена

пред прозорците от другата страна има нещо като водна каскада, слизаща съм безкрайните лозови масиви

to be continued

Iberia – 04 – Andorra, Barbastro

21.08.2010

днес е денят на грандиозното начало на грижливо подготвеното трасе из Пиринейския полуостров

от Перпинян пътят навлиза в планините и скоро вече сме на сериозна надморска височина от френска страна; минаваме по високопланински пътчета, оградени с двуметрови колци за през зимата;

ни в клин, ни в ръкав пред нас изниква това

на има-няма 1600 надмоска височина :); предполагам сте гледали филмчето на Discovery, но все пак – многото структури като тази

са огледала, постоянно насочвани спрямо позицията на слънцето така, че да отразяват слънчевите лъчи към по-едрата сградоподобна структура

която отново е структура от огледала, фокусираща всичките възможни лъчи в една точка (ей там ниско долу…); в резултат на въпросната точка й става много, ама многоооо горещо, а чичковците, които стоят в бялата кула, я зяпат (точката) втренчено, пият кафе и се чешат по тиквите….

пътчето продължава пред планината, планината става все по-стръмна и непристъпна, скоро дръвчетата стават бодливи и ниски …. влизаме в Андора

Андора е един голяяяяяяям високопланински фри-шоп; снимки – ниет! основната улица на Андора е дълга към 15-20 км, на нея има 3 или 4 населени места, приличащи на алпийски ски-курорти и столицата, Андора ла вела; а столицата е нещо като микс между магазини за ски-екипировка, мото-екипировка и парцалки; горивото е под 1 евро, цигарите са по-евтини от България, а хората, които пазаруват, са повече на квадратен метър от нов мол в София в деня на откриването му… пълним резервоарчетата, зареждаме запасите с lucky и отпрашваме.

първата част от пътя ни в Испания е постоянно спускане и изкачване

селца

слънцето започва да се крие зад високите хребети

и решаваме да хванем един шорткът

през следващите 40 км почти постоянно ругаех факта, че нямам камера на каската! почти веднага, след като завихме, попаднахме в дълбок каньон с почти отвосни вертикални стени от двете страни на планинска река, които се извисяваха толкова нагоре, колкото не посмях да си вдигна главата в движение; пътчето е вдълбано в едната стена и над него е надвиснал остатъка от скалата, а водите на реката са на 20-30 метра надолу от другата страна; толкова е тясно, че колите почти спираха, за да се разминават; каньонът вие по течението на реката и само на моменти се вижда напред на около стотина метра; долу е почти сумрак….

по натам минахме покрай населени места на същата река, чието основно препитание видимо е организирането на рафтинг по нея… (Добри, мислете му…)

ждрелото полека се разширява и най-сетне намираме отбивка, на която можем да спрем

Николай хваща нещо като пътечка от страни на пътя (малка нужда, вероятно) и след мъничко се появява обратно, тичайки; връчва ми и камерата (щото вече и без това съм извадила фотоапарата) с наставление: по пътечката, и не се отклонявай, щото е стръмно….

тръгвам натам и след два завоя излизам на каменно мостче

надолу от мостчето

Puente da la Sierra

и двамата сме без дъх пред деянията на това нищо и никакво планинско поточе; на няколко пъти ни минаваше идеята да се върнем, но пред нас е цяла Испания…

наближаваме град Барбастро, където имам набелязани няколко архитектурни деяния; слънцето залязва, когато ги стигаме; и двете са винарни и са разположени почти една срещу друга

и другата; въпреки титаниевата си обшивка, тя не успя да ме впечатли

потегляме към най-близкия по-голям град да търсим хотел

следва

Iberia

след няколко дни тазгодишното ни лятно пътешествие ще ни отведе до Иберия или както е известна днес – Пиринейския полуостров.

планът е :

а движението – обратно на часовника, за да може морето да е винаги от нашата страна на пътя 🙂

както винаги времето ни ще е крайно ограничено, а желанието видим и усетим колкото се може повече – безкрайно; наложи се предварително да се откажем от някои доста любопитни места, сред които са Гибралтар и Мадрид, дори Алхамбра (както се вижда) не е включена в трасето.

трак-а започва в Андора и свършва в Барселона, но тъй като никое трасе не е окончателно, докато не минем по него – приемаме всякакви съвети и идеи за отклонения и места! 🙂

от тук можете да си изтеглите файлчето с трак-овете ден по ден за google earth, ако сте по-любопитни 🙂