Norway 2012 – 02 Ryfylke
Posted: август 6th, 2012 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | Tags: Lyse, Norway, Preikestolen, Ropeid, Sauda | 1 Comment »12.07.2012
вали-не вали, днес пътят ни продължава; първо, обаче, ще минем отново Lyse с тънката надежда, че облаците са се вдигнали достатъчно да ни позволят да се насладим на малко повече гледка от горе.
ето как изглежда самият път (visitnorway.com има невероятно подробни топографски карти на цяла Норвегия, живи и здрави да са норвежките геодезисти!)
серпантината качва 650 м. в рамките на около 6 км, като в долната й част, понеже скалните стени са почти отвесни, изкачването е в тунел, прокопан дълбоко перпендикулярно на склона; освен по вода, този път е единствения начин да се стигне до Lysebotn и зимата е затворен; от седалката на мотора завоите изглеждат така
на средата на изкачването се гмурваме в тлъстия захарен памук и когато стигаме паркингчето горе вече ни е пределно ясно, че няма да имаме шанс да видим Lyse от горе; на слизане пускам камерата на видео…
….. (тук ще кача видеото… обещавам)
докато чакаме ферито от някъде долита ей това
това, че до тук няма път, очевидно не означава, че хората са лишени от първа помощ.
в 12 се товарим на ферито; фери има едва три пъти в рамките на деня и пътят му до другия край на Lysefjord е близо 2 часа
поглед назад, към Lysebotn
стените на фиорда около нас се издигат почти вертикално на по 600 -700 м. височина
тези скални стени продължават надолу, под повърхността на водата, по същия начин, по който се виждат отгоре; на едно място фериботчето ни демонстративно се напъха в една скална цепнатина, оставяйки от двете си страни не повече от метър…
скоро от дясно се възправя Preikestolen – квадратен отрязък от сталния масив с плоска площадка отгоре, издаден напред на 700м. над фиорда и отчетливо отделен от останалата част от вертикалната стена; по ръбчето му се виждат човечета…
и от далече… (обективът ми не хваща долния край, където скалната стена потъва във водата)
до Preikestolen се надяваме да стигнем по-късно, от отгоре…
краят на фиорда е малко по-широк, планините са полегати и с нищо не предполагат драматизма, от който пристигаме.
до Preikestolen така и не стигаме – на обществения паркинг, предназначен за туристите, жадуващи да достигнат квадратната скала и да се надвесят над ръбчето, е митинг… най-сигурния начин да бъдем отказани от нещо е, ако то е свързано с пребиваване в непосредствена близост до множество от хора.
благодарение на камерката, монтирана на каската ми (за щастие никъде не може да се види колко успешно наподобявам герой от детско анимационно филмче… пишпунда за по-големите, телетъбис за по-малките) има снимки и от пътят ни натам
(няма чистачки камерката, няма… )
може би най-лошото на дъжда при предвижването с мотор в Норвегия, е че не можеш да спреш и просто да се насладиш на гледката… първо, защото дори спрял – ще продължава да си те вали и второ, защото не се вижда…
фоследният ни ферибот за деня финишира на място, където милите норвежци са построили чакалня (за фери-то) с гледка, тоалетни и… отопление 🙂 мястото се нарича ropeid и, ако си помислите, че минаваме от тук случайно, ще цитирам един мой Голям учител:
„случайните случки случайно се случват… ако си ги нагласим!“
изпишкани, частично изсушени и намокрени отново, на 250 км. от Lyse, стигаме Saudafjord; в момента, в който се настаняваме в бунгалото, спира да вали…
[…] следва… […]