Iberia – 15 – Sierra Nevada

следва

Iberia – 15 – Alhambra

01.09.2010

за първото утро на семтември имаме предвидено културно мероприятие с мавърското име Alhambra

станали сме нечовешки рано и още в 8.00 сме се измъкнали от хотела и крачим по тесните стръмни улички нагоре

билетите за комплекса са разпродадени предварително, понякога със седмици напред; хората са определили капацитет и пускат посетителите на малки групи из комплекса, под час – преди два дни едва успяхме да резервираме места за тази сутрин, 8,30, единствените останали…

с изкачването нагоре тук-там между къщите започват да се разкриват гледки надолу, към града

утрото ни е фантастично; приятен хлад е слязъл от планината през нощта и въздухът и свеж и прозрачен; докато се лутаме из зигзазите на стръмните улички успяваме да се загубим, намираме се, закъсняваме и накрая, почти подтичвайки и без audio-гид, успяваме да се вмъкнем в Nasrid Palaces минутки преди края на времето на билетите ни; отпред вече чака групата за 9…

мястото е безкраен низ от открити и закрити пространства, от хлад и припек, от ромолене на поточета и водни огледала

всяка гледка, всеки утринен слънчев лъч, всяка перспектива е умело режисирана и подредена така, че от нея да лъха съвършенство и хармония

вниманието към детайла и украсата  е типично арабско и само местата, засегнати от намесата или неханието на владетелите на тия земи в по-късни години, не носят усърдието на мавърските каменоделци, ваятели, дърводелци и керамици

не е нужно да те бива с фотоапарата – наоколо всичко е изкусно аранжирана сцена

мистика някаква витае наоколо

(мисля, че прозорчето, което гледаше към тия куполи, също беше целенасочено поставено там…)

на места от терасите и покритити пасажи, свързващи отделните части на комплекса, се разкриваше такава панорама

не си падам особено по снимането на цветя, но тук не се сдържах

изглежда ли ви огромна? тя е! и местата, на които дъхът ти спира от поредната режисирана гледка и ти се иска просто да постоиш там за малко, са неизброими…

следва

Iberia – 14 – Lisboa, Granada

31.08.2010

преди да си тръгнем от земите на грозните малки намръщени хора, все пак успяваме да се доберем до водата за по кафе

в Бразилия се говори португалски, ако се чудите нещо… всъшност мемориалът е построен и подарен на църквата за това, че е помогнала Португалия да остане незасегната от втората световна война.

потегляме на изток; караме през хълмисти земи, покрити с ръкотворни горски насъждения докъдето ти стига погредът

първоначално мислех, че са маслини, но нещо зеленото не ми пасваше савсем; ето ги отблизо

дървото е корк, а Португалия е единственият световен износител на ценния матерял

коркът всъшност е кората на дръвчето, а то незнайно как успява да оцелее и след като му я вземат; при това многократно

датата на последното обелване е надлежно регистрирана

това, че в някакъв момент пресякохме границата, може да се познае само по цената на горивото

подминаваме Севиля на ход (да ме прощават любителите на исторически места); след целодневно каране в пустиноподобните земи на Андалусия привечер пред нас на хоризонта се извисява Сиера Невада; градът, сгушен в подножието й, е Гранада

следва

Iberia – 12, 13 – Lisboa, Cabo da Roca

29.08.2010

случайни снимки из Лисабон

град Лисабон, столицата на бившата покровителка на моретата, начално пристанище на Вашку да Гама и Магелан… живее в миналото; из него витае атмосфера на носталгия по отминало величие; хората, които го обитават, са се вкопчили в депресивното си състояние и сякаш времето тече някъде в страни от тях.

Лисабон (лишбОа, на португалски) е огромно морско пристанище на Атлантика, разположено на стръмни хълмове, спускащи се почти тържествено към водата; градът, обаче, няма отношение към нея, тя не се вижда от почти никъде, освен едно единствено място; до водата, където човек естествено очаква да намери най-живата част, почти не може да се стигне, защото тя е запречена по цялото си протежение от железницата, която по някаква причина никой дори не се е опитал да премести; не съществува и място, от което да се видят величествените му хълмове.

толкова престъпна липса на градоустройство, без мисъл, без поглед в бъдещето не съм очаквала да видя в европейска столица…. но е факт; в Лисабон!

единственото място с гледка и целенасочено градоустройство (от преди 200 години)

денят е неделя, ние безцелно се шляем нагоре-надолу, но подтиснатото и угнетено усещане, което висне над този слънчев град, просто не иска да ни напусне; градовете се правят от хората – а хората тук, освен че са неприлично грозни, нискостеблени и кривокраки, имат не по-лоши шансове от всяка друга европейска нация; но за времето на нашия престой нито един човек не ни сервира кафе с усмивка, нито един не ни заговори от любопитство…

трябва да вдигнат паметник на Ремарк, за дето все още градът им е претъпкан с туристи

дори в новата част на града, където е било световното изложение 1998, атмосферата не е по-различна, въпреки доста по-европейския облик, освободения waterfront и атракциите, пълни с хора в неделя;

е, Сиза и великият Сесил Белмонд са се постарали

но дори под сянката на това изумително бетонно платно има празнота някаква…

най-приятните за очите местни са обикновено от тази раса

30.08.2010

понеделник е заветният ден, в който се надяваме да намерим отворен сервиз на Сузуки; озоваваме се на малка тясна павирана уличка и Стром-а е вкаран в питстопа

снабдени с ново електрическо сърце за белия красавец, нямаме търпение да напуснем града поне за малко

няколко приятни завойчета на запад; после още малко на запад; после път с Дупки още на запад; едно-две хълмчета на запад и:

от тук по-на запад е само Атлантика

най-западната точка на континентална Европа – Cabo da Roca

следва

Iberia – 11 – Porto, Lisboa

28.08.2010

преди да си тръгнем от Порто имаме още една важна задачка; предполагам не случайно улицата, на която се намираше хотелчето ни, е именована така

това, което ни предстои да посетим, обаче, е дело на бащата на съвременната архитектура, дотато този на табелката е по-скоро някой от пра-пра-дядовците…

отвън много снимки няма, но за да не ви държа в напрежение

the magnificent Casa de Musica

стоеше ми през цялото време някак чужда на средата около нея, но може би точно това е била целта…; свободното пространство заедно със задигнатите в краищата елементи бързо си бяха намерили своите обитатели и функция:

изчакваме си гида и влизаме

и направо в голямата зала

изминали са 5 години от построяването й, провокирано от избирането на Порто (заедно с Амстердам) за културна столица на Европа (да ви напомня нещо….?); конкурс, макар и ограничен, в резултат на който целенасочено са избрали най-характерната сграда (описанието на гид-а беше, че другите били „по-обикновени“)

едва ли има нужда да обяснявам, че залата е с естествено осветление от двете страни и сцената е разположена на около 1/3 от края така, че част от зрителите да наблюдават диригента в лице

разположеното над сцената платно има за цел да отразява звука към музикантите, така че те да се чуват един друг по-добре

всички билети в залата са на една цена, без значение от ред и място

остъкляването е било, според мен, колосално акустично предизвикателство; това, че стъклото отразява звука директно, е основна причина де не сме виждали зала с остъкляване; хората са си написали домашното, понаправили са някой и друг тест и ето резултата, нека го наречем „акустично стъкло“

истината е, че голяма част от матерялите и оформлението на залата са тотално подчинени на темата акустика; столовете са облечени в някакъв плат, който имитира поглъщането на звуча от човека и в крайна сметка звукът е еднакъв в пълна и в празна зала

мммда, подът е алуминий…

подобни на този прозорец има няколко около основната зала; те за на по-малки помещения, не бих ги нарекла зали, гидът ни ги беше кръстил rooms, които имат съпътстващи функции – било то камерни конерти или просто музикални експерименти; по време на концерт, обаче, наблюдаването и слушането от тези зали е безплатно; следва обиколка през тях

този room е различна акустика в зависимост от посоката, към която е произведен звука

на дясно звукът се отразява от бетона и стъклото, а наляво странните зелени неща са порести и меки и го поглъщат

следващото място е „experimentation room“

странните неща в дъното са датчици за движение, които произвеждат определен тип звук в съответствие с това, което са засекли в полето си

следващото е „детска стая“, място, където по-малките да могат да слушат и наблюдават онова, което е запазено само за осъзнатите възрастни; просто стъпаловидна зала, насочена към по-голямата

не се заблуждавайте, там горе в дясно е вратата, зад която крият играчките…

на това място, стъкления буфер в единия край на залата, има бар; по време на концерт (и в момента) не работи, разбира се

минаваме от другата страна и стигаме до втората голяма зала, която е доста по-обикновена

освен факта, че и тя има естествено осветление

някъде по тия стълби нагоре е ресторантът, но той отваря едва привечер, към 8…

това последното е кръстено VIP room и в общи линии служи за пресконференции и интервюта

малко детайлче

няколко кадъра от главното входно/изходно фоайе

скоро сме на моторите и летим към Лисабон

някъде по пътя се отбиваме за малко да погледнем какви ги твори атлантика по тия брегове

по някое време достигаме Лисабон и бързо се озоваваме из малките улички на старата част, където ни сервират това

и ей такива прибори за консумация

следва

Iberia – 10 – Vianna, Porto

27.08.2010

малко снимчици от мястото, където спахме снощи – град Vianna, на атлантическия океан, както се оказа – курортно градче…

сутрешна мъгла

хотел

вход

лоби

тераса

поради странните приумици на един акумулатор се налага да променим плана си за идните няколко дни; потегляме към Порто, който се намира на шейсетина километра от нас, с идеята, че като по-голям град в него ще намерим сервиз или работещ представител на Сузуки, където евентуално ще има кой да си поговори с акумулатора и да го разубеди от това, което си е наумил, а именно – да не работи особено много…

за нула време сме в Порто, хвърляме багажа в хотела и потегляме да търсим въпросните акумулаторни разговорчици; нье! август месец хората или са в отпуск, или петъчно просто са затворили… да разгледаме Порто тогава!

наблизо до хотела се намира една от точките и без да гасим моторите се озоваваме пред нея; Vodaphone Headquarters

главния вход на търговската част за клиенти на партера

като го гледам сега тоя бял видим бетон и се сещам за софийския му аналог, арх. Жеко Тилев; …… а?!?!!! тая сграда е направена такава просто за имидж; визията определено е жертвала част от функционалността, де… тия криви прозорци ми напомнят ропота на един друг пътешественик, как в новата супер лъскава сграда на банката, в която работи, няма един отваряем прозорец и отникъде не можеш да си подадеш нослето да го духне вятъра; докато се подмотвах пред фасадата огромна тумба служители изкочиха от хипер модерния служебния вход

на административната част и запалиха по цигара прави на улицата…

няколко откраднати кадри от интериора

другата ни точка се намира долу, на пристанището; правим няколко странни врътки, минавайки през улички, по които и с мотора трудно се маневрираше (камо ли с кола), и изведнъж излизаме на водата

технически погледнато Порто е това от лявата страна, от дясно е град Gaia; двете са свързани чрез моста на снимката (World Heritage List) и още един, високо над главите ни; по средата е река Rio Douro, по-скоро устието й при атлантическия океан, пристанището.

името на града е основа за името на държавата, ПОРТУгалия всъшност идва от Порто

името на известното вино портвайн всъшност означава просто вино от Порто (Porto Wine)

сядаме на малко кафене в крайморската алея на Gaia

точно срещу нас се е изпъчила старата част на града, също Unesco World Heritage List

кафенето е модулно и подобни има още няколко нататък по алеята

което не го прави по-малко елегантно, разбира се

всъшност интересът ми към него бързо отшумява, защото честно казано ми е трудно да откъсна очи от това отсреща

тия неща са живи, не мислите ли; още малко вглеждане и човек може да ги чуе как си подвикват през улицата

сигурно на много други места има запазени подобни ансамбли; мястото, от което можеш да се полюбуваш на този, обаче, беше уникално; а той сякаш е построен, за да го наблюдава човек от реката… направо се пъчи от гордост насреща ти 🙂

решаваме да се върнем в хотела, да оставим моторите, „да се направим на хора“ и да продължим пеша; хващаме последния sightseeing bus; маршрутът му минава през нещо като баровски квартал, Boavista, пълен с ей такива къщи

и така няколко километра; има за всеки вкус…

не съм си мислела, че може да има толкова много такива къщи в центъра на голям град, а това продължава и по преките на вътре (по-рано през деня минахме по няколко с моторите)…

натам

и къде, мислите, че финишираме?

втория мост

е, очарователни са!

едва ли имаше по-добро време за тази гледка

атлантическия залез в Порто

следва

Iberia – 09 – A Coruna, Santiago, Vigo

26.08.2010

град A Coruna – името означава прозорец – е огромен пристанищен град, пълен с чужденци от корабни круизи; името си е заслужил благодарение на ето тези

които не само че са окупирали главните фасади на всички сгради към океана, но и явно са били повод за копиране през годините, защото и по-новичките фасадки имат същия надребнен прозоречен растер…

за съжаление, първото, което прави впечатление, не са близо десететажните остъклени двойни фасади на по сто години и отгоре, а колко е мръсно… не че улиците са мръсни, по-скоро всичките прозорци на тая безкрайна стъклена витрина са прашни и сякаш незабърсвани от времето на построяването им 🙁

сивичко…

все пак в централната част, успоредно на брега и почти до сами него, се намира това мини-паркче

в което имаше сцена и снощи 12-13 годишни хлапета правеха първите си музикални стъпчици зад микрофона, наблюдавани от група връстници; под парка,  под булеварда и сградите на него в продължение на пет-шест преки е разположен подземен паркинг на две нива, дълъг поне няколко километра…

следваща спирка – Santiago de Compostela

стигаме до там опаковани в пълно бойно заради оловното небе и опитите му да приреве тук-там; първата ни точка е огромно разочарование – оказва се, че е можело да посетим строежа с гид (!!!), но ние сме тук в 2.05, а достъпа е до 2.00! уффффф! сещате се – онази библиотека, огромната, дето е като прорязан хълм… УФ! УФ! УФ! (тук си ме представяте как тропам ядосано с крак, седейки на мотора…)

ето и следващото място

рядко хубаво нещо, няма нужда от думи

правата стена от дясно всъшност е направена от ето това

(празни кутийки от дискове) и зад нея има тясна ивица с утилитарна функция, обърната към улицата (не ми дадоха да снимам там, опитах); каменните грамади са към малко паркче

напълни ми душата…

по пътя на юг

град Vigo (май има нещо общо със Стоичков, но нека просветените да кажат….)

правим няколко кръгчета, но явно твърде много улици са или в ремонт, или еднопосочни; накрая спираме и тръгвам пеша към мястото; по пътя – поздрав за Росето

ето го и заветното нещо – колеж по Архитектура

разбира се, точно площадчето пред него е строителна площадка…

а ние си мислим, че измисляме колелото… (някъде из улиците на Vigo на измъкване)

още на юг

та до широкия естуар на реката, която е граница между Испания и Португалия

10 мин, товарене на ферито и off we go

добре дошли в Португалия!

следва