ALICANTE 2019/3
Posted: октомври 28th, 2019 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: around the world, trips and notes | Tags: Alicante | No Comments »24-25.10.2019
след като приключваме офицялната програма с още една фабрика за керамика – като едни порядъчни архитекти – помъкваме любезните ни домакини по архитектурни забележителности; те, разбира се, са разположени леееко в страни от традиционните ни маршрути – разбирайте, в порядъчна отдалеченост от местата за Tapas и Cerveza (с това в никакъв случай не искам да омаловажа нито тапаса, нито сервесата!)
за да е преживяването по-забавно, единия ни rent-a-car се оказва с паднал акумулатор, така че още сутринта на първата бензиностанция се сдобиваме с комплект кабели и към края на престоя ни вече сме специализирани в операцията по палене муцуна в муцуна до степен Пламен да се усмихва като порядъчен шеф на питстоп от Формула 1
в операцията се включват и дамите, къде е равенството между половете иначе 😉
(този кадър върви с паникьосан мъжки глас „чакай, чакай“ докато двете щипки заплашително се приближават една към друга… ;))
въпреки така подло поставените от съдбата пречки – скоро се озоваваме до първата набелязана точка – новичка музикална зала в покрайнините; на пръв поглед всичко изглежда леееко скучно и обичайно при захождането към нея
навираме си муцунките през вратата и търпението и тъпите ни ухилени физиономии скоро са възнаградени с идването на шефката, която ни пуска да се разходим вътре
влизаме през средното ниво на амфитеатъра
пресичаме по диагонал залата и излизаме в най-неочакваните фоаета ЗАД залата
тая ритмично пресечена гледка си има причина и вече ни е предизвикала да обиколим на излизане; бързаме да се покатерим по стълбата
където ни очакват най-неочаквано кадрираните гледки към морето по цялата дължина на фойето
морето направо разлива вълни вътре
няма по-забавно от това да пътуваш със себеподобни луди – този кадър е нещо от сорта на „виж този детайл“, който, разбира се, не вълнува никой друг освен нас, лудите 😉
(но е важна част от търсеното преживяване на нормалните, макар и незабележима за тях)
запътени към така предизвикателния заден двор на залата (заден двор?!!?! залите нямат задни дворове! е, тази има)
тази зала не просто има заден двор – там тя е приютила една разплискана вълна под покрива си…
зелената поляна се ползваше целенасочено от група младежи, които притеснихме с подскачането си наоколо.
доволни продължаваме към следващата си точка – разширение на музикално училище; сградката се оказва буквално срещу кариерата на Crema Marfil
и представлява плътно кубче, облечено в най-неочаквания матерял… дъгоцветна керамична плочка; вътре не можахме да влезем, но и само отвън си заслужаваше
архитектурната намеса беше поплъзнала и по старата сграда със същия финес, какъвто тази глупава плочица е успяла да създаде в новата.
🙂
престоят ни върви към края си, но сме предвидили още мъъъничко време за последната точка в списъка, която беше и най-…. спорна? преценете сами
мястото се намира на брега на Розовото Езеро на Torrevieja, на юг от Аликанте; езерото е с много висока соленост и е известно с лековитата си кал и факта, че регулярно приютява стотици Розови фламинго (?!??!!!)
покрай езерото е бил планиран парк с разни културни забележителности, първата от които се каним да посетим; за съжаление много рано в развитието на проекта парите са секнали и сградата не просто е останала само една, но и така и не е довършена, а строежът е оставен на произвола на стихиите и homo sapiens.
проектът е на Toyo Ito, но и това не е помогнало.
