22.08.2014 Andøya&Langøya
доволно отпочинали, на сутринта се отправяме през планините отново към Gryllefjord
21.08.2014 Senja
доволно събуждане на отбивчица на остров Kvaløya
спретваме си бърз тур до селцето, което обиколихме снощи по тъмно, да не би да сме пропуснали нещо…
селцето се казва Sommarøy и, както може би подсказва името му, е статистически едно от най-топлите места в района 🙂
20.08.2014 Tromso
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)
Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);
