явно дойде време и ние да се поизложим – елате да погледате, че да ни разкажете – толкова сме притеснени, че едва ли ще си спомняме какви сме ги творили после
заради прекрасната история за този уникален град, публикувана тук, ще спестя някои подробности от престоя ни в Барселона; ще отбележа само онези места, които дори сега, месеци по-късно, изникват в съзнанието ми ясно и отчетливо…. моята Барселона
ако искам да започна нов разказ – трябва да взема да завърша предишния, нали така…
за този напън от моя страна трябва да отдам заслуженото и на една неотдавнашна среща с приятелче от детството, която ме накара да се засрамя от недовършената си работа – та ето го, началото на края. … »
тук обещахме да публикуваме предложенията си в малката ни еднофамилна авантюра, прерастнала в конкурс; ако с нас се свържат колегите, работили по задачата – с удоволствие ще публикуваме и техните решения – ще се получи почти истинско.
преди същинския триптих, малко от нашия анализ на ситуацията:
намираме се някъде из отдалечените Софийски квартали;
имотът е от „идеалните”- южен двор, улица от север; в бонус – лек наклон на юг, а съседите са с мънички сгради – с две думи – има въздух; има и гледка на юг, към Витоша.
трябва, разбира се, да има и провокиращ елемент – един от съседите е вдигнал и узаконил триетажна къща на около 1.5м. от странична регулация, затова игнорираме тази посока – в случая изток; даденост е и съществуваща сграда в имота, ситуирана в югозападната му част.