Posted: май 5th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: graffiti, valencia | 4 Comments »
прибираме се към Валенсия
полетът ни е привечер, така че, след като влакчето ни стовари на гарата, разполагаме с цял ден за блажено безцелно шляене; в обсъждане на правилната зигзагообразна траектория:
random (това в дясно е градския манеж за корида)
централните хали
античния пазар на коприна (?!! повече не разбрах)
размотаване по търговската улица
фасадката от ляво привлича вниманието ми
на входа върху полирана неръждаема колона стои този надпис
по-натам от фасадата на този магазин ми пада ченето
бронз, мед или някаква друга слав, ако се чудите – и всяко пано е различно…
за финал – няколко случайни снимки на градски графити, прекрасно вписани в средата
поздрав за Вела и Добри:
и за Красето (това е схемата на метрото, всъщност)
вече имам конкретни планове за края на лятото… до скоро, Валенсия!
Posted: май 5th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: Castellon, Музей за съвременно изкуство | No Comments »
добре подредени от обилното хранене и още по-обилното количество бяло вино от предишната вечер, понеделник сутринта ни изненадва с ранно събуждане и време за работа; любимото ни такси потегля към Castellon, Меката на испанската керамика, натъпкано с петима архитекти и един Филип (нормален симпатичен човек, нищо, че общува с архитекти…)
пътчето, с размер на магистрала, но без такъв статут, вие в близост до крайбрежието между хълмчета и безкрайни портокалови градини, натежали от оранжеви точици; портокалите се берат от края на есента та чак до напролет (какво си мислите, че работят повечето български гастарбайтери в Испания?!!!); тук-там насред портокалите изникват – ни в клин, ни в ръкав – огромни комплекси от бетонни мастодонти – наследство от испанския строителен бум; някои са недовършени с крановете около тях…
Castellon е малко градче – 100 000 души; броя фабрики за керамика в околностите му беше трицифрено число (не го запомних)…
свършваме си работата, нашашкваме се качествено от нивото на роботизация в производството и привечер ни прибират в хотела; двете женски от групата тихичко се измъкваме с бойната идея да посетим едно място, чиято снимка ни е привлекла на рекламна картичка в хотела.
Музей на съвременното изкуство
(само да ви припомня – градчето е с размера на Ловеч / Смолян!)
понеже сме всеизвестни каръци (аз) музеят се оказва затворен
това не успява да помрачи ни най-малко детската ни радост, подскачайки около онова, което се оказа сградата му
вижте сами
портиера не успя да ни обясни дали инсталацията е постоянна част от сградата или е просто временен експонат (английският му стигаше толкова, че да ни обясни, че в понеделник е затворено); въздишаме малко, слънцето залязва, пием по кафе, щракаме по някой ей такъв кадър
и потегляме обратно, че момчетата сигурно са прегладняли и припадат от жажда 😉
следва
