Posted: May 5th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: graffiti, valencia | 4 Comments »
прибираме се към Валенсия
полетът ни е привечер, така че, след като влакчето ни стовари на гарата, разполагаме с цял ден за блажено безцелно шляене; в обсъждане на правилната зигзагообразна траектория:
random (това в дясно е градския манеж за корида)
централните хали
античния пазар на коприна (?!! повече не разбрах)
размотаване по търговската улица
фасадката от ляво привлича вниманието ми
на входа върху полирана неръждаема колона стои този надпис
по-натам от фасадата на този магазин ми пада ченето
бронз, мед или някаква друга слав, ако се чудите – и всяко пано е различно…
за финал – няколко случайни снимки на градски графити, прекрасно вписани в средата
поздрав за Вела и Добри:
и за Красето (това е схемата на метрото, всъщност)
вече имам конкретни планове за края на лятото… до скоро, Валенсия!
Posted: April 28th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: valencia | 3 Comments »
неделята във Валенсия ни посреща с дъжд (!!)
минаваме отново покрай Калатрава (то е малко трудно да го избегнеш); небето не е дори оловносиво и гледката е малко разочароваща, особено след опияняващите светлини от предишната вечер
непосредствено от страни се помещава Палатата на правосъдието
входът
тя, разбира се, е савсем затворена в неделя, така че отново залепям обектив на прозореца
приемният атриум
колко огромно е това съоръжение се вижда в страничинте коридори, по които могат спокойно да се обясняват законите на перспективата – успоредните прави категорично се събират в точка, някъде там:
отпред са се настанили анимационните герои от The Wall на Флойд и задълбочено коментират нечие съдебно дело – тук трябва да си пуснете The Trial от едноименния албум, за да е пълна картинката!
(отварям една скоба в тая връзка – господата от гореспоменатата култова рокгрупа, с която някои от нас са отраснали, са по професия АРХИТЕКТИ!!!…)
от страни на палатата се мъдрят такива неща (това си е 3 метра откровена терасовидност, или бъркам нещо?)
уверили се, че калатрава няма да ни предложи повече спиращи дъха гледки днес, потегляме към пристанището; архитектът на следващото е не по-малко известен, предназначението на сградата – не по-малко неясно на пръв поглед, но духът и усещането са савсем различни
America’s Cup Pavilion Valencia
David Chipperfield Architects
сградата е построена след конкурс, проведен 2005
задършена е 2006, по-малко от година след обявяването на резултатите от конкурса (проектиране, строителство, мебелировка – всьо!)
основното й предназначение е било свързано с домакинството на Валенсия на ветроходно състезание
над 60% процента от надземната площ е открита, за да предостави място за публиката
скромните конзоли (от порядъка на 15м) са стоманобетонна конструкция…
дъждът е окончателно спрял, слънчицето се опитва да пробие тук там, а приятните температури предразполагат към безцелно неделно шляене, така че освобождаваме таксито и поемаме към антична Валенсия
пред катедралата стои ей това метално макетче и архитектурните ни душици веднага се залепят за него
и веднага установяваме, че предназначението му не е да начеше крастата на световната архитектурна гилдия и да предизвика масови въздишки по макетиското майсторство, защото от страни стои:
макетчето е нещо като “превод” на съответната забележителност за слепи… и Валенсия е обсипана с подобни 
старата част на града (едномилионен, между другото) изобилства от тесни малки улички
с перфектно реставрирани фасади; там, където още не са приключили, картинката изглежда така
преди 20 години Валенсия е изглеждала като София – днес – дупки по улиците, олющени фасади, тротоари за акробатична програма (знаете картинката); днес провинцията, на която Валенсия е столица, разполага с цяла сграда в Брюксел, помещаваща административния капацитет, занимаващ се само и единствено с усвояване на Еврофондове…
малките улички изневиделица се отвярат в плодащи, площадчета или просто доста широки разноъгълни кръстовища
изобилието от открити и просторни пространства предизвиква през цялото време мисли за далечен Берлин
(улавям се, че Берлин се е превърнал в мерило за качествена градска среда; защо ли..)
мушваме се между два мастодонта на по няколкостотин години и пред нас се разкрива това
(с бронзово макетчи отпред, разбира се)
под около 4 пръста вода има стъклена повърхност, покриваща антични разкопки
не открих кой е автора (ако някой разпознае музея – моля да ме осветли, че да се поправя)
на неизвестния архитект, обаче – поклон!
за прекрасното вписване в античната среда и още по-великолепното пространство насред преситена Валенсия; такова неземно спокойствие, такова безвремие властваше над тая водна повърхност, че Калатрава пасти да яде! оставаше ми се още малко… (за илюстрация ще си позволя богохулството да го сравня с това)
следва
Posted: April 22nd, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: calatrava, valencia | 3 Comments »
Политаме за Валенсия под надвисналия над цяла Европа вулканичен облак; след нас затварят летището; който излетял – излетял; кацаме, хвърляме багажа в хотела и бегом марш към
Center for science and technology
чичко Calatrava е родом от Валенсия… комплексът е започнат към 1996 и 2002 – завършен; пътят до него минава през паркче
от което се забиваме директно в средата на комплекса, напречно на основната му ос
Imax
поглед на ляво
и на дясно
дясното изглежда малко по-неземно (ако това изобщо е възможно), та тръгваме към него
мостче
след него в цялата си прелест грее яйцето (това е думата, с която го наричам мислено през цялото време, може и да има друг прякор…)
стъпката във водата
малко неочаквани детайли – ето с това е облицовано всичко
лампа
пейка
“козирката” над входа
и самият вход (абе, чудих се известно време това ли е…)
продължаваме от другата страна
оста на яйцето преминава в
от ляво е
от дясно
който си може мостове…
от моста на обратно
и от моста – моста
през следващите дни минавахме няколко пъти покрай комплекса, но впечатлението от него нощем няма аналог; как Калатрава действа на архитектите (познайте кой от четиримата е нормален здравомислещ човек!):
разбира се в 11 вечерта там няма какво друго да се прави, така че след обиколката се отпряваме към вечерята
мястото е със звучното име Sideria, защото специалитетът е леко алкохолна плодова напитка, подобна на сайдер, която ти наливат така
и върви с пушен бут
в повечето заведения се пуши, въпреки разните му там разпоредби, а всички пепелници са такива
отгоре има порцеланово капаче с дупка
след изобилно предястие от зеленчуци и риба (имат домати, които мога да сравня само със спомените си от детството) пристига телешкото, подправено единствено с морска сол
и една гранитна плоча, нажежена до неузнаваемост, че да си го сготвиш
трябва да призная, че въпреки принципната ми незаинтересованост от процеса “хранене”, в Испания храната ми допадна изключително много – риба в изобилие (която умеят да готвят), зеленчуци, няма люто (дори черен пипер не слагат), а телешкото е божествено.
следва
