Архив за октомври, 2009

28
окт
09

едно неархитектурно събитие в София

http://kol.blog.bg/nauka/2009/10/26/izlojba-v-ndk-quot-ot-zemiata-kym-vselenata-quot.423089

Ако има желаещи да се доближат до звездите…

PS: Участва и дипломният проект на наша колежка (арх. Елена Даскалова) за планетариум в София :)

22
окт
09

upt35 guess who

UPTO35_for_upload_1

не че е нещо голяма утеха – че сме си за бой, за бой сме! – ама все пак…

UPTO35_for_upload_2

20
окт
09

Жилищни модели. Експеримент и ежедневие.

събитието е Жилищни модели. Експеримент и ежедневие.

приятна изложба. западна. провокативна и не-лишена от информация.

организатори и съ-организатори

DSC_1002

DSC_1007

общинският представител, който си тръгна рано-рано… (асоциациите с „пийте една студена вода“ на снимката са случайни)

DSC_0998

всъшност австрийците, Торньов и Кътов бяха много, ама много позитивни, отворени и общителни…

аудиторията, присъствала на събитието

 DSC_1000

DSC_0986

DSC_0993

всъшност събитието беше супер само заради това, че такава изложба изобщо се случва у нас. иначе проектите сме ги виждали и преди, интернет е голяма сила… поне за мен е по-интересна реакцията на колегията, посетила мястото, евентуалните коментари и мнения, отношението – ако си мислите, обаче, че е станала дискусия…

дали само преди няколко дни не писах за това?  почвам да се повтарям…

DSC_1018

това е образът на бг-архитектът, който си изграждам напоследък… без лице и без глас

20
окт
09

арх. Павел Попов – кмет?

ако не беше точно той и ако не беше точно темата София (много болна тема, не е лесно да стоиш от страни и да наблюдаваш как целокупна България съсипва любимия ти роден град в продължение на 15 години) вероятно не бих зачекнала политически въпроси.

ама не става. пусто, не мога да си замълча…

сигурно защото в мен цъфна, като кокиченце през февруари, надеждица някаква. мъничка.

в мойте очи Павката (да ме прощава, ама няма как да го споменавам в мислите си като архитект Попов – такова е наследството на ВИАС) има две лица.

едното е лице на даскал, урудливо, стигащо до абрсурди, често повод за изблици на нецензурни епитети от студентската скамейка.

другото е лицето на човек с позиция. смислена. лична. позиция от страната на обществения интерес. ясно заявена и открито отстоявана, дори когато е в сериозен разрез с общопрокрадващата се или насаждана такава. евала. може би точно липсата на сериозна проектантска практика му е позволила да бъде толкова безпардонен с абсурдите от изминалите години, които ние някак отминаваме, все едно ги няма…че е по-безопасно.

и ето на! - на един такъв човек-архитект му дават обществена трибуна, медиите са отворени за него, приветстват го, попиват всяка негова думичка… той само трябва да говори (а той умее…) и да каже онова, за което всички мълчим!  не само като архитекти, а и като софианци…

обаче… нъцки, не ме огря! всичките му медийни изяви са пълни с политически брътвежи, нито една смислена мисъл по отношение на градоначалничеството, към което се стреми…

остава ми да се надявам, че за това са виновни само и единствено плиткоумните журналисти, които са го интервюирали, а не липсата на въпросната мисъл!  иначе ще се окаже, че Смирненски е бил дяволски прав в оная приказка… 

може пък булеварда пред ВИАС неслучайно да носи неговото име (на Смирненски, не на Павката)! ;)

14
окт
09

„сКрАБъл“ рапорт

пътят към Ада е постлан с добри намерения!

намеренията бяха, поне на основния инициатор колегата Николай Баровски – цитирам:

„Отворена дискусионна среща за всички млади Архитекти (+Урбанисти и Ландшафтни архитекти) по инициатива на колеги от РК софия-град към КАБ. Нека се съберем и свободно да дискутираме профеисоналната си практика, да набележим въпроси и желани отговори и действия и да поставим началото на „сКрАБъл“. Като пример:
- Имаме ли нужда от професионална организация?
- Каква трябва да е тя?
- Познаваме ли достатъчно съществуващите (КАБ)?
- Какво очакваме и какво искаме да променим?
- Кои са нашите интереси?
- Как искаме да се развиваме като европейски проектанти в 21 век?
- Как можем да си помогнем за това развитие?
….
Модератор на срещата: арх. В. Дамянов“

звучи направо прекрасно …. и спира до там

оставяйки на страни явното конфронтиране на поколения, тоталната неинформираност на всички по трасето, в крайна сметка останах със следните впечатления:

1. Нашето поколение знае да МРЪНКА, да се ОПЛАКВА, че нещата не са наред, да се ЖАЛВА и да ОБВИНЯВА.

2. Да дава Конструктивни предложения – НЕ УМЕЕ. такива имаше точно Николко! zip.

3. Никой, ама никой, повярвайте ми, от нас не умее да води диалог; по-лошото е, че явно няма от кого да се научим, защото предишното поколение умее още по-малко, т.е. ХИЧ.

4. Със сигурност не може да се провежда дискусия във формат – дъска, катедра, учител и ученици, наредени в редички насреща.

5. Всички (дословно) млади колеги живо и явно се интересуват от участие в конкурси, истински. И биха подкрепили всяка инициатива, която ще направи адекватното им и регулярно провеждане в бг възможно.

но вместо да използваме капацитета на този хъс (точка 5 демек) на сбирката се стигна до… да предизвикаме извънредно общо събрание и да сменим ръководството на камарата! ха! революцията изяжда децата си…




Категории

 

октомври 2009
П В С Ч П С Н
« сеп   ное »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031