cityscapers' blog

ако не беше точно той и ако не беше точно темата София (много болна тема, не е лесно да стоиш от страни и да наблюдаваш как целокупна България съсипва любимия ти роден град в продължение на 15 години) вероятно не бих зачекнала политически въпроси.

ама не става. пусто, не мога да си замълча…

сигурно защото в мен цъфна, като кокиченце през февруари, надеждица някаква. мъничка.

в мойте очи Павката (да ме прощава, ама няма как да го споменавам в мислите си като архитект Попов – такова е наследството на ВИАС) има две лица.

едното е лице на даскал, урудливо, стигащо до абрсурди, често повод за изблици на нецензурни епитети от студентската скамейка.

другото е лицето на човек с позиция. смислена. лична. позиция от страната на обществения интерес. ясно заявена и открито отстоявана, дори когато е в сериозен разрез с общопрокрадващата се или насаждана такава. евала. може би точно липсата на сериозна проектантска практика му е позволила да бъде толкова безпардонен с абсурдите от изминалите години, които ние някак отминаваме, все едно ги няма…че е по-безопасно.

и ето на! - на един такъв човек-архитект му дават обществена трибуна, медиите са отворени за него, приветстват го, попиват всяка негова думичка… той само трябва да говори (а той умее…) и да каже онова, за което всички мълчим!  не само като архитекти, а и като софианци…

обаче… нъцки, не ме огря! всичките му медийни изяви са пълни с политически брътвежи, нито една смислена мисъл по отношение на градоначалничеството, към което се стреми…

остава ми да се надявам, че за това са виновни само и единствено плиткоумните журналисти, които са го интервюирали, а не липсата на въпросната мисъл!  иначе ще се окаже, че Смирненски е бил дяволски прав в оная приказка… 

може пък булеварда пред ВИАС неслучайно да носи неговото име (на Смирненски, не на Павката)!