Iceland, the dark – day 6

Posted: юли 19th, 2011 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: Dimmuborgir, Iceland, Goðafoss | 3 Comments »

Исландия – ден 6, 29.06.2011

сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда; Husavik е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето; изобщо.

🙁 явно ще чакаме времето да се оправи

кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

поемаме обратно към Myvatn и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име Dimmuborgir или черни/тъмни замъци; ето я и нея

територията на това място е учудващо голяма; ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

причудливите форми определено предизвикват въображението

най-прекрасен образец на назгул 🙂

легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой! тринадесетте коледни джуджета 🙂 всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола; разбира се, според скандинавската митология – детата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

прекарваме близо два часа из тези причудливи форми; за да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

и в края й достигаме Goðafoss

историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като офицялна религия; решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, и Фрея, и Тор и вероятно още много други; оттогава мястото носи гръмкото име „Водопадът на боговете“.

слизаме към следващия фиорд

и слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

на входа на Dalvik, където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето – на земята, в торфа.

на полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите; близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя; на връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

следва…

• Tweet
• Pin It

---