японските градини – едно лирическо отклонение…
Posted: August 26th, 2011 | Author: Rositsa Boyanova | Filed under: fun | 1 Comment »
Скъпи архитекти,
След поканата на арх. Милушева и детайлен анализ на изписаното за Барселона тук досега, ще драсна и аз няколко реда по темата с леко непрофесионално архитектурно становище за нещата.
ХОРАТА
На първо място намирането на испанци (а камо ли каталунци) през август в Барселона е на чист латински “causa perduta” (а това в краката на туристите е мозайката на Мирó).
седя си кротко в Атиа и докато обсъждаме стикерите за един интериор, пред погледа ми се мяркат странни бюстове и познати каменни лица в мащаб 5:1
и понеже в подобието на държава, което обитаваме текущо, от 20 години никой не е поръчвал и правил нови такива, та се сещам – трябва да са от преди въпросните години, от онова – зачеркнатото време, което сякаш всички в милата ни татковина се правят, че не е било, или се опитват всячески да унищожат белезите от него, че да изглежда, че не е било.
приближавам се на тръгване към задния двор и :
за поколението, което идва след мен – това е Чичко Ленин
а фигурата, превъзхождаща всички останали три пъти – Георги Димитров
в дъното, между клоните може да забележите петолъчката от партийния дом
всъщност, ако се загледате на сградата има и табелка – музей на социалистическото изкуство
добро или лошо, всичко това е било градено с младостта на нашите майки и бащи, тяхната енергия, жизнен ентусиазъм и творческа сила; благодаря Ви мили хора, задето се грижите то да остане за внуците им и да не се стопи в лапите на криворазбрания политически нихилизъм като Мавзолея!
сполай и успех! очаквам откриването на музея с нетърпение….
Случайно попаднах на тази еднофамилна жилищна сграда, но събуди интереса ми заради формообразуването си, което ми напомни малко нещо… (някои вече се досещат какво ![]()
http://site.cityscape.bg/2011/07/ffm02-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%82-2/
Възможно е вече да сте я виждали, не е нещо революционно ново, но все пак ще ви я припомня.
Авторите са Атриум.
Къщата принадлежи на мадо семейство с дете, чието желание е било да притежава свое парченце съвременна архитектура. Намира се западно от руската столица, разположена в борова гора върху хълм. В три от посоките се разкрива приятна гледака, само северът (за щастие) не разполага с такава, това провокира и затваряне на сградата към тази посока и довежда архитектите до постигане на тази характерна форма, която е проведена в гаража и в руската баня също. Фасадните материали са използвани и в интериора, съответствайки си по местоположение. Създадени са система от вътрешни и външни пространства, които да обслужват нуждите на обитателите. Функционалната схема е стандартна – дневният и нощният тракт са разделени съответно на първо и второ ниво. Дневната е просторна и слънчева, преминава през две нива. Използваните материали съотвестват на визията – гладките бели повърхности, сивият камък, металът, стъклото и имитираният видим бетон без съмнение създават съвременен облик, а присъствието на естественото дърво дава уюта, необхоним на всеки дом – нещо, на което повечето хода държат (лично на мен това съчетание също ми допада). Пълното съответствие между интериор и екстериор също трябва да се отчете като нещо положително (разбира се, че говорейки за къща това е много по-лесно постижимо, но все пак). Ето и малко снимки:
Исландия – ден 12, 05.07.2011
ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката; за целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в
HARPA
Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна; за нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво; въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.
архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса й, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление
Harpa (което означава просто арфа) се вижда от всякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица
Исландия – ден 11, 04.07.2011
мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни; струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…
след кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края
следващото е изцяло посветено на изключителната фотогеничност на едно пиле, което преследваме вече седмица по бреговете на Исландия
– името му е Puffin, на исландски - Lundi.
е Няма такова пиле!
Исландия – ден 10, 03.07.2011
ставаме порядъчно късно и се отправяме към края на полуострова, където се надяваме да видим едно специално пиле..