JAPAN 2015 – 02 Yokohama

Posted: октомври 20th, 2015 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | Tags: Japan, yokohama | 1 Comment »

2015.10.04 Yokohama

денят е неделя и за наше щастие ще имаме натурализирано-местен гид 🙂 – на разходка в Yokohama.

Михаела, чието име японците изобщо не могат да произнесат, тъй като в езиковия им фонд не фигурира изобщо звукът Л, живее от 15 години в Япония (дамата в дясно на снимката) и казва, че не би се върнала; жените обичаме подредените и предвидими неща – а Япония в голяма степен днес е точно това – подредена и предвидима; сигурно й досаждам ужасно с въпросите си, за което покорно моля за извинение….

та тази мила дама е източникът на по-голямата част от „вътрешната“ информация, с която разполагам; за търпението и вниманието, с които отговори на всичките ми питанки – дълбоко и признателно благодаря!

а въпроси имам много, въпреки, че сме в Япония едва от един ден; ма ужасно много.

японците не говорят английски; ама хич.

когато все пак някой притежава достатъчно езиково познание (набор от 50-100 думи примерно) за простичък разговор, произношението му е толкова странно, че едвам се разбира; това не им пречи всячески да се опитват да помогнат, дори, когато не си търсил целенасочено помощта им, но изглежда, че имаш нужда от такава; в същото време прави смислената комуникация на ниво, различно от „тук наляво“ или „перон 6“ или „водата донесете отделно от сакето, моля“, абсолютно невъзможна; хай.

днешните японци никак не са ниски; или са ниски, ако италианците са ниски; или испанците; едва ли може да се очакват титанични фигури, каквито можете да видите в Холандия, но общото усещане е като за нормално висока нация… стига да не виждате хората на възраст над 60 – те са направо джуджета; и под джуджета разбирам ръст на третокласник.

акселерацията, дължаща се вероятно на регулярно и пълноценно хранене, обаче, не е променила генотипа и японците (и японките включително, момчета!) са ужасно късо- и кривокраки; витрувианският човек пасти да яде! не мога да предполагам на какво се дължи чак толкова голямата еволюционна необходимост от издължен торс и о-образна форма на долните крайници (един приятел предположи, че ниският център на тежестта бил, за да са по-устойчиви при земетресение ;)), нито защо мускулите на прасците им са често несъразмерно по-едри от мускулите на бедрата, но и сега японците ходят с пръстите на вътре, а западният модел обувки бързо се превръща в деформиран парцал заради различното ходило.

разхождаме се по крайбрежната улица на Йокохама и това е първото и последното място в Япония, където има някакъв помен от градоустройство; крачим целенасочено към небезизвестния Фери-терминал, но дори да го нямах предварително набелязан – няма начин да попаднеш тук и да го пропуснеш.

за архитектите тази сграда е символ на това как трябва да се прави обществена архитектура – за нея имаше обявен анонимен конкурс, журиран от престижен екип международно жури и спечелен от никому неизвестно архитектурно бюро; сега, като я виждам на живо, въпреки, че оттогава са минали повече от 15 години – смея да кажа, че наградата им е била не само заслужена, но и изключително прозорливо присъдена.

защото Osanbashi е внесла в Йокохама нещо, което изключително много липсва на японските градове – публично пространство.

отдолу сградата изпълнява прекрасно функцията си на фериботен терминал – с вход за пешехоци, автобуси и други наземни превозни средства:

а отгоре…

хълмистият покрив е място за разходка и пикник и неслучайно е гъмжило от хора – в Япония място няма, камо ли място, което да бъде разхищавано за открити площи; …или нямат нужда от тях?!

защото имам чувството, че тук липсва изобщо концепцията за площад; в европейската култура един от белезите за град още от зараждането на цивилизацията е наличието на агора, форум, мегдан, площад – изобщо публично място, на което народонаселението може да се събира, социализира, играе хора, обменя стоки и идеи, сваля диктатори или празнува победи; в японската такова място не само че няма, но и на никой не му липсва, не съществува обществена необходимост от функциите, които то би могло да изпълнява.

в Япония днес има гари, но не и площади.

Йокохама е авантпостът на западната цивилизация в Япония; Йокохама почти може да те залъже, че не е в Азия; Йокохама притежава пешеходна крайбрежна паркова зона с много свободна площ и усещане за простор.

но Йокохама е изключение, което само потвърждава правилото.

докато се наслаждаваме на гледката към града, която се открива от Osanbashi, слънцето залязва.

слънцето залязва неприлично рано в Япония; японците не сменят времето и се намират далеч преди естествения си часови пояс, което прави денят неприятно къс, а началото му – още по-неприятно ранно; слънцето залязва към 5.30 в началото на октомври (а роптайте сега срещу daylight saving time системата, де!)