Posted: August 29th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: bilbao, Euskadi, Spain | 2 Comments »
23.08.2010, част 2
малко преди Билбао се отбиваме до друг бизнес-парк
сградката е нещо като научен център за автомобилостроенето с офиси и лаборатории
и няма живо пиле – всички са в августовска отпуска… след кратко разяснение, че съм архитект една симпатична дама – охранителка ми разрешава да снимам въпреки табелките със задраскано фотоапаратче
гледката пред прозорците
ей там от ония планини дойдохме 
караме още двайсетина километра и при следващото спускане пред нас се разкрива това
град Билбо е фактическия икономически и културен центърна баските
градът е бил тежко индустриализиран, на влизане минахме покрай мощна металургична структура; преди петнайсетина години започва брожение за възстановяване и рехабилитация и горе-долу тогава се случва и поръчката за бляскавата фльонга на брега на реката…
разхождаме се около него
вход от тази страна, разбира се, няма… то на това вход и не му трябва; не може да му се отрече, че благодарение на него цял свят знае за Билбао, но честно казано на живо усещането е като за дрънкулка, лъскавко, но евтино… около него и по протежение на реката са оформени публични пространства, градинки, временна открита концертна сцена и т.н., които бъкаха от живот
(хората усилено се снимаха с кученцето от цветя; музеят е точно зад него…)
докато търсехме къде да хапнем слънцето залезе и градчето светна
следва
Posted: August 29th, 2010 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: trips and notes | Tags: Euskadi, Spain, Vitoria Gasteiz | 4 Comments »
23.08.2010
градчето Vitoria, в което спахме, всъшност е столицата на провинцията на баските; на баски, или на euskadi, името на града е Gasteiz
снощи вална дъждец и днес денят е прекрасен, а температурите – повече от приятни; зарязваме багажа в хотела и потегляме да погледнем това онова…
първото “това” е сграда на здравна каса, държавна спестовна каса или песионен фонд, не разбрах; абсолютно по същия начин изглеждаща сграда има и до Мадрид; за съжаление не ми разрешиха да снимам вътре, а много си струваше; не че отвън по-малко си струва, де
действието се развива в покрайнините на града и в далечината се виждат възвишенията на планините, които дефинират земята на Баските; сякаш близостта на планини, в които да се спре погледа, ни успокоява и тук определено се чувстваме значително по-добре отколкото в изпечената земя на Сарагоса.
точно в съседство е следващата ни точка – сградка към природен резерват за патици и други хвъркати
притичвам през входната част с експозицията
за да изляза тук
досещате се, че сложната плетеница е колосална конзола напред…
и под нея има езерце
малко детайли от изумителната дървено-стоманена конструкция
и фрагмент от интериора
ако си чудите какво пише на табелката – горния надпис е на еускади, или езикът на баските; всъшност езикът е факторът, който е запазил тази нация през вековете, а конкретно баския е толкова различен от всички съвременни европейски езици, че говоренето му явно създава определена нагласа за идентичност у хората; небезизвестната ЕТА всъшност е съкращение от Euskadi Ta Askatasuna, или Свобода за говорещите еускади и всъшност е образувана, когато Франко забранява езика и проявата на всякакви национални белези в региона на баските….
езикът им, всъшност, е единственият оцелял език от ранноевропейските такива, от времената преди римляните, преди латинския, преди великото преселение на народите; няма аналог в лингвистично отношение; толкова е различен, че някои правят паралели с японския….
в целия район надписите на улици, градове и всякакви други са дублирани на испански и на еускади; както се вижда – и на табелките в музеите…
потегляме обратно към хотела, като по път минаваме през античната част на градчето
всичко старо е прекрасно съхранено, реставрирано и се обитава
такива сгради има навсякъде – с дървена носеща конструкция и пълнеж от печена глина под някаква форма; на места се извисяваха на по 6 етажа с прилично голяма етажна височина…
смесването на модерно и характерно е естествено и доста повсеместно; никъде няма и помен от опити за имитация
кофи за боклук
euskal presoak – баски затворници
euskal herrira – страната на баските
напускаме Gasteiz очаровани…
преди да поемем през баските планини към Билбао се отбиваме нещо като бизнес-парк на двайсетина километра от града за да видим това
под голямата извита бяла козирка е просто паркинга за посетители
досещате ли се вече какво има вътре? (приликите със софийски лица и събития са случайни, шшшшшт!)
на запалените фенова това трябва да говори повече, отколкото на мене
за непосветените – това в дясно от флагчетата са кръвни групи
а сградата всъшност е мястото, където подготвят колите на отбора и, разбира се, всичко извън входното фоаие си е строго секретно… на мен и това ми стигаше
момчета и коли… раздялата е мъчителна 
потегляме през баските планини
пресичаме някакъв национален парк, пътят вие нагоре-надолу в перфектни виражи
следва
