07-08-09.02.2012
времето между посещенията в Actionpark.fi прекарваме в шляене. с колата. и фотоапарата…
покрай нас, също толкова безцелно и спокойно се шляят и ей такива друзя:
26.08.2014 back to Tromso
остава ни съвсем малко до момента, в който трябва да се разделим с къщичката на 4 колела, която услужливо ни приютяваше и разхождаше из северна Норвегия; тази раздяла – с Норвегия, е мъчителен процес и фактът, че не ни се случва за първи път, не я прави по-лесна за преглъщане; шляем се без посока, просто за да опазим за по-дълго усещането за… мир? не. не знам за какво.
25.08.2014 Bodo – Hamaroy – …
Норвегия си е Норвегия по всичките си 3500 км крайбрежие, от Oslo та до Kirkenes… може би не толкова драматична на места, по-торфеста на други, ледникова на трети …
от Bodo потегляме на север
24.08.2014 Lofoten
Николай е станал значително преди мен, кафето е топло в кафеварката, а гледката – както може да предположите – умопомрачителна; не стига това, ми излизайки от “бунгалото” се озовавам в компанията на тези три разкошни пернати създания:
следва затвърждаване на искрената ми любов и интерес към пернатите, а тези три конкретно нямаха абсолютно нищо против близостта на обектива ми
23.08.2014 Lofoten
на закуска можем да се насладим на околността, в цялата й прелест
22.08.2014 Andøya&Langøya
доволно отпочинали, на сутринта се отправяме през планините отново към Gryllefjord
21.08.2014 Senja
доволно събуждане на отбивчица на остров Kvaløya
спретваме си бърз тур до селцето, което обиколихме снощи по тъмно, да не би да сме пропуснали нещо…
селцето се казва Sommarøy и, както може би подсказва името му, е статистически едно от най-топлите места в района 🙂
20.08.2014 Tromso
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)
Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);
Вдъхновението… случва ли ви се да ви липсва и кои са нещата и местата, от които го черпите? Задавайки си тези и други сходни въпроси, се отдадох на търсене – търсене на нещо красиво, нещо непознато, нещо ново, търсене на вдъхновение… Може би, началото ще ви се стори твърде поетично, но тези дъждовни пролетни дни със сънливите си следобеди създават едно приказно, замечтано и отнесено усещане понякога… чуваш ромона на стичащните се капки по прозореца, сгушен в топлото си одеало, игриви пламъци галят хладните ти страни, а със сетивата си усещаш аромата на свежото Кианти с рубинен цвят, искрящо в чашата ти 🙂 … отнася те по родните си места…
Докоснете дъгата с нас
