Posted: January 17th, 2010 | Author: cityscape_nikolova | Filed under: trips and notes | No Comments »
Денят е 02.01.2010 и ние бодро, бодро крачим към гарата, бързия влак и Сеговия. Яхнахме скоростната железница и за 25 мин бяхме на жп-то в Сеговия. Макар и на 100 км на север от Мадрид времето е чудесно, има слънце, откриваме синьоното небе и сме супер щастливи.
Влакът беше страхотен! Ама минаваш пълна митническа проверка преди да се качиш 
Само на този скенер не ме накараха да си сваля ботушите. УРА!!!
А навън ни чакаше ей това:
и ето тези мили животни
В този случай гарата е на прилично разстояние от града и алтернативата е градски транспорт или такси. Мненията за Сеговия са противоречиви – хвалби или отричане. Постоянно го сравняват с Толедо и то така никак не излиза сметката. Сеговия е някак по-близък до съвременното усещане за град – много просторни площади, широки улици…мисля, че основната разлика с Толедо беше въздухът. Целият стар град е в пясъчни нюанси, а това в комбинация със страхотното слънце си е удар в десетката 
.
Подава се и акведуктът, който се счита за перлата на Сеговия. Доскоро е пренасял вода, но и на него не му се отразяват положително глобалното затопляне и замърсяването на въздуха. Ще се реставрира.
Все едно някой ми беше промил мозъка, но всичко ми харесва…до последната табела!
Лутането по улиците ни води към първата цел – голямата готическа катедрала, която се счита за един от последните образци на този архитектурен стил. Определено много по-сияеща, липсват уродливи и нереални влечуги и други такива украшения.
С бодра крачка продължаваме към замъка. Удивителното на всичките улички е, че съвсем спокойно съвмествят туристическия поток, спокойните местни и автомобилното движение. Мир!
Така да се каже, всеки град си има замък, който през 19 век е бил почти изцяло изгорен и после възстановен. Ха сега, заповядайте в Alkazar!
Голяма забава падна с експонатите и даже се усъмних дали няма да има санкции на изхода.
Всяко пътешествие си има кулминация и нашата предстоеше. Качихме се по едни стъпала до най-високата площадка на наблюдателната кула. По пътя срещнахме малки стаички и бас държа, че там са затваряли хубавите Рапунцелки .
Добри, щеше да одобриш тези методи за отглеждане на млади девици
А сега за гледката – е тя е неописуема…истински завладяваща…като неочаквана вълна от щастие…
Удивително е колко бързо лети времето и как винаги си поне пет минути назад. Затова бързичко се сбогувахме с пресъхналия ров на замъка и поехме обратно.
Чао на този хубав ден.
С обещание за малко валежи започна следващата сутрин и ние се помамихме по парковете в Мадрид. Незабавно се отправихме към Templo Debo – малък храм, пренесен от Египет /съвсем законно като подарък от екипетското правителство на Испания/
От експозицията най- много оцених стълбите към второто ниво.
Хубавото на мадридските паркове е, че са почти вечно зелени, фонтаните чуруликат, а детските площадки са празни – точно като за мен:
Продължаваме да пешеходим и към нашия ентусиазъм се присъединява дъждът, но както вече се разбра, ние не сме от захар и всико е наред. Нека вали! We are shining!
За вас дебютира малкият принц!
Следваща спирка е площад Испания, който се оказа окупиран от павилиони за джунджурии?! Трябва ребром да се промъкнеш през един страничен вход, да прескочиш тълпа японци и стигаш до монумента на Сервантес /нелепо ми се стори, ама базарът беше пълен с народ/.
Комбинацията от прозрачен покрив и дъжд, беше довела до ей този ефект:
Денят е посветен на откритите пространства, така че дерзаем до вечерта и то все пеша
Последните дни в Мадрид минаха в непродуцирани разходки . Снимки липсват/заради напоителните валежи/, но удоволствието е налице. Разгледахме най-големия парк Ретиро – невероятно място, в което можеш да намериш куп неща за отмора и забавление – гребане, колоездене, кафенце и т.н. Случихме и на китайска сватба пред стъкления павилион. Поплувахме и в парк Оесте и решихме, че ще се завърнем в сухия сезон .
Един от последните опити беше да се вмъкнем в Кралския дворец, разбира се съвсем законно, но точно в този ден кралското семейство си го обитаваше и така останахме без това пътешествие.
Катедралата пред Кралския дворец и малко откраднати снимки през оградата му.
~ КРАЙ ~
Posted: January 15th, 2010 | Author: cityscape_nikolova | Filed under: trips and notes | Tags: Madrid, Мадрид, пътепис | No Comments »
Наистина е чудесно да изкараш зимните празници в Мадрид, все пак 20 градуса през декември са си бонус, но не и миналата вече 2009 година. Оказа се, че точно за новогодишните празници градът е изместен някъде към тропиците – в дъждовния период .
Приключението започна с похода към Гара Аточа:
Наистина симпатично място. Културно пространство, в което да почакаш влака. Всичко си му е наред – указателни табели, кошчета за боклук, пейки, магазинчета и кафенца.
Навън вали и ние напускаме гарата, за да се отправим към музея за съвременно изкуство Рейна София. Козирката на Жан Новел е като магнит за любопитковци.
Начинът, по който старото и новото не се докосват, е страхотно като усещане. Целият площад под червената козирка е добро събирателно пространство.
Страхотно вали през отворите!!! Размерите са чудовищни – отвори, конзоли, пластики…
Ето такива са опашките пред музея и аз използвам времето да открадна няколко снимки към библиотеката. Всичките през стъкло, че не пускат туристи с фотоапарати .
Организацията на предмузейните мероприятия е на ниво: торбичка за чадъра, за да не съсипеш интериора, щкафче за раницата и номерче за палтото и последно минаване през скенера, за да не си внесеш нокторезачка.
Айде сега по пътя на изкуството. Много картини на любими и не толкова любими автори, но най-интересни си остават инсталацииите, с които можеш да си поиграеш.
Хоп сега една стена:
Макет на испанския павилион за някакво изложение; проектиран е от Хуан Миро
И успях да взема една партия шах макар и с белите фигури.
И сега скок-подскок да потегляме към следващата точка на туристическата карта. Последни опити за снимки:
Следваща стъпка Caixa Forum – отново разширение на стара сграда, този път на Hertzog and de Meuron:
Страхотен зелен калкан!
Нека ви поканя и вътре. Чудно местенце да се скриеш от дъжда Дори уцелихме изложба на макети и чертежи на Паладио…хихихи. Интериорът е стрaхотен и е чудесна реплика на приемното външно пространство.
Има доста удобни канапенца, за почивка и отмора.
Опашките пред музея Тисен и Прадо също са толкова огромни както при Рейна София, но си заслужава да се видят. За да избегнете чакането поне на две места, препоръчвам да закупите троен билет от някой от музеите, който важи цяла година .
Озелененият покрив на музея Тисен е добър поздрав, а и новата пристройка на Прадо заслужава внимание, но забраната за снимки ме преследваше навсякъде и затова просто приемете на доверие думите
И в този ден прекрасен няма как да не посетим ботаническата градина
Ето и няколко поздравчета от батаническата градина:
Една от задължителните точки в моята карта беше жилищната сграда Edificio Mirador на MVRDV
За последен поглед към къщата. Околната среда е млада и не чак толкова привлекателна . Edificio Mirador си е истинско бижу на този фон. Всичко си е на място – червената мазилка, черната мозайка, каменните плочи, че и тераските на партер дори.
Това е част от околната застройка и чисто новичката инфраструктура:
Стига къщи, нека ви разкажа къде намерих чудесно сутрешно кафе и портокалов сок. Ами на една ръка разстояние – в кафето на хотела.
Така след едно хубаво кафе отпътувахме за Толедо.
Добре дошли в града мечта. Страхотна атмосфера, нищо не може да развали това място, а смея да заявя, че времето беше ” просто чудесно”. Всичко беше пленително – малките улички, старите къщи, музеят на мъченията / експонатите в него са с чудесни инструкции за употреба/, новите сгради в историческа среда и т.н. Преди Мадрид именно Толедо е бил столица на Испания и така е получил правота над държавния архив и великолепната сграда, в коята се помещава
Препоръчвам посещение на музея Санта Круз – най-много ме впечатли експозицията на костюми от опери/ they are gorgeous/. Тук е мястото да спомена, че Радев е учуден, че съм намерила нещо друго интересно в музея . Но за любителите на Ел Греко има много материал.
Видяхте ли пленителната къщичка на заден план на колите?
Я, какви местенца за почивка!
И сега следва специален поздрав за Жерка и Ники
А сега следва любимката на публиката – част от държавния архив/толкова е тясно около него, че не го хващам целия/
Ето от тази катедрала има страхотна гледка към целия град. Моля качете се.
Едно бързо завъртане по стълбищете и отново поемаме по улиците на Толедо. Не ти омръзва да се луташ по средновековните улички. Но крайната ни цел е новото площадно пространство ,което да посреща гостите на града. Удобно и лесно е решено слизането от крепостните стени – ескалаторите, които смъкват потока към автогарата или жп гарата.
Ново новеничко отворено за посетители:
Истинска хармония.
И сега бързо към автогарата, докато не сме изпуснали автобуса.
Нов ден, нови места за обикаляне, ама същия късмет с времето
Отправяме се към Портите на Европа и четирите нови кули.
Добре че бяхме двама задачата е непосилна за един! Но всички да си отдъхнат – коригирахме наклона.
И сега поглед в другата посока.
Стъпка по стъпка, ама окото ми се отклони по една рампа.
Ето ги и четиримата стърчоци
Парковото пространство около кулите е страхотно, но е съмнително колко може да се използва. Ветровете там са неспирни и истински буреносни, ама пък компенсира с фини детайли. Всичко в този град е доста обмислено – хубави настилки като основно са гранит във всякакви разновидности, малки площадчета и паркове, по-големи площади и паркове, детски площадки, ама не видях велоалеи и затова може да им предложим проекта на Мартин за въжените такива
След дневната доза вятър се отправихме към старата част на града в търсена на една библиотека, която според разни форуми е симпатично решение за реставрация и консервация и разширение на стара сграда. Озовахме се в предимно арабски квартал. Ммммм да, хареса ми.
Ето и целта на нашето пътешествие до този квартал – библиотеката:
На живо тази игра с дървото е истински грабваща и много хармонична. Сградата така добре се е потопила в средата, че ако не я търсиш, може би ще я пропуснеш. Липсва гръмкост и силно индивидуален почерк, не разпознваш гигантски имена в детайла и концепцията…този ден бях щастлива като малко дете от видяното!
Просто всички си беше на точното място!
Завършвам приключението с малък площад и мадридските бутки за вестници, информация и близалки.
Скоро ще има и продължение!
