японските градини – едно лирическо отклонение…
Posted: август 26th, 2011 | Author: Rositsa Boyanova | Filed under: fun | 1 Comment »
Случайно попаднах на тази еднофамилна жилищна сграда, но събуди интереса ми заради формообразуването си, което ми напомни малко нещо… (някои вече се досещат какво 🙂
http://site.cityscape.bg/2011/07/ffm02-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%82-2/
Възможно е вече да сте я виждали, не е нещо революционно ново, но все пак ще ви я припомня.
Авторите са Атриум.
Къщата принадлежи на мадо семейство с дете, чието желание е било да притежава свое парченце съвременна архитектура. Намира се западно от руската столица, разположена в борова гора върху хълм. В три от посоките се разкрива приятна гледака, само северът (за щастие) не разполага с такава, това провокира и затваряне на сградата към тази посока и довежда архитектите до постигане на тази характерна форма, която е проведена в гаража и в руската баня също. Фасадните материали са използвани и в интериора, съответствайки си по местоположение. Създадени са система от вътрешни и външни пространства, които да обслужват нуждите на обитателите. Функционалната схема е стандартна – дневният и нощният тракт са разделени съответно на първо и второ ниво. Дневната е просторна и слънчева, преминава през две нива. Използваните материали съотвестват на визията – гладките бели повърхности, сивият камък, металът, стъклото и имитираният видим бетон без съмнение създават съвременен облик, а присъствието на естественото дърво дава уюта, необхоним на всеки дом – нещо, на което повечето хода държат (лично на мен това съчетание също ми допада). Пълното съответствие между интериор и екстериор също трябва да се отчете като нещо положително (разбира се, че говорейки за къща това е много по-лесно постижимо, но все пак). Ето и малко снимки:
Мина доста време от приключването на това обектче, но поради една или друга причина не съм написала нищо за него до сега… е, моментът дойде 🙂 Надявам се да бъде интересно и обнадеждаващо…
Започнахме от тук:
едно малко проектче на тези американци, което ми се стори симпатично (може и да сте го виждали вече) – предствлява нещо като склад за инертен материал с гараж… външнят му вид непрекъснато се променя, в зависимост какво се складира в момента 🙂
рисунката е на Карим Рашид – индустриален и моден дизайнер 🙂
Продължавам нататък… бях стигнала до крайморската зона – едно наистина приятно за разходки място…
В тази част на града са концентрирани по-високите сгради – с жилищни и обществени функции. С отдалечаване от центъра се увеличава и свободното пространство… а след пребиваването из средновековната сърцевина на Барселона, наличието на въздух е нещо желано и привлекателно 🙂
А това симпатично мостче се оказа затворено, но го разбрахме едва, когато вече бяхме посредата 🙂
И така… за тези, които не слушат се е погрижил Алваро Сиза:
За щастие ние само минахме покрай полицейското управление, за да се озовем пред това:
И, разбира се, в непосредствена близост – рибката на Франк Гери – толкова е блестящата под лъчите на залязващото слънце…
А малко по-надолу…
Сградата е център за биологични изследвания или нещо подобно… за съжаление, бяхме там в неделя и не ни пуснаха в двора, който се виждаше отвън – изглеждаше много приятно пространство, към което е обърната лабораторията.
И така… вече със сетни сили продължаваме към следващата спирка – сграда на газовата им компания (да спомена – дори стара част на града е газифицирана).
ВНУШИТЕЛНА е най-доброто определение!
И конзолката си я бива!
Тук възхитата ми беше насочена по-скоро към инженерните постижения…
И сега, за да си починем малко от толкова сгради…следва аквариумът!
Къде е Барселона без Гауди?! Случайно се получи така, че целият ни следващ ден бе посветен на него. Дори да не си почитател на този тип архитектура, някак си ти харесва – сигурно е заради мястото – може би, никъде другаде не би стояла така у дома си, както в Барселона. А и определено пространствата вътре са приятни за обитаване (поне на пръв поглед и според мен, разбира се).
Ето я и Саграда Фамилия…
Следваща спирка – Casa Mila
Всеки да прецени за себе си дали му харесва…
Покривът на сградата определено си заслужаваше!
Любопитството ни отведе в Casa Batlo… все пак паметник на UNESCO…
Ако сте в Барселона, трябва да посетите и парк Guell
Предходните три кадъра с автор Никола Георгиев (да си кажа, че да не ме осъдят по закона за авторското право) 🙂
И докато сме на тема паркове да спомена още нещо – води се тематичен парк Poble Espanyol – представлява съвкупност от сгради, оформени в комплекс, представящи традиционната архитектура от различни части на Испания. Изградено е за изложението от 1929г (същото, за което е направен и павилионът на Мийс ван дер Рое).
Ако човек се умори от многото нови впечатления винаги може да си отдъхне в някой от парковете…
…може и да се покатери на високо – на хълма Monjuic…за по-изтощените има и лифт до кастела най-отгоре…
А това е част от гледката от върха.
За любителите на музиката – в Барселона е и единствена концертна зала с естествено осветление, също паметник на UNESCO, но за съжаление от интериора нямам снимки (забранено беше)…
И сега, когато наближава краят… няколко неща за десерт 🙂
Ще започна с две хотелчета, които сигурно повечето знаят, но беше приятно да се видят:
Их…. за малко да го пропусна…
Разбира се, музеят за съвременно изкуство на Meier & Partners – кацнал в средновековна Барселона, подобно на извънземен кораб…
И само за сведение, как архитектурата не е единствено в големите сгради:
Това е тоалетната в Poble Espanyol
Станцията на лифта при кастела…
и същата в долната си част.
За съжаление всяко нещо, веднъж започнало, има и своя край… за нас краят на престоя ни в Барселона изглеждаше така:
…и Колумб продължаваше да сочи Америка…
След един месец отлежаване на информацията, най-сетне да споделя някакви впечатления от посещението си в този европейски град. Дано бъде интересно как аз съм я видяла, дори за тези, които са ходили там…
Това е Барселона… или поне средновековната и част – малко мистична, за някои, може би, романтична, но най вече СРЕДНОВЕКОВНА…
Има и цветове….
Предходните кадри са от пазара „Санта Катерина“ – място, което трябва да се посети от всеки, отишъл в Барселона 🙂
И още нещо характерно – традиционните хамони (мене, ако питате нашето филе Елена си е по-хубаво, ама…)
И само още нещо вкусно и спирам със серията …. (май съм гладна)
Не мога да пропусна катедралите… липса на уважение ще е, някак си…
След разходката из старата част на града ме зарадва фактът, че има доста открити пространства, със зеленина и вода, а и гълъбчета 🙂
Площад Каталуня
И площад Испания
А, който има късмет и е там в петък, може да го види и така:
Усещането е трудно да се опише… трябва да се преживее тази феерия от звук, светлина и вода, примесена с незабравимата атмосфера на града …
Какво друго има в Барселона? Има футбол, разбира се 🙂 особено за феновете на Барса и Стоичков.
Толкова за стадиона с вместимост около 90 000 обезумели запалянковци 🙂
А, ако сте архитект… тогава има много други неща, които да ви впечатлят в това разноцветно място… едно от тях плени и моето сърце, а именно Павилионът на Мийс ван дер Рое..
А за почитателите на Калатрава… има и за тях 🙂
Нямаше как да не видим и това:
И нещо синьо и триъгълно….Edifici Forum
Препоръчвам посещение на тази зона, в която се намира Фоума, а именно край яхтеното пристанище – едно много просторно място, подходящо за разходка, за спорт или просто за шляене…
их….видяло се е май, че наведнъж няма да стане…надявам се да задържа интереса и за следващия епизод…
http://kol.blog.bg/nauka/2009/10/26/izlojba-v-ndk-quot-ot-zemiata-kym-vselenata-quot.423089
Ако има желаещи да се доближат до звездите…
PS: Участва и дипломният проект на наша колежка (арх. Елена Даскалова) за планетариум в София 🙂