ТС&ДИМИ? къща мечта

… »

ще мечтаем значи…

Такааа…ще мечтаем значи…
Винаги съм си мечтала за живот сред природата. По странно стечение на обстоятелствата в момента съм доста близо до тази си мечта, може би твърде близо.
Та моята къща-мечта всъщност е къщата, в която живея в момента. Но…тя е в друг свят. Свят, в който на хората не им се налага да работят, за да живеят; а живеят, за да работят върху себе си.
Стигам до вкъщи по черен път. Съседи нямам през по-голямата част от годината. Лятото се появяват някакви хора в околните къщи, но аз гледам на тях като на туристи. На цялата улица живеем само ние и човекът с козичките, на когото още не знам името. До тук добре…Аз много, много не си падам по хората така или иначе, обаче понякога, вечер късно,ако има буря, се промъква тревожната мисъл, че ако не дай си Боже нещо се случи, наоколо наистина няма никой…Та в този ред на мисли ще ми е нужен един трол. Троловете са каменни и не много подвижни, ще изглежда като акцент в градината. И понеже са каменни, на него няма какво да му се случи, така че ще е винаги на разположение да ни пази. Така няма да имаме нужда нито от огради, нито от СОТ. Когато не е зает с пазене и му е скучно, може за разнообразие да цепи дърва за камината. И ще го пращаме да ги събира от гората, като междувременно разхожда и кучето.

… »

Материалът на бъдещето, или усещане за една мечта

Мечтата е всеобхватна – тя е насред нищото и едновременно с това  - в окото на урагана.

… »

мечта-къща

И така… угасяме лампите, поглеждаме към звездите през прозореца на нашия апартамент (сбъдната мечта ) и започваме да мечтаем… за къщата-мечта…

Първо възниква въпросът “къде се намира?”. Тя е на тихо и спокойно място, отделено от шума на големия град, но достатъчно близо, все пак. Наоколо няма много съседи или, поне, усещането е такова. Надвиснала е над стръмен, горист склон, а под нас е никога неспящият, жив организъм на града…

… »

Къща мечта ( Лили :)

И така, дойде ред и на моята къща мечта.  А тя, тя е … на самотен остров, върху огромна скала надвиснала над морето. От нея идеално се виждат светлините на мегаполиса на отсрещния бряг, а от другата страна се разкрива необятната морска шир.

Самата къща е нещо като хамбар. Хамбар, хамбар, ама модерен хамбар! Вътре не искам никакви стени. Достатъчни са ми няколко колони, които са на точните си места и са с точните си размери. Помещението трябва да позволява всичко да е отворено и да се вижда, а  при необходимост да се отварят сгъваемите врати, които разделят отделните обеми на самостоятелни стаи. Крилата на моите огромни сгъваеми врати и колоните са в симбиоза – когато са отворени, те съвпадат с колоните.

В къщата отделните зони са на различни нива, които се различават само с по 2-3 стъпала. Задължително ще има лека еклектика между старо и ново. Всичко ще бъде в нюанси на бялото с малко ярки и крещящи цветове, както и малко масив разбира се.

В дневната няма да има никакви мебели, само една стара масивна маса и ултра модерни столчета, много свободно място и светлина.

Спалнята! Мммм да, тя ще е със стъклен таван. Когато заспивам искам да гледам звездите. Когато времето е лошо и няма звезди, на тавана ще се излъчва пряко от някоя обсерватория и ще наблюдавам планетите. През деня, все пак ще има система за засенчване и затъмняване. Зад леглото ще има леко авангардна мрежа – не знам точно каква, ама нещо ще да е…. Непосредствено до спалнята, ще се намира кабинета ми. Така ще е разположен, че в нощните ми изблици на вдъхновение, спокойно да мога да наблюдавам моята половинка докато спи….  В кабинета ще има една огромна библиотека за книги. Една малка част от нея, боядисана в розово, ще бъде заделена за любимите ми сборници! Ще има специално място и за мострите ми. Все пак те са част от мен – носят толкова много история, а и са сърцето на всеки проект …

Но да се върнем в спалнята! Или по-точно в банята. По принцип ще имам 10 бани – за всеки ден от седмицата по една, плюс няколко за празниците. Сега ще ви разкажа само за тази в спалнята. Ще си имам душ и вана в близост до леглото. Без душ кабина, стъклени прегради и т.н… Пода ще е решетка от масивна дървесина и ще има пълзящи растения, J т.е. нещо като естествена джунгла.

Къщата ще има още едно специално място. Това е чардака! Искам модерен чардак с хамак. Не знам как чардака се вписва към хамбара, но вариант, при които стърчи над морето би бил идеален!

По този повод да си кажа – всички парапети трябва да бъдат такива, че да мога да си седя и да си ходя по тях. А подпрозоречните первази трябва да са широки така, че и там да може се седи.

За моята къща мечта мога да ви разказвам още много, но мисля да не ви отегчавам повече.

Благодаря за поканата на Cityscape и INDESIGN! Инициативата ви е супер!

Поздрави, вашeто Лиле

“Една неархитектурна къща мечта” с особено важен двор (и баня)

Идеята за този проект ни допадна много, защото някакси кара човек да формулира тоновете идеи, които е акумулирал за своя „идеален дом“ през годините. Без усилено „представяне“, няма как да се получат нещата. Благодарим за поканата (не знаете какво си причинявате)!

Да, мерсим indeed. No good deed goes unpunished!
… »

една (не)архитектурна къща-мечта

по покана на едни симпатични младежи - INDESIGN – започваме кратка рубрика , скромно наречена ”къща-мечта” (поне два месеца ще ви досаждаме, така че – заредете се с пуканки и минерална вода, да нямаме обезсолени и дехидрирани!) 

ето я първата “архитектурна” къща-мечта

вероятно бихте очаквали къщата-мечта на един архитект да бъде конкретна, да бъде готов проект, с планове и перспективи, с матеряли и детайли; всеки от нас е проектирал в мислите си поне една – аз измечтах първата си такава докато бях студентка, а след петата спрях да им обръщам внимание; затова няма да ви занимавам с рисунки, красиви визуализации и друга конкретика, налична в тонове из мрежата (разочароващо, нали?!)! ще ви разкажа друго – това, което е в основата на всяка от тези мечти и ще се опитам да потърся причината за него…

1. човекът (и архитектът, в това число, независимо какво си мислят някои колеги ) е рожба на природата, сиреч животно – и неговата най-естествена среда е на открито, сред природата; от тук следва най-логичният извод – моята къща-мечта винаги се опитва да постигне най-пълно съответствие с условията на тази среда, основното от които е слънчевата светлина…
извод 1-ви – затвореното пространство на къщата-мечта осигурява на мен и семейството ми идеални порции слънчева светлина в рамките на природната среда, в които е поставена; това, разбира се, зависи от конкретния климатичен пояс, температурни условия и т.н., затова под “идеални” разбирам и контролируеми; но дори казано така – това все пак означава Големи прозорци; май имаше някъде едни изследвания за пряката връзка между количеството слънчева светлина, на което сме изложени и подсъзнателното ни субективно усещане за щастие.

2. човекът е също така и хищник (хайде, хайде, иначе нямаше да има цивилизация изобщо) – за хищниците е от изключителна важност да могат да виждат ясно, на далеч и “стерео”
извод 2-ри – моята къща-мечта ми предостява невъзпрепядствана гледка на далеч, проследим с поглед хоризонт и пълна визуална информация за заобикалящата ме среда (упс, прозорците станаха още по-Големи); тя е разположена или малко по-високо от околния терен, или е на склон, открит към долина, или е на ръба на морето,  или е по-горните етажи на висока сграда – и колкото по-надалеч виждат очите ми, толкова по-добре… замисляли ли сте се от какво най-много ви е страх? мен – от неизвестното; сякаш възможността да виждаш на далеч не се простира само в буквалните измерения на ежедневното ни щастие, а и в преносните…

3. човекът, макар и хищник, е бозайник - тоест, отглежда поколение в определен период от живота си, и в природата му е заложено да търси сигурност, да си устройва убежища, в рамките на които да може да осигури спокойствие и сигурност за отрастването на беззащитните си малки (не се смейте, това си е там,  в гените ни, особено женските)
извод 3-ти - къщата-мечта ми осигурява “гръб” -  моята винаги го прави и буквално ; това е пряко свързано с извод 2, тъй като по този начин визуалната информация (от Големите прозорци) се съсредоточава само в част от 360-градусовия хоризонт, докато другата част е плътна, дебела, сигурна защитна бариера; всъшност мисля, че човек търси “гръб” във всички неща около себе си – в семейството си, в приятели си, в екипът от хора, с които работи – и усещането, че го има, е много важна част от самоопределянето ни и разбирането ни за щастие.

4. от до тук изложеното излиза, че моята къщата-мечта се носи на огромен дирижабъл - затова стигаме до друг важен извод, произтичаш от точка 1 (или може би не?!?!) - усещането за свобода; странно е, че то идва чак на четвърто място, но колкото и да е странно (или може би не е????), то всъшност не може да съществува без предишните три (лично мнение, оспорете го, if you dare…!)
извод 4-ти – моята къща-мечта не ме ограничава по никакъв начин, дори напротив – във всеки един момент аз мога да отворя онези Големи прозорци и да прекрача през тях в лоното на Майката Природа; нещо повече – достатъчно е само да погледна, за да почувствам, че вече съм прекрачила, no restrains… това усещане, свободата, всъшност е възможността за право на избор и без него, без осмисленото осъзнато такова право във всеки един момент каквото и да било човешко у нас се изкривява и изражда… но наличието му е гаранция за мир в душите ни.

5. последно – и спирам; правото на избор е особена категория – не струва пукната пара без информация за този избор, демек тук идва понятието “информиран избор”; инфомацията обаче не е нещо, което просто ти се сервира на готово, в паничка – трябва да се напъваш за него, трябва да полагаш усилия, за да си сигурен, че си здраво стъпил на земята и когато правиш избор – да знаеш какви ще бъдат последнвията от него; а ние, хората, доста често сме примамени да се отпуснем по течението, склонни сме да приемаме разни неща за даденост, да губим връзка с кораба-майка… затова гну-то безгрижно се отделя от стадото към ленивите води на Нил да утоли жаждата си и скоро се озовава в отворената паст на крокодилите – приело е сигурността за даденост.
извод 5-ти, последен – моята къща постоянно ми напомня коя съм – в Големите прозорци зимата опират еднометрови преспи снят, а вътре е топло и играе огън, вятърът брули есенните листа във витрините и ако посегна да отворя, ще чуя песента му – но вътре е тихо, пролетните води на придошлата река правят от малкия воден праг бушуващ водопад от разпенени пръски, а вирът заплашва да прелее – а вътре е сухо, лятното слънце прегаря тревата на моравата в пепеляво жълт цвят, а вътре е прохладно… и всеки ден това ме кара да се усмихвам - защото го виждам и осъзнавам и няма опасност да започна да го приемам за даденост…

мога да ви разкажа още много подробности – как къщата се грижи сама за себе си, как се самопочиства, как ми прави кафе сутрин, след като са ме събудили първите лъчи на слънцето… но никоя от тези подробности няма да има смисъл без тези основополагащи 5 – светлина, гледка, сигурност, свобода, право на информиран избор; хехе, пък и подробностите са работа на архитекта…

Друго си е да се хванеш за дръжката :D

http://vimeo.com/30976505

ПРАГА – градът на пиказките (3)

винаги е тъжно, когато наближава краят на нещо хубаво и вълшебно, за това ще ви покажа една последна магийка Нека да полетим заедно над червените покриви на Прага…

… »

ПРАГА – градът на приказките (2)

и така…

нека продължим нататък… както повечето европейски столици, така и Прага е разположена на река, а именно река Валтава. Тя създава неповторим облик на града, вплита се в тъканта му и се превръща в негово сърце…

От многобройните мостове, надвиснали над нея, най-старият и посещаван от туристи мост е Карловият.

… »