wait
wait

Lappi&Finnmark – 2 – northwards

Posted: February 16th, 2012 | Author: Gergana Milusheva | Filed under: fun, trips and notes | Tags: , , , | 9 Comments »

05.02.2012

Rovaniemi е офицялно разположен НА полярния кръг; или поне така твърдят всички пътеводители, включително и арката, разположена на E75 на излизане от града

същата арка указва и пътя към Дядо Коледа… Дядо Мраз е само на триста километра на изток, ако някой се ивтересува; всъшност полярният кръг не е с постоянно местоположение и се измества, заедно с цикличното изместване на наклона на земната ос; по настоящем кръгчето тича на север с колосалната скорост от 15 м. на година… дали местят и арката?

полярният кръг, както и антарктическия от противоположната страна на кълбото, всъшност бележат мястото, от което на север (респективно на юг) има поне 24 пълни часа непрестанно слънцегреене през лятото и поне толкова липса на същото – през зимата; колкото по-на север – толкова повече часове… тези слънчеви своеволия, обаче, се случват точно около зимното и лятното слънцестоене и колкото и да ми се иска – нямаме шанс да разберем как се чувства човек в безкрайната нощ, защото е вече февруари.

а и всъшност безкрайна нощ НЯМА; в началото на февруари времето между развиделяването и физическото надничане на слънчо над хоризонта е час и половина; преди две седмици е било 2 часа; безкрайната нощ притежава няколко часа, през които слънчо просто потропва с крак точно под хоризонта и накрая се отказва да изгрее… за времето, което прекарахме в земите на Финките, 8 дни, денят се увеличи с 40 минути, като всяка сутрин слънцето изгряваше с 4 минути по-рано от предишния и също с толкова по-късно се сещаше да залезе.

няколкото часа, през които небесното светило се курдисва на три пръста над южния хоризонт, обаче, са чиста, неподправена магия

очите ми неусетно потичат, просто така; няма толкова неочаквана красота

нямам думи да опиша това усещане, нито съм достатъчно добър фотограф, че да го заснема; може би ефектът се дължи на косите слънчеви лъчи, може би на краткото време, през което ги има, може би на някаква особена рефлективна способност на снега, или на неговата повсеместност… чувствам се като Кай при Снежната кралица, макар че нищо не е попадало в очите ми.

цената на нещата научаваме едва, когато ги загубим

не съм предполагала, че това може да е толкова вярно за простичката дневна слънчева светлина; и за това какъв екстаз може да предизвика, при това в изключително малки количества

привечер (тоест към 3) подминаваме Ивало и продължаваме на север

стадо северни елени кротко пресичат в сумрака

наближаваме норвежката граница; от Инари до тук, близо стотина километра, няма нито едно населено място; явно има причина

караме още дълго – най-близкият град, където се надяваме да намерим място за спане, е Hammerfest, петролно пристанище, на 300 км. от границата; северно норвежко пристанище на северните норвежки фиорди; в главите ни кънти само последната дума… фиорди.

следва…

9 Comments on “Lappi&Finnmark – 2 – northwards”

  1. 1 Блогът на Cityscape » Blog Archive » Lappi&Finnmark – 1 – take-off said at 23:27 on February 16th, 2012:

    [...] следва… [...]

  2. 2 cityscape_boyanova said at 23:59 on February 16th, 2012:

    их…. безбрежно бяло… и наистина там нейде е царството на Снежната кралица… (замечтах се)

  3. 3 bimex_neikov said at 00:05 on February 17th, 2012:

    Тя (кралицата) беше в София съвсем скоро, пя ни :) ))

  4. 4 cityscape_nikolova said at 10:17 on February 17th, 2012:

    ех, сняг и слънчице…искрящо бяло!

  5. 5 cityscape_ivanova said at 17:51 on February 17th, 2012:

    еха, като видяхте елените МУ, не видяхте ли и самия Дядо Коледа? ; )

  6. 6 Gergana Milusheva said at 20:21 on February 17th, 2012:

    абе, и да е бил там – очевидно вече спеше летен следколеден сън…

  7. 7 Veselin Lefterov said at 15:45 on February 20th, 2012:

    С риск да бъда освиркан жестоко – тази зима доста подобни “безбрежно бели” и подобаващо красиви гледки бяха на разпожение и на средно-статистическият шофьор, движещ се по българските пътища… Виж, като гледам пътя, направо ги “съжалявам” горките “финки”, че им липсва тръпката от разминаване с бързо движещ се камион (гОлем и с ремарке…) на път с широчина 1.5 платна (с лед, киша и сняг по него)….

  8. 8 Veselin Lefterov said at 15:47 on February 20th, 2012:

    P.S. Благородно завиждам! Страхотно пътуване, а последната снимка…. No comment :)

  9. 9 Gergana Milusheva said at 20:17 on February 23rd, 2012:

    @Veselin Lefterov – абе, за количествата сняг и другите екстри, с които се опитахме да ги наподобим вероятно си много прав, но всичко останало… пък и най-хубавото тепърва предстои, а от него си нямаме :)

Leave a Reply