Вече мина месец, откакто работи обновеният магазин на Анимат. Завърши първият етап от ремонта, който се състоеше в промяна на технологичната линия в съществуващата част, леко освежаване и добавяне на нова пристройка, която да приюти плодовете и зеленчуците.
Само за сведение на тези, които са забравили, ще “спомена” как изглеждаха нещата преди това:
замисляли ли сте се защо половината от първите във Формула 1 и WRC са финки? е, дори да не сте знаели, че са такива, поне имената звучат – Хакинен, Райконен, Ковалайнен… the list goes on and on.
финките се научават да шофират в момента, в който дължината на крачката им позволява да стигат педалите; и свикват с превозното средство на 4 колела на лед и чакъл, а не на асфалт; тинейджърската възраст е изпълнена с безкрайни състезания на замръзналите езера, а и да отидеш пеша да купиш хляб при -30С си е приключение; когато достагнат възраст за шофьорска книжка, финките са овладяли напълно изкуството на граничещи със самоубийство скорости по заснежените пътчета на Лапландия и взимане на завоите с вратите напред; всъшност те друг начин за завиване изобщо не познават; стотиците северни елени и лосове, които не отчитат наличието на път в своите зимни преходи из безкрайните борови гори, просто помагат за естествения подбор на професионални състезатели (катастрофите с лос са втората най-голяма група катастрофи с фатален край във Финландия; първата е свързана с нейно величество Водката).
едно от най-големите езера в Лапландия е Ивало; тестовото поле на всички световни производители на гуми е Ивало; Nokia е финландска марка за мобилни телефони, отделила са преди години от Nokian – фински концерн за приложна химия … демек за гуми; в Лапландия, близо до шведската граница, все още съществува малко селце на име Nokia.
в Saariselka, малък курорт в непосредствена близост до Ivalo, едни мили хора им е омръзнало да тестват гуми; заели са се с нелеката задача да обучават не-финки да карат по фински… (нали ви казвам – Ники имаше спецялна причина да дойдем)
следва…
(за всички възникнали въпроси – моля, обръщайте се към Николай Нейков, човекът с WRC-то)
зимният фински ден е кратък и божествен, огрян от косото слънце.
зимната финска нощ… е неземна магия.
всеки от нас имаше различна причина за това пътуване; причината на Ники ще видите малко по-късно; моята ни изненада за първи път на връщане от Nordkapp в 7 вечерта, някъде на границата.
спряхме на средата на пътя и излязохме от колата, онемяли; -30С отвън не ги усетихме.
докато наблюдаваме избухванията в нощното небе, до нас спира кола; тръгнаха си едва когато се увериха, че сме добре и колата ни е в изправност; дори не забелязаха от какво сме оглупяли толкова; финки.
небето изля и последните си магнитни размишления и просто утихна; стигаме Saariselkä привечер, уморени от пътя и усмихнати до ушите.
потегляме от Hammerfest много преди изгрев-слънце; северният ледовит океан най-неочаквано се държи като купа с топла супа, макар че нито е супа, още по-малко – топла
сюрреалистичната гледка на димящ океан при -20 С държи ченетата ни в долна мъртва точка; с наближаването на изгрева вълмата замръзнала пара ще се разнасят, но дотогава пътят ни лъкатуши по ръба на фиорда на север, ту влиза в мъглата, ту разкрива обледенени заливи пред нас; Norway, my love…
слънцето най-сетне пробива над зимната мараня и в рамките на половин час околността коренно се променя
ако си мислите, че на нас нещо ни хлопа, отбележете този младеж
мушкаме се под океана, в тунела си е направо топло, +5-6С, пръскалките на чистачките сработват за първи път; стигаме отбивката; знаем, че пътят може да е затворен, но за щастие на отбивката стои тази табела
както и машините, с които се осъществява написаното на нея
докато чакаме да стане 11,30 се събират още желаещи
вдигат бариерата и, водени от огромната машина, потегляме на север – към най-северната точка на Европа
не след дълго стигаме заветната точка – от тук на север е само Северният Ледовит Океан.
добре, че няма да се наложи да нощуваме тук, защото опитите на Николай с иглуто са пълен провал
на носа има вдигнато монументче и ние се разписваме по предназначение
при почти -10С и никакъв вятър мястото изглежда топло и приветливо; дори лятото носът е често забулен в студена лепкава мъгла и брулен от влажни северни ветрове; за нас всичко е утихнало, небето е чисто, а слънцето шари с дългите си сенки…
зенит (нали ви казвам – три пръста над хоризонта)
и два часа след това
ранният следобяд ни повеждат на обратно
а пред нас са се опънали повече от 700 км. белота до Ivalo, обратно при финките; раздялата с Норвегия е болезнена, както винаги; дори не подозираме какво ни очаква по пътя…
Rovaniemi е офицялно разположен НА полярния кръг; или поне така твърдят всички пътеводители, включително и арката, разположена на E75 на излизане от града
Иска ми се да ви представя едно място, което, за съжаление, съм пропуснала при посещението си в Прага (явно пак ще трябва да се ходи ). Вдъхновението за това дойде от тези симпатяги: http://enosiasti.bg/index.php