“Една неархитектурна къща мечта” с особено важен двор (и баня)

Posted: November 11th, 2011 | Author: admin | Filed under: fun | 11 Comments »

Идеята за този проект ни допадна много, защото някакси кара човек да формулира тоновете идеи, които е акумулирал за своя „идеален дом“ през годините. Без усилено „представяне“, няма как да се получат нещата. Благодарим за поканата (не знаете какво си причинявате)!

Да, мерсим indeed. No good deed goes unpunished!

Странно е как в момента, в който си позволиш да се размечтаеш, се оказваш по средата на някакъв вътрешен, мисловен спор между това, което си мислиш, че искаш и всички условности, които следват от тези желания… поне при мен е така . Затова започвам с условностите:

• Щом мога да си позволя тази къща мечта, то определено пътувам много и тя е домът в който се радвам да се завърна, да мързелувам (това е основно) и да планирам следващото си пътуване.
• Почти не е честно, че не мога да направя каквито и да било визуализации, но за по-добра нагледност (а и поради липсата на добри описателни умения), ще използвам нещо направено от Patrizio Fradiani (описано в ТОЗИ блог – интересен се оказа и повечето снимки са от там).
• За да е достъпен дворът (описан по-долу), има голяма вероятност тази къща да е в Тоскана… но важното в една къща мечта е да е изпълнена с любими хора, което би било трудно далеч от тук… затова все си повтарям, че сме граждани на света и дистанциите не трябва да ни плашат, особено, когато мечтаем.

Дам… Честно, аз съм човекът на крайностите и негативизма в нашата компания. Днес, обаче, с поклон към Елена за птичките и дъгичките, които внася в комуникацията ни, ще проявя благосклонност и ще се съглася с нейните “условности”, стига “многото пътувания” да избягват самолетите… Брррр… В този ред на мисли поне няма да ни се наложи да мечтаем за малка частна писта в двора, което, трябва да признаем, ще ни спести доста разходи.

Но към къщата! Тя е меко казано прекрасна! Естествени материали, топлина и меки тонове. В нея има много естествена светлина и „въздух“. Малко неща спират погледа, а допира до повърхностите е истинско удоволствие.

Не бих могла да го кажа по-добре. То комфорт, то чувственост, то цвят и форма. Бих добавила моето скромно “уют”, което, естествено, е доста субективно понятие. Бе, искам къщата ми да е такава, че и на пода в мазето да легна, пак да ми е хубаво и защитено, и топло и…

Едно от най-добрите качества на къщата е, че към нея има огромен двор (за него след малко), но с цел да се опише прекрасността на самата къща, ето и няколко екзистенциално важни елементи от нея (in no particular order):

• Вътрешни арки (може би си имат име) – колкото по-малко стени, толкова по-добре:
  
• Камина – важно е да продължава до тавана и да е облицована с отсечени каменни плочи.
• Прозорци с профил подобен на арките, които заемат по-голямата част от външните стени на помещенията и имат огромни вътрешни первази в спалните, където можеш да сядаш и да четеш (и да са големи, френски, ако щете…просто заради самото звучене)… а! и
• Библиотека – става дума за отделна стая…. или много рафтове с книги навсякъде в къщата… това е в процес на доизясняване (Елена, Елена, а кой ще ни чисти праха???)
• Creative Room – тази стая е нещо като офис и освен, че си има бюро и компютър, стените ѝ са направени от white board тапети, на които можеш да си записваш всичко. Там работиш по идеите, които плащат сметките за ток и вода ☺ (Вода, хаха, ако сме с къща в Тоскана от чешмите ще тече вино, като в мъдрите народни приказки, ей, здравей, живот!)
• iRobot – това е по-скоро вещ, но определено мразя да чистя и би било чудесно да има един малък, тих, интелигентен и поглъщащ всичко нежелано робот-прахосмукачка, какво толкова! (знаеш, че не се катери по стени… все още ни трябва поддържащ персонал за цялата поредица на Даниел Стийл в “библиотеката”! )
• Голяма веранда – нещо такова, но с по-семпли столове:

(Препоръчителна е гледката към море, океан или друг голям воден басейн. Имам претенции и към синьото) Снимката е от travelpage.gr. Просто не знам как ще съчетаем Тоскана с гръцкото Средиземно, но да не издребняваме…)

• Външен душ с прекрасна гледка (Е, тук вече, вдигам рамене. Това не се е явявало и в най-смелите ми фантазии, но щом детето иска… Нещо такова for the sake of architectural изгъзици?)

 
• Абе, извинявам се, но не забелязвам да е включена най-важната за мен част от къщтата, а именно банята. Цитирам настолната си песен:

“[...]And a bathroom I can play baseball in
And a king size tub big enough
For ten plus me”

(П.С. Не знам дали тук беше моментът да се включа с джакузи-макузито и 100те манекенки, които явно ще влизат по 10, по 10…?!)

…и тук някакси естествено излизаме на двора, където има също толкова екзистенциално важни елементи (once again, in no particular order):

• Леха с подправки – това е от особена гастрономична значимост и включва: кориандър, босилек, розмарин, риган, мащерка и … (приемаме предложения, ако ще идвате на вечеря):

(“Пас” по отношение на всякакви растения, цветенца и дръвчета, изискващи нещо повече от любуване. Райграс? Да, моля!)

• Басейн – явно трябва задължително да е infinity pool (защото иначе как ще знаеш дали си плуваш в двора или си стигнал до хоризонта):

• Хамак – за мен е мистерия как има хора, които имат дворове и не са си сложили поне един хамак някъде… непонятно наистина ☺

Може би не са усвоили тънкостите на специалните хамашки възли?! Аз лично имам горчив и натъртващ опит от един неуспешно поставен хамак. Remember? Както и да е. Принципно съм любител и на по-здравите конструкции, като, например, специално създадени за целта “дворни” люлки, които освен здравина, в комплект с меки възглавнички в “топли цветове” не ти оставят и отпечатък, знаете къде… уааа, дори и външният душ е включен в картинката, ако се съмнявате, че става въпрос за нашата къща! С моята люлка на заден фон…

Дизайн на Giorgio Parise… Оня ден беше вкъщи да обсъждаме скиците.

и… стигаме до най-основната причина да имаме не само двор, а и земя

Няколко декара Pinot Noir, докъдето ти стига погледа, биха дали дълбок смисъл на всичко, но от друга страна… май е много капризен този сорт… нещо кабернисто е доста по-реалистично. И това е… малък, бутиков износ на… Каберне (Износ? Колко хектара обработваме, че успяваме да задоволим собствените си нужди и чак изнасяме??? Да не се изхвърляме.)

Забравих да спомена, че в къщата има огромна чанта за пикник, в която ще се събира всичко необходимо за слънчев следобед сред лозята. (Надушвам чантата на Хърмаяни от последните епизоди. Оп, прекалено geeky ли е да признаваме, че сме го гледали?)

Важно е да отбележим, че остава единствено да ни я проектирате

…за удоволствие и в свободното си време…

Легенда: Елена; Мария

• Tweet
• "&title=""">

---