Iberia – 08 – Fuenta De

25.08.2010

оставяме багажа в хотела и лекички като перца поемаме още нагоре в планината към Fuenta De, където трябва да има кабинков лифт…

пълно е с испанци, излязли на разходка; кротичко си чакат на огромна опашка за билети

нареждаме се и ние, макар че такава опашка по принцип би ни отказала; след половин час чакане човекът на будката ни казва, че ще трябва да изчакаме още около 2 часа, за да се качим… споглеждаме се ужасени; няма да чакаме, макар че още щом взехме решението вече ни хвана яд…; кабинката, която е на единично въже без междинни подпори се качва някъде там горе

скалният масив е почти отвесен и е завъртян във формата на полумесец около мястото, до което ни доведе пътя; нататък може само нагоре;

наобратно, товарим багажа и поемаме по пътя, водещ извън планината, на запад

спираме за по кафе на пристанището на Aviles

пристанищната зона търпи текуща реконструкция, но най-интересното на нея още беше в строеж; достопочтеният Нимайер:

качваме се обратно на магистралата; решили сме да стигнем A Coruna

атлантическия бряг по пътя

следва

Iberia – 07 – Picos de Europа

24.08.2010

небето е оловно сиво

при тая светлина дори няма смисъл да ходим за гледаме отново Гугенхайм; нахлузваме дъждобраните и лекичко се омитаме от Билбао; пред нас има други планини

пътят ни известно време вие покрай Атлантика

но скоро свървва в ляво

времето ни е все такова – оловно, но поне не вали

черна нинджа бере капини…

нагоре – надолу…

та така целия ден

небето започна да просинява едва след като се бяхме настанили в хотела в сърцето на Picos, небезизвестния сред моторджиите Potes

оставаше да се надяваме на хубаво време утре

следва

Iberia – 06 – Bilbao

23.08.2010, част 2

малко преди Билбао се отбиваме до друг бизнес-парк

сградката е нещо като научен център за автомобилостроенето с офиси и лаборатории

и няма живо пиле – всички са в августовска отпуска… след кратко разяснение, че съм архитект една симпатична дама – охранителка ми разрешава да снимам въпреки табелките със задраскано фотоапаратче

гледката пред прозорците

ей там от ония планини дойдохме

караме още двайсетина километра и при следващото спускане пред нас се разкрива това

град Билбо е фактическия икономически и културен центърна баските

градът е бил тежко индустриализиран, на влизане минахме покрай мощна металургична структура; преди петнайсетина години започва брожение за възстановяване и рехабилитация и горе-долу тогава се случва и поръчката за бляскавата фльонга на брега на реката…

разхождаме се около него

вход от тази страна, разбира се, няма… то на това вход и не му трябва; не може да му се отрече, че благодарение на него цял свят знае за Билбао, но честно казано на живо усещането е като за дрънкулка, лъскавко, но евтино… около него и по протежение на реката са оформени публични пространства, градинки, временна открита концертна сцена и т.н., които бъкаха от живот

(хората усилено се снимаха с кученцето от цветя; музеят е точно зад него…)

докато търсехме къде да хапнем слънцето залезе и градчето светна

следва

Iberia – 06 – Vitoria Gasteiz

23.08.2010

градчето Vitoria, в което спахме, всъшност е столицата на провинцията на баските; на баски, или на euskadi, името на града е Gasteiz

снощи вална дъждец и днес денят е прекрасен, а температурите – повече от приятни; зарязваме багажа в хотела и потегляме да погледнем това онова…

първото “това” е сграда на здравна каса, държавна спестовна каса или песионен фонд, не разбрах; абсолютно по същия начин изглеждаща сграда има и до Мадрид; за съжаление не ми разрешиха да снимам вътре, а много си струваше; не че отвън по-малко си струва, де

действието се развива в покрайнините на града и в далечината се виждат възвишенията на планините, които дефинират земята на Баските; сякаш близостта на планини, в които да се спре погледа, ни успокоява и тук определено се чувстваме значително по-добре отколкото в изпечената земя на Сарагоса.

точно в съседство е следващата ни точка – сградка към природен резерват за патици и други хвъркати

притичвам през входната част с експозицията

за да изляза тук

досещате се, че сложната плетеница е колосална конзола напред…

и под нея има езерце

малко детайли от изумителната дървено-стоманена конструкция

и фрагмент от интериора

ако си чудите какво пише на табелката – горния надпис е на еускади, или езикът на баските; всъшност езикът е факторът, който е запазил тази нация през вековете, а конкретно баския е толкова различен от всички съвременни европейски езици, че говоренето му явно създава определена нагласа за идентичност у хората; небезизвестната ЕТА всъшност е съкращение от Euskadi Ta Askatasuna, или Свобода за говорещите еускади и всъшност е образувана, когато Франко забранява езика и проявата на всякакви национални белези в региона на баските….

езикът им, всъшност, е единственият оцелял език от ранноевропейските такива, от времената преди римляните, преди латинския, преди великото преселение на народите; няма аналог в лингвистично отношение; толкова е различен, че някои правят паралели с японския….

в целия район надписите на улици, градове и всякакви други са дублирани на испански и на еускади; както се вижда – и на табелките в музеите…

потегляме обратно към хотела, като по път минаваме през античната част на градчето

всичко старо е прекрасно съхранено, реставрирано и се обитава

такива сгради има навсякъде – с дървена носеща конструкция и пълнеж от печена глина под някаква форма; на места се извисяваха на по 6 етажа с прилично голяма етажна височина…

смесването на модерно и характерно е естествено и доста повсеместно; никъде няма и помен от опити за имитация

кофи за боклук

euskal presoak – баски затворници

euskal herrira – страната на баските

напускаме Gasteiz очаровани…

преди да поемем през баските планини към Билбао се отбиваме нещо като бизнес-парк на двайсетина километра от града за да видим това

под голямата извита бяла козирка е просто паркинга за посетители

досещате ли се вече какво има вътре? (приликите със софийски лица и събития са случайни, шшшшшт!)

на запалените фенова това трябва да говори повече, отколкото на мене

за непосветените – това в дясно от флагчетата са кръвни групи

а сградата всъшност е мястото, където подготвят колите на отбора и, разбира се, всичко извън входното фоаие си е строго секретно… на мен и това ми стигаше

момчета и коли… раздялата е мъчителна

потегляме през баските планини

пресичаме някакъв национален парк, пътят вие нагоре-надолу в перфектни виражи

следва

Iberia – 05 – Lleida, Zaragoza, La Rioja

22.08.2010

град Lleida е типично каталунско градче – подредено, с широки булеварди и подревнени блокчета

преди да продължим по план минаваме да погледнем набързо какви ги вършат Mecanoo толкова далече на юг

след като съм я пообиколила хубавичко отвсякъде не ни остава друго освен да наваксаме пътя от вчера до Сарагоса… магистрала, към 150 км

забиваме се направо в експото, за което има директна отбивка от магистралата

експо 2008 е било посветено на водата и разбира се е разположено на реката, която минава през града

централната приемна сграда

на площадчето е пълно мъртвило; всичко е заключено и единственото, което някак функционира е сградата на Заха, която всъшност е мост през реката, водещ към полуостровчето, на което е било експото

Ники бързо я оприличи на морско драконоподобно “нещо с люспи”

е влизам де

има охрана и нещо като странични и горни галерии, но освен основния тунел всичко останало е недостъпно

е много е фотогенична! на живо, обаче, усещането е по-скоро за нещо захабено и старо, повърхностите са неравни и леко мръсни, а бялото … хммм… ми, отдавна не е бяло.

на излизане от моста-дракон, посетителят на експо 2008 се е натъквал на ей тез три неща

които се предполага, че имат символична функция

макар че имат доста склуптурна стойност, трите кубчета бяха най-свежото нещо на напечения от слънцето площад; останалата част от експото беше оградена с ограда и видимо претърпяваше някаква строителна трансформация; винаги съм се чудела какво се случва с такива огромни инвестиционни мероприятия след като изживеят няколкото си месеца апогей….

кабинката работеше през цялото време, но хора в нея не видях

слънцето вече напича зловещо; хващаме отново магистралата, надявайки се, че въздухът ще ни охлади… поля с прегорял цвят; ако човек присвие очи, ще рече, че е пустиня; всъшност всичко са обработваеми земи, реколтата е прибрана и остатъците са прегоряли на слънцето до цвят на пясъчни дюни; температурата на въздуха е някъде над 40 градуса;  през стотина километра спираме и поливаме с вода лицата и ръцете си; когато имаме късмет – това се случва на сянка на някоя бензиностанция; пресичаме Гринуичкия меридиан и сме официално в западното полукълбо

полека на северозапад се появяват леки възвишения; земята продължава да има същия песъклив вид

провинция La Rioja, винената Мека на Испания

свърваме в страни към едно селце и дестинацията ни ни изненадва на едно завойче

познахте ли авторката?

през прозореца

много я бива в малките форми тая жена! това винено шоу-руумче имаше великолепно излъчване на напълно завършено бижу…

(с лееееко мръсни стъкла)

малко по-натам, в съседното селце, стигаме друга винарна

(винарните всъшност са навсякъде)

същинската винарна всъшност е отдолу, закопана в хълмчето под офицялната част

искрено съжалих, че е затворена

пред прозорците от другата страна има нещо като водна каскада, слизаща съм безкрайните лозови масиви

to be continued

Iberia – 04 – Andorra, Barbastro

21.08.2010

днес е денят на грандиозното начало на грижливо подготвеното трасе из Пиринейския полуостров

от Перпинян пътят навлиза в планините и скоро вече сме на сериозна надморска височина от френска страна; минаваме по високопланински пътчета, оградени с двуметрови колци за през зимата;

ни в клин, ни в ръкав пред нас изниква това

на има-няма 1600 надмоска височина ; предполагам сте гледали филмчето на Discovery, но все пак – многото структури като тази

са огледала, постоянно насочвани спрямо позицията на слънцето така, че да отразяват слънчевите лъчи към по-едрата сградоподобна структура

която отново е структура от огледала, фокусираща всичките възможни лъчи в една точка (ей там ниско долу…); в резултат на въпросната точка й става много, ама многоооо горещо, а чичковците, които стоят в бялата кула, я зяпат (точката) втренчено, пият кафе и се чешат по тиквите….

пътчето продължава пред планината, планината става все по-стръмна и непристъпна, скоро дръвчетата стават бодливи и ниски …. влизаме в Андора

Андора е един голяяяяяяям високопланински фри-шоп; снимки – ниет! основната улица на Андора е дълга към 15-20 км, на нея има 3 или 4 населени места, приличащи на алпийски ски-курорти и столицата, Андора ла вела; а столицата е нещо като микс между магазини за ски-екипировка, мото-екипировка и парцалки; горивото е под 1 евро, цигарите са по-евтини от България, а хората, които пазаруват, са повече на квадратен метър от нов мол в София в деня на откриването му… пълним резервоарчетата, зареждаме запасите с lucky и отпрашваме.

първата част от пътя ни в Испания е постоянно спускане и изкачване

селца

слънцето започва да се крие зад високите хребети

и решаваме да хванем един шорткът

през следващите 40 км почти постоянно ругаех факта, че нямам камера на каската! почти веднага, след като завихме, попаднахме в дълбок каньон с почти отвосни вертикални стени от двете страни на планинска река, които се извисяваха толкова нагоре, колкото не посмях да си вдигна главата в движение; пътчето е вдълбано в едната стена и над него е надвиснал остатъка от скалата, а водите на реката са на 20-30 метра надолу от другата страна; толкова е тясно, че колите почти спираха, за да се разминават; каньонът вие по течението на реката и само на моменти се вижда напред на около стотина метра; долу е почти сумрак….

по натам минахме покрай населени места на същата река, чието основно препитание видимо е организирането на рафтинг по нея… (Добри, мислете му…)

ждрелото полека се разширява и най-сетне намираме отбивка, на която можем да спрем

Николай хваща нещо като пътечка от страни на пътя (малка нужда, вероятно) и след мъничко се появява обратно, тичайки; връчва ми и камерата (щото вече и без това съм извадила фотоапарата) с наставление: по пътечката, и не се отклонявай, щото е стръмно….

тръгвам натам и след два завоя излизам на каменно мостче

надолу от мостчето

Puente da la Sierra

и двамата сме без дъх пред деянията на това нищо и никакво планинско поточе; на няколко пъти ни минаваше идеята да се върнем, но пред нас е цяла Испания…

наближаваме град Барбастро, където имам набелязани няколко архитектурни деяния; слънцето залязва, когато ги стигаме; и двете са винарни и са разположени почти една срещу друга

и другата; въпреки титаниевата си обшивка, тя не успя да ме впечатли

потегляме към най-близкия по-голям град да търсим хотел

следва

Iberia – 01, 02, 03

Тръгваме в сряда (18.08.2010) сутринта – дълъг път ни чака до там, от където започва истинската част на нашето пътешествие.

18.08.2010 е предвиден за преминаването на наречения в един друг форум “най-скучен път” – София – Любляна; предвидили сме тръгване много рано, за деня трябва да изминем почти 1000 км, а това упражнение на мотор не е никак лесно; пък и очакваме да пътуваме с пингвините, което още повече утежнява положението.

товарене на моторите, по седлата и газ преди София да се е събудила…

скоро сме на магистрално сръбско ОМВ, минали сме първите 200 км

пингвини има, но сякаш още не са много, все пак до началото на септември има още 2 седмици; трафик като цяло почти няма; на КПП-тата, където очаквахме километри опашки, е доста спокойно; всички митничари живо се интересуват къде отиваме и се усмихват като си сваля каската

разговор между митничар (хърватски или словенски) и Ники, който кара зад мен:

М – ово твойта жена ли е?

Н – да

М – и си карате така до Лисабон ли?

Н – аха

М – и що?

Н – да караме!

М – па Браво!

някъде в Хърватско

хърватската равна шир почти ни приспа, та когато се появиха възвишенията на Алпите преди Любляна живнахме; за година и половина (спрямо последния път, когато сме минавали от тук) словенците са изпънали магистралата Загреб – Любляна както само западняци могат – широка, с прекрасен асфалт и виражи, характерните дъгообразни надлези и няколко прекрасни пешеходни мостчета над нея; влизаме в столицата по светло; минали сме около 950 км, часът е към 7.30 тукашно време

следва двучасово лутане за хотел – всички са пълни – към 9.30 се озоваваме на трийсетина километра от Любляна в планинска обстановка и се настаняваме в бунгало към един хотел; малко мизерно, но ни правят вечеря и ни я носят в стаята, а моторите са прилежно прибрани и заключени в склада на кухнята

19.08.2010

потегляме максимално рано; още на първото спиране по неясни причини (тогава ни бяха савсем ясни, но сега никак не мога да си ги спомня) решаваме да променим плана и да продължим към Генуа, и от там – италянска и френска ривиера, вместо през Торино и френските Алпи; речено – сторено

италианските магистрали са натоварени, но не прекалено много и скоро стигаме планинските възвишения преди Генуа; в планина – като в планина, появяват се облаци, става влажно и спираме са нахлузим поне горнищата на дъждобраните

пресичаме Генуа на ход, от горе изглежда мръсна и неприветлива; магистралата е постоянни виадукти и тунели, коси завои и неприлично бързо каращи италянци; слизаме от нея и започваме да се оглеждаме за спане; отново пас – все пак е ривиера, всичко е фул! в единия хотел поне ни съветват да опитаме в центъра на по-голям град с идеята, че няма да е пълен с туристи; първия такъв пред нас е Савона; след няколко кръгчета попадаме на любезен рецепционист, който не само ни намира хотел, какъвто търсим (с паркинг за моторите и да се пуши), но и се обажда да провери имат ли свободни стаи и под ръмящия вече дъжд излиза на улицата да ни обясни как да стигнем до там; viva nH! настаняване, храна и сън.

за деня – към 700 км.

20.08.2010

пред този ден се проклинахме стотици пъти за дето решихме да минем през ривиерата! в италианската част магистралата се плаща на всеки 15 километра, и колкото вероятно е красиво – толкова нищо не видяхме, защото близо 2 часа карахме през дъжд и дъждовна мъгла.

някъде след Ница дъждът спря и небето се изчисти – но това беше единственото хубаво – френската магистрала е безумно скъпа,  поне 4-5 пъти попадахме в километрични магистрални задръствания, в които карахме между колоните коли или в аварийното; бензиностанции на места няма с километри (100), а френския бензин е най-скъпия до тук (1.56 евро); поне всички шофьори си гледат в огледалата и ни правеха път, когато карахме между лентите; един френски моторист кара между нас известно време и когато един фрацузин не ни направи път, колегата изостана да се кара с него (“?!?!!???!); французите, разбира се, не говорят друго освен френски, но изгарят от желание да си комуникират с такива като нас, макар и само на жестомимичен принцип и карат мотори, Много!

целта ни е град Перпинян, малко преди испанската граница; стигаме го по светло и бързо си намираме хотела.

никога до сега не бяхме попадали пред езикова бариера; Франция е скъпа и неприветлива за чужденци, особено неговорещи френски; искаме да се наспим и да се махмем от тук колкото се може по-скоро.

следва

Iberia start

това е линка на SPOT tracker-a за всички, които искат да пътуват с нас

Iberia

след няколко дни тазгодишното ни лятно пътешествие ще ни отведе до Иберия или както е известна днес – Пиринейския полуостров.

планът е :

а движението – обратно на часовника, за да може морето да е винаги от нашата страна на пътя

както винаги времето ни ще е крайно ограничено, а желанието видим и усетим колкото се може повече – безкрайно; наложи се предварително да се откажем от някои доста любопитни места, сред които са Гибралтар и Мадрид, дори Алхамбра (както се вижда) не е включена в трасето.

трак-а започва в Андора и свършва в Барселона, но тъй като никое трасе не е окончателно, докато не минем по него – приемаме всякакви съвети и идеи за отклонения и места! :)

от тук можете да си изтеглите файлчето с трак-овете ден по ден за google earth, ако сте по-любопитни

http://www.motyw.info/gallery.php?gallery=2

много добро качество на визуализиране!