17
яну
10

Драги ми Смехурко, нека ти разкажа…приказка за Мадрид и още нещо. Продължението.


Денят е 02.01.2010 и ние бодро, бодро крачим към гарата, бързия влак и Сеговия. Яхнахме скоростната железница и за 25 мин бяхме на жп-то в Сеговия. Макар и на 100 км на север от Мадрид времето е чудесно, има слънце, откриваме синьоното небе и сме супер щастливи.

Влакът беше страхотен! Ама минаваш пълна митническа проверка преди да се качиш :) Само на този скенер не ме накараха да си сваля ботушите. УРА!!!

А навън ни чакаше ей това:

и ето тези мили животни

В този случай гарата е на прилично разстояние от града и алтернативата е градски транспорт или такси. Мненията за Сеговия са противоречиви – хвалби или отричане. Постоянно го сравняват с Толедо и то така никак не излиза сметката. Сеговия е някак по-близък до съвременното усещане за град – много просторни площади, широки улици…мисля, че основната разлика с Толедо беше въздухът. Целият стар град е в пясъчни нюанси, а това в комбинация със страхотното слънце си е удар в десетката ;) .

Подава се и акведуктът, който се счита за перлата на Сеговия. Доскоро е пренасял вода, но и на него не му се отразяват положително глобалното затопляне и замърсяването на въздуха. Ще се реставрира.

Все едно някой ми беше промил мозъка, но всичко ми харесва…до последната табела!

Лутането по улиците ни води към първата цел – голямата готическа катедрала, която се счита за един от последните образци на този архитектурен стил. Определено много по-сияеща, липсват уродливи и нереални влечуги и други такива украшения.

С бодра крачка продължаваме към замъка. Удивителното на всичките улички е, че съвсем спокойно съвмествят туристическия поток, спокойните местни и автомобилното движение. Мир!

Така да се каже, всеки град си има замък, който през 19 век е бил почти изцяло изгорен и после възстановен. Ха сега, заповядайте в Alkazar!

Голяма забава падна с експонатите и даже се усъмних дали няма да има санкции на изхода.

Всяко пътешествие си има кулминация и нашата предстоеше. Качихме се по едни стъпала до най-високата площадка на наблюдателната кула. По пътя срещнахме малки стаички и бас държа, че там са затваряли хубавите Рапунцелки ;) .

Добри, щеше да одобриш тези методи за отглеждане на млади девици ;)

А сега за гледката – е тя е неописуема…истински завладяваща…като неочаквана вълна от щастие…

Удивително е колко бързо лети времето и как винаги си поне пет минути назад. Затова бързичко се сбогувахме с пресъхналия ров на замъка и поехме обратно.

Чао на този хубав ден. :) :) :)

С обещание за малко валежи започна следващата сутрин и ние се помамихме по парковете в Мадрид. Незабавно се отправихме към Templo Debo – малък храм, пренесен от Египет /съвсем законно като подарък от екипетското правителство на Испания/

От експозицията най- много оцених стълбите към второто ниво.

Хубавото на мадридските паркове е, че са почти вечно зелени, фонтаните чуруликат, а детските площадки са празни – точно като за мен:

Продължаваме да пешеходим и към нашия ентусиазъм се присъединява дъждът, но както вече се разбра, ние не сме от захар и всико е наред. Нека вали! :) We are shining!

За вас дебютира малкият принц!

Следваща спирка  е площад Испания, който се оказа окупиран от павилиони за джунджурии?! Трябва ребром да се промъкнеш през един страничен вход, да прескочиш тълпа японци и стигаш до монумента на Сервантес /нелепо ми се стори, ама базарът беше пълен с народ/.

Комбинацията от прозрачен покрив и дъжд, беше довела до ей този ефект:

Денят е посветен на откритите пространства, така че дерзаем до вечерта и то все пеша :)

Последните дни в Мадрид минаха в непродуцирани разходки ;) . Снимки липсват/заради напоителните валежи/, но удоволствието е налице. Разгледахме най-големия парк Ретиро – невероятно място, в което можеш да намериш куп неща за отмора и забавление – гребане, колоездене, кафенце и т.н. Случихме и на китайска сватба пред стъкления павилион. Поплувахме и в парк Оесте  и решихме, че ще се завърнем в сухия сезон ;) .

Един от последните опити беше да се вмъкнем в Кралския дворец, разбира се съвсем законно, но точно в този ден кралското семейство си го обитаваше и така останахме без това пътешествие.

Катедралата пред Кралския дворец и малко откраднати снимки през оградата му.

~ КРАЙ ~


3 Отговори to “Драги ми Смехурко, нека ти разкажа…приказка за Мадрид и още нещо. Продължението.”


  1. 1 cityscape_boyanova
    2010/01/19 в 10:00 am

    Как така „КРАЙ“, няма край, искам още!
    А пък сега как ми се ходи в Мадрид и околностите! Другият път да ме вземеш ;)

  2. 2 Gergana Milusheva
    2010/01/19 в 11:31 am

    май ще стане опашка! дали са й достатъчно големи куфарите, че да ни събере всички?

  3. 3 А.Захариева
    2010/02/25 в 11:06 pm

    Поздравления за авторката!За мен беше голямо удоволствие! Снимките са страхотни, а в добака и свежите коментари.Насладих се на едно прекрасно пътешествие из очарователната Испания!


Вашият коментар




Категории

 

януари 2010
П В С Ч П С Н
« дек   фев »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031