Продължавам нататък… бях стигнала до крайморската зона – едно наистина приятно за разходки място…
В тази част на града са концентрирани по-високите сгради – с жилищни и обществени функции. С отдалечаване от центъра се увеличава и свободното пространство… а след пребиваването из средновековната сърцевина на Барселона, наличието на въздух е нещо желано и привлекателно
А това симпатично мостче се оказа затворено, но го разбрахме едва, когато вече бяхме посредата
И така… за тези, които не слушат се е погрижил Алваро Сиза:
За щастие ние само минахме покрай полицейското управление, за да се озовем пред това:
И, разбира се, в непосредствена близост – рибката на Франк Гери – толкова е блестящата под лъчите на залязващото слънце…
А малко по-надолу…
Сградата е център за биологични изследвания или нещо подобно… за съжаление, бяхме там в неделя и не ни пуснаха в двора, който се виждаше отвън – изглеждаше много приятно пространство, към което е обърната лабораторията.
И така… вече със сетни сили продължаваме към следващата спирка – сграда на газовата им компания (да спомена – дори стара част на града е газифицирана).
ВНУШИТЕЛНА е най-доброто определение!
И конзолката си я бива!
Тук възхитата ми беше насочена по-скоро към инженерните постижения…
И сега, за да си починем малко от толкова сгради…следва аквариумът!
Къде е Барселона без Гауди?! Случайно се получи така, че целият ни следващ ден бе посветен на него. Дори да не си почитател на този тип архитектура, някак си ти харесва – сигурно е заради мястото – може би, никъде другаде не би стояла така у дома си, както в Барселона. А и определено пространствата вътре са приятни за обитаване (поне на пръв поглед и според мен, разбира се).
Ето я и Саграда Фамилия…
Следваща спирка – Casa Mila
Всеки да прецени за себе си дали му харесва…
Покривът на сградата определено си заслужаваше!
Любопитството ни отведе в Casa Batlo… все пак паметник на UNESCO…
Ако сте в Барселона, трябва да посетите и парк Guell
Предходните три кадъра с автор Никола Георгиев (да си кажа, че да не ме осъдят по закона за авторското право)
И докато сме на тема паркове да спомена още нещо – води се тематичен парк Poble Espanyol – представлява съвкупност от сгради, оформени в комплекс, представящи традиционната архитектура от различни части на Испания. Изградено е за изложението от 1929г (същото, за което е направен и павилионът на Мийс ван дер Рое).
Ако човек се умори от многото нови впечатления винаги може да си отдъхне в някой от парковете…
…може и да се покатери на високо – на хълма Monjuic…за по-изтощените има и лифт до кастела най-отгоре…
А това е част от гледката от върха.
За любителите на музиката – в Барселона е и единствена концертна зала с естествено осветление, също паметник на UNESCO, но за съжаление от интериора нямам снимки (забранено беше)…
И сега, когато наближава краят… няколко неща за десерт
Ще започна с две хотелчета, които сигурно повечето знаят, но беше приятно да се видят:
Их…. за малко да го пропусна…
Разбира се, музеят за съвременно изкуство на Meier & Partners – кацнал в средновековна Барселона, подобно на извънземен кораб…
И само за сведение, как архитектурата не е единствено в големите сгради:
Това е тоалетната в Poble Espanyol
Станцията на лифта при кастела…
и същата в долната си част.
За съжаление всяко нещо, веднъж започнало, има и своя край… за нас краят на престоя ни в Барселона изглеждаше така:
…и Колумб продължаваше да сочи Америка…


















































истинско удоволствие да се пътешества с теб
великолепно пътешествие!
искрени благодарности, че ни пренесе с теб там.
да ти се случват още много такива, все по-интересни и приказни!
Дано, дано! И на вас така!