cityscapers' blog

на Европа

първо, ще направя няколко уточнения, че да не излезе нещо накриво

1. събраните впечатления са в резултат на прекарани два пълни дни в Брюксел – но толкова съм успявала да си открадна и в повечето градове, с които го сравнявам (с изключение на Берлин)

2. времето беше прекрасно – 15-18 градуса, в София беше с 10 надолу

3. нямах нито една набелязана архитектурна забележителност за виждане – демек отидох без домашно, но и без очаквания

4. бях без кола – но градът има метро и колелета, така че това е без значение

5. абе имаше още нещо важно, ама…

.

ми – Брюксел sucks! толкоз

първични спомени:

мръсно,

неприветливо,

без дървета по улиците,

пренаселено,

метрото смърди,

просяци по улиците,

араби и нинджи на където погледнеш (то няма лошо нали – интересното е, че негрите не ми правят впечатление толкова, колкото булите)…

прословутият Пишльо (статуя на пикаещо момченце), с която градът е известен (незнайно защо), е неприлично дребен, забутан на кръстовището на две световнонеизвестни улички и вероятността просто да го подминеш, тъй като до ушите ти не е стигнала вестта за неговата колосална известност, е потресающа….

Пишльото:

ако сте си помислили, че е достатъчно голям, ето и групата за мащаб

старинната част на Брюксел ще пропусна (кога ли пък съм я отбелязвала…), само колкота да уважим офицялно архитектурното наследство – това е централният площад на туристическата истерия:

докато обикаляхме града си мислех, че избора е прекрасен – може би по-би ми се искало да беше Женева, или Берлин, или дори Прага или Виена, но тъжната истина е, че на Брюксел прекрасно му отива да е столица на Европа – просто защото си има по малко от всичко и стои на границата между френския романтичен провинциализъм и немския перфекционализъм; това, че миризмите, тълпите и циганията не ми допадат, не означава, че те не съществуват…

за да не излезе, че Брюксел е само тълпи от хора, магазини и просяци, следващите кадри са от знаменателната сграда Atomium, останала от Експото 1958г. Самото експо е имало и доста други постройки, заслужаващи архитектурно внимание, но за съжаление само тази е оцеляла петдесетте години, които делят моето посещение от ония времена:

следвоенни времена на надежда…

самият атомиум, проектиран от Andre Waterkeyn, представлява стометрова структура, наподобяваща кристалната решетка на желязото, увеличена 165 милярда пъти;  символ на използването на атомната енергия за мирни цели.. все пак е 58-ма.

сградата (ако може да се нарече така) е реновирана и превърната в музей преди няколко години, но в общи линии са подменили обвивките, но основната конструкция е останала – онази от 1958… от реконструкцията:

за размисъл – 58-ма година не е имало компютри – нито да смятането, нито за изчертаването на това нещо…

от най-горната топка

ресторантът най-отгоре

в тунелите сега има ескалатори

а навремето е имало само стълби

усещането е почти като от роман на Лем… левият ускорител е под критичен минимум, навигатор Пиркс… само дето през люковете се вижда Брюксел, а не открития космос.

кога и къде през въпросните петдесет години вярата в науката и технологиите е отстъпила място на провинциалното консуматорство, не знам; може би това е навсякъде, но някак си там, в Брюксел, беше твърде очевидно;

централата на Европа в дъжда

точно до този интериор, откраднат през прозорците в неделния ден

стои ето това

ако все пак пътят ви мине през Брюксел и няма как да заобиколите – не пропускайте да опитате

и

както и прословутите им бири

а колкото до заобикалянето на столицата – искрено го препоръчвам; следващите кадри са от малкото градче Lowen или Leuven, находящо се едва на двайсетина километра от Брюксел; нова бизнес зона покрай жп-трасе до централната гара на градчето:

има нещо холандско в оформлението на цялата зона, не само в сградите, просторно и чисто

предгаровия площад се оказа магически след като запалиха уличното осветление

ето я и магическата пръчица

черешката на тортата се намира между площадчето и новото бизнес-паркче:

сградката прикова погледите още като слязохме, но едва когато се стъмни блесна в цялата си прелест

обикновено се улавям, че ми стига само едно такова бижу и общите ми впечатления вече са си сменили знака

поздрав на всички колеги, с които споделих това пътуване и които направиха преживяването къде-къде по-интересно, отколкото самата Белгия би могла да предложи!

и най-искрени и дълбоки благодарности на организаторите му