Ако проследим историческото развитие на човека, превръщането му в личност и интегрирането му в обществото, ще установим един процес, който се повтаря многократно през определени етапи от историята на човечеството. Същността на човешкия разум се състои в съзидание, развитие и прогрес – това са двигателите на почти всяко едно общество от древността до наши дни. Всички цивилизации изпълнили историята с факти имат нещо общо – всички те са възникнали – развили – процъфтели и загинали. Това е един процес с начало развитие и край, който е непосредствен резултат от стремежите и търсенията на нашия човешки разум. Казвам нашия, защото според хората, които вярват, че човечеството има фази на развитие,(шест или седем на брой не съм сигурен) то ние сме на второ ниво и всичко в живота ни се повтаря многократно, докато не осъзнаем къде бъркаме и не променим това, за да минем на по горно стъпало. Не знам до колко подобно становище е доказуемо и аз самият не мога да се доверя на подобно твърдение, но фактите показват, че човекът се развива по една и съща схема, като различни са само принципите и средствата за осъществяване на човешката същност. Стъпвайки на това си разсъждение, си позволявам да създам едно описание на „Човекът”. От първия миг на раждането всеки от нас започва да поглъща информация за заобикалящия го свят. Този процес има различна продължителност при всеки един от нас, а поетата информация води и до различни проявления. Това което ни прави хора и ни е отделило от категория животни е именно разумът. Това е съществения елемент, който определя какво да правим с поетата информация, и в коя насока да я използваме. Всеки прави своя избор независимо в положение на свобода или тоталитарна форма на управление. Всичко зависи до каква степен количеството поета информация ти позволява да се примириш или не с дадено нещо, да се подлъжеш или не по даден мираж, да реагираш по един или друг начин. Този избор на човека зависи и от още два фактора: заобикалящия го свят и природа, от които сме в непосредствена зависимост, и най-вече от мястото ни сред останалите себеподобни, с които формираме дадена социална категория. Хората сме една биомаса, която както всички физически предмети и явления имат общ корен, а следователно и ясно изразена връзка между всеки един от елементите си. Тази именно зависимост нашия човешки разум още не може да проумее. Всеки един поглъща дадено количество информация, един я използва за да преживее, друг за да спечели повече, трети за да управлява някого. Като цяло, тенденцията е хората да не осъзнават напълно поетата информация за заобикалящия ги свят, а дори с помощта на недоразвития си разум и да я използват в неподходяща посока, която рано или късно ги води до краен негативен резултат. Всички цивилизации са минали по този път и ние за съжаление вървим по него. Малко са хората възприели и асимилирали в правилната посока заобикалящото ги море от явления и факти, а още по-малко са тези, които са разбрани от останалата част от социума поради липсата на критерии, по които да бъдат оценени. Това несъвършенство на разума, което е тласкало хората винаги в погрешната посока би трябвало да е обект на култивиране в съвременното общество, а архитекта е една от личностите, които може да допринесе за това. Живеем в общество по развито от всякога, всеки ден има нови и нови открития, технологиите процъфтяват и отвсякъде ни залива информация за заобикалящия ни свят. Всеки се стреми да намери своето място воден от амбиция и стремежи, да стане по-добър, да спечели повече, „да намери своето място под слънцето”. Всичко това обаче ни превръща в поредната консуматорска цивилизация, която поради по-неограничените си възможности, в сравнение с предшестващите я, може и да стигне и до още по голям крах, а средствата за унищожение, които самите ниe измислихме, могат да нанесат щети, които природата не може да понесе.
Архитектурата е едно от звената присъствали във всяка една предишна епоха. Тя винаги е била мерило за обществения напредък на едно общество, и е съпътствала развитието на човешкия разум. Стъпвайки като основа на твърдението, че архитектурата се създава от човека и за човека, и не би могло да бъде по друг начин, то нейната цел и посока на действие би трябвало да е доста ясна, но дали е така? Днешното комерсиално общество, преситено с предметни блага, иска все повече и повече. Резултатите от тези амбиции не закъсняват, и настъпилата криза е показател за това. Преследването на високи стремежи и задоволяването на всяка потребност лишава човека от трезва оценка на реалността. Той си мисли, че е нещо повече от този преди него, но чисто интелектуалното развитие и новите свръх постижения не са достатъчен фактор за наличието на по висш разум. Човека не използва все още градивно своите способности, а по-скоро се самоунищожава. Архитектурата е част от този процес, и дори го провокира. Всеки инвеститор, имащ за някои от нас неизмерими парични възможности си поръчва сграда, която да бъде уникална по рода си, да олицетворява неговата мощ. Получава се една своеобразна надпревара, която е съпроводена от невероятна консумация на ресурси и средства. Всичко това се прави съвсем користно и процеса изглежда необратим. Прави впечатление, че всъщност най-големите имена в съвременната архитектура, бълват колосални количества скъпи сгради, което до голяма степен задоволява тяхното его или егото на съответния инвеститор, но на твърде висока цена, и без кой знае каква полза за болшинството от хора. Така архитектурата се превръща в средство на силните на деня! Така е било и в древните цивилизации, но използваните ресурси днес са много повече. Фразата, че архитектурата се прави от човека и за човека, придобива вида: архитектурата се прави от архитекта за инвеститора с цел постигане на по-голяма добавена стойност. Това води до пренасищане на града, промяна на мащаба и до загубването на човека в огромния мегаполис. А както например едно музикално произведение се състои от тон и пауза, така и града има нужда от въздух – човека има нужда от пространство в което да диша свободно. Той няма полза от все нови и нови неща, няма нужда от приемане на готови решения, на твърде висока цена. Градът е сложна тъкан от много културно-исторически пластове, и съвременният архитект би следвало да опази тази органична структура и да я развива в разумни граници и по този начин да бъде пример за градивен и културен напредък на съвременното общество. Би следвало всяко ново търсене на архитекта да бъде едно допълнение и организиране на старото. Красивите и артистични решения са уникални по своята същност и показват всичко което човек е постигнал, и на което е способен. От тях има нужда разбира се, но не и като количества, които пренасищат градското пространство, защото по този начин самите те губят своя характер, а средствата използвани за тях не рефлектират по никакъв начин на обществото. Градът има нужда от решения, които го правят гъвкав във времето с възможност за развитие, в което да вземе участие и самото общество, а не от готови модели изискващи огромни инвестиции, задоволяващи егото на конкретни лица и не контактуващи с обществото. И в заключение бих обобщил социалната роля на архитекта в съвременното общество, като един градивен елемент, който без натрапване на своето присъствие, да дава насока на развитие и съхранение на човешката същност. Само тогава архитектурата би била градивно явление за постигане на по висша форма на човешкия разум!